До края на месец октомври е добре сеитбата на есенниците да приключи, казва проф. Валентин Казанджиев, агрометеоролог в НИМХ – БАН

Блицинтервю на Анета Божидарова

- Проф. Казанджиев, кога трябва да сеят земеделците след прогнозата за валежи?

- В момента вали в цялата страна. Спрат ли дъждовете, трябва веднага да се сее. Да се сее бързо и денонощно, не с работно време. В регионите, в които е имало повече дъждове и машините не могат да влязат, трябва да се изчака, разбира се. Последните данни от МЗХГ показват, че площите, засяти с пшеница са пренебрежимо малко. Затова трябва да се побърза. Сегашните валежи са благоприятни за зимната рапица. След края на октомври обаче вече сеитбата ще бъде рискова.

- Очакват ли се още дъждове?

- Като изключим сегашните валежи, до края на октомври и през целия ноември, прогнозата е по-скоро за сухо време. Затова е важно да се засее сега. Нека напомня, че е добре да се спазват всички технологични дейности по този процес. След тенденцията към аномалии в климата през 10 последните години, земеделците трябва непрекъснато да се съобразяват с времето. Вече не може да се говори за твърдо фиксирани срокове на сеитба.

 

 

Публикувана в Бизнес

Стопаните си свършиха добре работата и културите засега не са в критично състояние. Оттук нататък, всичко е в ръцете на природата!

Агр. Петър Кръстев

Все по-често земеделците си задават въпроса – отсъствието на сняг и студ дали няма да се окаже пагубно за реколтата от зимните житни култури? Да, ситуацията в момента е доста отчайваща! Всъщност, окомерно картината е доста добра – хубави, добре развити, плътни и зелени посеви. Само дето липсва достатъчно влага и ако не завали, съвсем скоро растенията ще започнат да изпитват недостига й.

Температурите рядко падат под нулата, на полето няма сняг

В едномесечната прогноза не се предвиждат критично ниски температури, дори обратно – в повечето дни до първата десетдневка на февруари дори минималните температури са над нулата. Основателно е безпокойството на земеделците от тази сложна агрометеорологична картина. Тя създава реална опасността от намножаването на обикновената полевка, болести, които са в латентна фаза, са готови да се развият, вредителите също няма да намалеят, поради отсъствието на студ.

Посевите влязоха в зимата в оптимална фаза

Негативите от късното поникване на житните култури поради сухата есен вече са преодолени. Дългата и топла есен, с малкото, но все пак достатъчни за поникване валежи, даде възможност на почти всички посеви да се развият и да достигнат оптимална фаза за зимуване - 3-ти-4-ти лист, начало на братене и братене. Но условията не позволяват на растенията да преминат в пълен покой и да протече процесът на яровизация. Макар и слаба, вегетация се наблюдава почти в цялата страна, което в определен момент наистина може да се окаже пагубно за растенията. При рязко падане на температурите под -17°С, незакалените и вегетиращи до последно растения са изложени на реален риск от измръзване.

Има опасност от дефицит на влага

Единственото хубаво нещо в момента е, че посевите са добре вкоренени. Но ако прогнозите за топло и сухо време се осъществят, вегетиращите растенията ще изчерпят минималните количества влага от почвата, както и хранителните вещества, най-вече азота. Напълно възможно е да се появи ранен азотен глад, който ще се изрази в жълтеене на посевите, преди да е дошъл технологичният момент за подхранване.

Рапиците започват да преминават оптималната фаза за зимуване

Картината с рапичните посеви в страната е различна – в Добруджа посевите са добре гарнирани, докато в Силистренско са доста редки и не добре гарнирани, поради суша по време на поникване. И при маслодайната култура се наблюдава процес на вегетация, който на места вече доведе до прерастване на растенията. В случаи на ниски температури без снежна покривка, това ще създаде условия за измръзване и силно прореждане на посевите.

Давам си сметка, че по това време на годината е много рано да се правят каквито и да било заключения и прогнози за бъдещето развитие на посевите от зимни житни култури. Каквото и да кажем, не можем по никакъв начин да променим условията. Единственото нещо, което остава на земеделците, е да чакат и да се надяват на благоприятно за зимните посеви време – сняг и ниски температури.

Публикувана в Растениевъдство

Промените в климата налагат приспособяване на технологиите в производствените процеси в земеделието , казва ръководителят на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН

Интервю на Анета Божидарова

Проф. Казанджиев, как ще се отрази дългата суша на предстоящата сеитба на есенните култури?

Дългата суша ще продължи, въпреки лекото разколебаване, което се задава в близките дни. Очакваните количества от валежи са символични, но ще бъдат достатъчни при готовност от страна на земеделските производители да извършат обработки – там, където са закъснели с есенната оран. Сушата продължава и ще е така почти до края на месец септември.

Как фермерите да се справят със сушата, въпросът с напояването е сложен?

След поземлената реформа в България, за съжаление, напоителните системи бяха разрушени и разграбени. Преди 1990 година 16 млн. дка земеделски земи бяха обхванати от системите за напояване. Към 2017-а те са едва 2 милиона. На места фермерите днес въвеждат капковото напояване, но няма точни данни какъв е техният процент, по-скоро е малък. От друга страна, напояването е свързано и със стопанисването на микроязовирите. Повече от 10 години този въпрос не може да бъде адекватно решен, институциите само си прехвърлят топката. А това не помага за решаването на проблема с липсата на поливно земеделие. Нужна е централизирана структура, която да управлява този процес, нужна е плановост. Трябва да се премине и към създаването на нови технологии и използване на наличните такива в световен мащаб. Ако на нас ни се струваше смешно преди 20-30 години да се говори за напояване на есенни култури, днес това е актуален въпрос за българското земеделие. Агрометеоролизите отдавна предупреждаваме за задаващите се и все по-чести засушавания, но няма кой да ни чуе.

Как се отразява това на производствения процес, спазват ли фермерите агротехническите мероприятия?

Земеделските производители са принудени все по-често да правят икономии от всякакъв вид естество, което нарушава процесите на обработка на почвата. Те често са повърхностни, а това не води до високи производствени резултати. Плитко засяти семена в почва с разпрашена и разрушена структура не могат да поникнат качествено и да родят здрави растения. Така един проблем поражда други и всичко рефлектира върху крайния резултат. Земеделските производители здраво работят, това виждам, когато обикалям страната, но често не го правят по най-добрия технологичен начин. А спазването на технологиите е важна част от целия производствен процес в земеделието. Промените в климата налагат приспособяване на агротехнологиите към тези процеси.

Какви политики са нужни в тази посока – за да се помогне на българските фермери да се справят с предизвикателствата на времето?

Трябва да се направи райониране на територията на цялата страна по отношение на селското стопанство. Във връзка с европейска директива, по поръчка на МЗХГ, в секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология сме разработили на ниво землища районите, които са податливи на засушаване – на базата на данните от последните 30 години. На производителите в засегнатите райони, ще бъдат предоставени допълнителни субсидии. Те ще имат за цел да помогнат на фермерите да се справят с новите агрометеорологични условия в земеделието.

Снимка: Личен архив

Публикувана в Интервюта

Още с поникването може да се наблюдават симптомите на болестта бактериоза по фасула - по листата може да видите точковидни петна с червеникаво оцветяване и жълт ореол. Петната се разрастват, листата се деформира, прегарят и опадват. По зелените чушки петната са дребни и воднисти, те потъмняват и некротират. От такива шушулки се получават дребни, жълти семена. Тази болест се получава при сеитба на заразени семена. Разсейването на болестта става през вегетацията чрез дъжд, насекоми и чрез различни манипулации на стопаните. Заразяването е особено силно, ако растенията са мокри, при чести валежи, роса и висока влажност и умерени температури. Да се избягва засяването в много мокри почви, тъй като това съдейства за по-интензивно развитие на инфекцията.

Растенията са силно чувствителни на заразяване в периода на цъфтеж, като нападението започва първо от долните листа и по-слабо се нападат горните етажи.

Всички манипулации в градината да се извършат след като се вдигне росата.

Ако откриете някои от симптомите е нужно да се проведе пръскане с медни средства.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Още с поникването може да се наблюдават симптомите на болестта - по листата може да видите точковидни петна с червеникаво оцветяване и жълт ореол. Петната се разрастват, листа се деформира, прегаря и опадва. По зелените чушки петната са дребни и воднисти, те потъмняват и некротират. От такива шушулки се получават дребни, жълти семена. Тази болест се получава при засяване на заразени семена. Разсеиването на болеста става през вегетацията чрез дъжда, насекоми и чрез различни манипулации на стопаните. Заразяването става особено ако растенията са мокри, при чести валежи, роса и висока влажност и умерени температури. Да се избягва засяването в много мокри почви тъй като това съдейства за по интензивно развитие на инфекцията.

Растенията са силно чувствителни на заразяване в периода на цъфтежа, като нападението започва първо от долните листа и по-слабо се нападат горните етажи.

Всички манипулации в градината да се извършат след като се вдигне росата.

Ако откриете някои от симптомите е нужно да се проведе пръскане с медни средства.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Охлювите са многоядни - нападат и унищожават много растения в градината. Особено опасни са в години с повече валежи през летните месеци. При придвижването си по растенията и почвата те оставят бяла диря от слуз, което е показател за присъствието им.

Редовната обработка на почвата, разтрошаване на буците, почистване на площите от растителни остатъци създават неблагоприятни условия за намножаването на неприятеля. На малки площи може да се проведе борба с примамки от различни материали, като събраните охлюви се посипват с минерален тор или се заливат с гореща вода. При масова намножаване се прилага напрашване на площите с праховиден суперфосфат, негасена вар или калиева селитра. За борба с охлювите в селскостопанските аптеки се продават и готови примамки - ЛИМАТАК, МЕЗУРОЛ ШНЕКЕНКОРН 4 Г и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 05 Май 2017 11:45

Като пожар в градината

При почти всички видове костилкови се наблюдава “неочаквано засъхване на връхните клонки“, те имат вид на изгорени. Заболяването е ранно кафяво гниене. Развитието на болеста се провокира от честите превалявания по време на цъфтежа, но се развива и след него. Гъбата напада не само цвета, а така също и леторастите, клони, плодове.

Ето някои важни моменти за лекуване на вече допуснатото заболяване:

  • Изрязване на засегнатите клонки до здраво и изгарянето им. Ако се налага, резитбата се повтаря още един път, тъй като заболяването се развива през цялото лято, ако има благоприятни условия. Заразяване се осъществява направо през кутикулата , устицата, лентицелите и рани, нанесени от насекоми или градушка.

  • В зависимост от конкретните условия е необходимо в течение на вегетационния период да се направят от три до 5 третирания с фунгициди. Зачестилите градушки образуват рани през които лесно навлизат причинителите на различни заболявания. Затова проведете пръскания с фунгицид!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Нов ефективен модел на климата, разработен от учени от Националната океанска и атмосферна администрация (USA) показва, че спадът на валежите над Южна Австралия е резултат от емисиите на парникови газове и изтъняването на озоновия слой.

Изследователите са направили поредица от симулации на климата, за да проучат дългосрочните промени във валежите в различни региони по целия свят. Една от най-забележителните промени е метаморфозата на валежите в Южна Австралия. При симулирането на природни и причинени от човека климатични фактори, изследователите са открили, че спадът на валежите е реакция от растежа на емисиите на парникови газове, както и изтъняването на озоновия слой.

При използването на моделите са тествани и някои естествени причини за безводието на регионите, включително вулканични изригвания и промени в слънчевата радиация. Но нито един от природните фактори не води до дългосрочно засушаване, каквото се наблюдава в Южна Австралия за повече от четири десетилетия.

Намалението на валежите в Южна Австралия за първи път е отбелязано в началото на 1970 г. и непрестанно ускоряване на процеса през последните четиридесет години. Моделът на климата прогнозира продължаващ спад на валежите през целия XXI век. Най-интензивна е сушата на югозапад от Австралия, където моделът прогнозира понижаване на средното количество на валежите до края на настоящия век с 40%.

Публикувана в Растениевъдство

Мерките за борба са еднакви с тези при другите бактериални болести. През вегетационния период се препоръчват пръскания с медни средства - Меден сулфат (син камък) - 0,4%, Фунгуран 0,3%, Шампион 0,3%, Купроксат 0,3%, Косайд 0,3%. При пипера и доматите е необходимо 3-4 годишно сеитбообращение.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В момента, развитието на технологиите, свързани с модифицирането на културите, използването на нови торове и увеличеното механизиране на процесите при хидропонните култури, все по-голямо значение придобиват ресурсите, изразходвани за отглеждането на тези култури.
В региони, в които естествените валежи са минимални, за да се сведе до минимум работата, свързана с напояването се използва технология позволяваща максимално използване на предимствата на съществуващите почвени типове.

От факторите, които утежняват положението с влажността на почвата, може да бъдат отделени няколко основни, които причиняват най-голямо изсушаване и с които, като правило на първо място се води борба.

В засушливи райони с ограничено количество валежи, тяхната неравномерност през сезона придобива все по-важно значение.
Вторият фактор се явява неравномерната структура на почвата, в резултат на което част от реколтата остава без необходимите минимални количества влага. Така че освен колебания по време на сезона, възможни са и сухи периоди, които изискват по-големи количества влага за последващо запълване на почвата, която с напояването не достига веднага до корените.
Водата, съдържаща се във фуражните растения е минимална и животните ползващи я за паша не я получават в достатъчно количество. При липса на естествени водоеми се появява необходимостта тя да се доставя за сметка на поилки или басейни.
Прилагане на модифицирани култури, специално отглеждани за тези условия, дава възможност за по-високи добиви, но това често може да доведе до промяна в свойствата на почвата и за следващия сезон се изисква да се обърне специално внимание на състава й.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта