Интересът към биологичното животновъдство у нас е факт. По данни от последния аграрен доклад на земеделското министерство, в рамките на една година, се наблюдава плавен ръст при биологичното отглеждане на говеда и кози. Изключение от тази тенденция са биологичните пчелни стопанства – при тях ръстът е значителен.

Какво показва статистиката

За последните 5 години говедата, отглеждани по методите на биологично производство бележат ежегоден ръст. През 2017 г. те нарастват със 7%, до 10 400 броя, което представлява 1,9% от общо отглежданите говеда у нас. През 2017 г. отглежданите по биологичен начин кози се увеличават със 781 броя или 9,5% спрямо предходната година, до 9 023 броя, което представлява 3,5% от общия брой кози за страната. С 5,9% е годишното увеличение през 2017 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които достигат до 250 434 броя или около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната. Само при овцете, отглеждани по методите на биологично производство, през 2017 г. се отчита леко намаление в сравнение с 2016 г. (с 3,2%), до 25 959 броя, което представлява 2% от общия брой овце в страната.

Младите фермери инвестират основно в биоземеделие

Това отчете в средата на август изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, при връчването на първите подписани договори на бенефициенти по подмярката 6.1, популярна като „Млад фермер“.От договорираните 880 проекта 654 са насочени към биопроизводството. В сектор „Животновъдство“ има одобрени 78 проекта, от които био са 59.

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологични храни. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Това показва анализът на земеделското министерство, базиран на данните в годишния аграрен доклад.

Някои от мащабните и утвърдени производители на млечни и месни продукти у нас развиват и бранда био. Повечето от тях обаче признават, че имат проблем със суровината. Биосертификатът за месото изисква проследяемост на целия процес на отглеждане на животното, включително храненето. Задължително условие е съставките в храната да са носители на биостандарт, както и пасищата да са сертифицирани като такива. При производството на млечни биопродукти изискванията са още повече. При ферма с големи мащаби, тяхното постигане се оказва трудно. В този контекст, очертават ли се по-добри перспективи пред малките животновъдни семейни ферми, позиционирани в планинските и полупланинските райони?

Ферма „Бродилово“ – малки и успешни

Ферма „Бродилово“ е фамилно стопанство в региона на Странджа. Започнали със зърнопроизводство, после решили да отглеждат и животни. От 2 години фермата е сертифицирана като био. В стопанството има 120 месодайни породи говеда – основно от породата Херефорд. Животните се отглеждат предимно пасищно. Продукцията се реализира на пазари в Бургас, Варна и София. „Бродилово“ е със затворен цикъл на производство, част от междинните процеси /клане, логистика/ се извършват на ишлеме. Фермата има собствена политика на маркетинг. „Придържаме се към бутиковите продукти, което е естествено за едно семейно стопанство, което произвежда по биологичен начин“, казва 29-годишният Васко Морфов.

Рекламна политика „От уста на уста“

Въпреки, че тенденциите у нас не са в посока на увеличаване на семейния тип ферми, Морфови смятат, че този модел е добър и успешен, ако произвеждаш качествени продукти и добре ги маркетираш. Говедовъдите нямат интерес към големите търговски вериги, изцяло разчитат на рекламната политика „От уста на уста“. По този начичн вече са набрали достатъчен брой клиенти и успяват на 100% да реализират произведеното и преработеното във фермата. „Нямаме интерес да се разрастваме и да търсим пазар в големите търговски вериги, защото това предполага съвсем нова организация на производството. Малкият пазар е достатъчен за нас и ни задоволява“, обяснява Морфов.

Кредити срещу субсидии

Субсидиите не бива да участват в сметката за рентабилност на едно стопанство. За биологично отглежданите животни те не са съществено по-високи. Фермерите обикновено си гарантират с тях тегленето на кредити от банките. Повечето участват и по мярката „Агроекология“ – по линия на постоянно затревените площи. Те така или иначе се поддържат, защото животните се отглеждат предимно пасищно. Всяка малка семейна биологична ферма обвърза аритметиката на стопанството най-вече с пазара.

Качеството и доброто име са основен фактор в пазарната реализация, категорични са Морфови. Затова работят в посока на образуването на по-голяма добавена стойност. Пазар има, има незаети ниши, просто трябва да се работи здраво и качествено, казва младият говедовъд от Бродилово. И отново подчертава – най-важен е маркетингът.

Американският опит

Още си спомня посещението в САЩ, по линия на програмата „Лидери в земеделието“, която се организира от фондация „Америка за България“ и изпраща на практическо обучение в Америка успешни български фермери . Васил Морфов останал силно впечатлен от умението на американците да превръщат всеки на пръв поглед незначителен факт в част от печеливша маркетингова стратегия. В България имаме още много да учим в тази посока. Всяка стъпка на растеж и развитие трябва да бъде съхранявана, за да послужи като пример на следващото поколение в семейната ферма. За да има то върху какво да надгражда.

Поглед напред

Посоката, в която гледат малките биологични семейни стопанства, е свързана с разширяване на дейностите във фермата в посока на локален информационен туризъм. Голямата мечта на Васко Морфов е да обедини животновъдството с модерния екологичен туризъм. Той е развит в редица западни страни, но у нас тепърва прохожда. Тук не става дума за селска къща с джакузи, каквито у нас се нароиха, а за споделено битие. Всеки, който желае, да може да посети една фамилна семейна ферма, да участва наравно със стопаните в ежедневната работа, да види на терен какво означава фермерски живот. Подобно начинание не изисква големи инвестиции и вероятно малките биоживотновъдни ферми успешно ще заработят и в тази посока. Това е шанс за тях да се превърнат в устойчиви фамилни стопанства.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Министерството на земеделието на Полша иска да увеличи биологичното производство, тъй като търсенето рязко надвишава предлагането. Биологични продукти се произвеждат много в страната, но те обикновено отиват за износ. Пазарът на биологични храни в Полша е в състояние на постоянна криза и в него има предимно вносни стоки.
Въпреки че обемът на биологичното земеделие в отделните стопанства се разраства, повечето продукти се изнасят като суровини за Франция или Германия и се връщат обратно като преработени продукти, казва Карол Краевски, съветник на министъра на земеделието. В същото време, по-голямата част от полското население е готово да плати по-скъпа цена за натурални продукти без изкуствени добавки и съставки.
Повече от половината купувачи внимателно четат и изучават етикетите на продуктите, според статистическо проучване. В резултат на това нараства търсенето на биологични и натурални продукти. Според доклад на IMAS Органични продукти и храни в Полша 2017 г. този пазарен сегмент расте с 10-20% годишно.
Площите с биологично земеделие в Полша понастоящем са 500 000 хектара и са намалели спрямо 2013 г., когато са били около 670 000 хектара.
„Различни изследвания показват, че биологичните храни съставляват само около 3% от селскостопанското производство на страната. В страни като Германия той е 10%, а в Дания - 20%. Следователно има голям потенциал за растеж. Струва ми се, че сме само в началото. Трябва да преодолеем тази пасивност и да работим за развитието на пазара на биологични храни“, споделя Карол Краевски.
Цената на полския пазар за биологични продукти през 2017 г. достигна 1 млрд. злоти (около 233 млн. евро).
Средно поляците харчат 7 евро на година за биологични храни. За сравнение, в Германия където се харчат около 100 евро, а в Дания дори 200 евро годишно. Средно в Европа се харчат 44 евро годишно.

„-Министерството работи в съответствие с „Плана за селото”, една от целите на която е да развива производството на висококачествени хранителни продукти, включително органични, натурални храни, произведени в съответствие с принципите на опазване на околната среда. Биологичните храни са основният сегмент на този пазар, планираме да подкрепим развитието на производството, възможността за съфинансиране и създаването на по-добри условия за производителите. Включително и "скъсяване" на веригата за доставки, така че земеделските производители да получават част от печалбата, която получават посредниците, да увеличим директните продажби в селското стопанство“, казва представителят на министерството.
Малките стопанства ще могат да разчитат на реална помощ, когато искат да преминат към биологично производство.
Преходът от конвенционално към биологично производство може да бъде проблематичен за земеделските производители. Неизползването на торове означава по-високи разходи.
За да стане фермата пълноправна органична ферма, трябва да мине през процес на сертифициране, който отнема няколко години. За земеделските производители това означава, че трябва да понесат по-високи разходи без гаранция за връщане. Министерството обещава да улесни процеса на сертифициране и да опрости процедурите, както и да създаде необходимата правна рамка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Националният съвет по биологични стандарти на САЩ призна, че продуктите на хидропонно производство, имат право да получат сертификат за биологично производство, ако са изпълнени всички други изисквания.
Въпросът - да се признаят ли продуктите, които не са били отглеждани в естествена почва , а във вода, или в субстрат в контейнери, се превърна в един от най-спорните в историята на движението за биологично земеделие. Въпреки това, дори и най-отявлените привърженици на биологичното земеделие не може да отрекат факта, че само с използването на хидропоника е възможно отглеждането на селскостопански продукти в градските райони, включително в изоставени производствени сгради, покриви и дори подземия. Да не говорим за енергийна ефективност, ниско потребление на вода и почти без пестициди.

Ето защо, обществени организации, които лобират за повторното използване на ресурсите в селското стопанство, по-специално рециклиране на вода, с радост посрещнаха решението за биологичния характер на хидропоното отглеждане на култури.

Много от фермерите подложиха това решение на опустошителни критики. Факт е, че най-изгодно това решение ще бъде за две групи земеделски производители: високотехнологични ферми и големи агро-компании. Много активисти смятат, че производството в големи мащаби по метода на хидропоника, ако то получи органичен сертификат, ще бъде евтин и лесен начин да получаване на премии за органично земеделие, без да се следват основните принципи на биологичното земеделие.

Активистите отбелязват, че биологичното земеделие е преди всичко грижа за екосистемата: отношение към почвата, възстановяване на запасите от хранителни вещества чрез редуване на културите чрез сеитбообращение, естествено опрашване и контрол на вредителите. Докато ​​хидропоника те наричат технология на изолация на земеделието от екосистемата, която не се интересува от здравето на почвата (даже се отглежда въобще без почва), или здравето на околната среда. При хидропонното отглеждане не се следва духа на органичното земеделие.

Вредата от това решение наблюдателите виждат и в това, че е разделена органичната общност. Въпреки че малките производители на хидропоника въведоха основния принцип на биологичното земеделие - осигуряване на устойчиво производство - не по-зле от тези, които отглеждат растения на полето. Обаче решението определено не е в интерес на дребните фермери.

За хората, които са далеч от селското стопанство, този въпрос изглежда маловажен, но много биологични земеделци вярват, че това е пълна извратеност на принципите на биологичното земеделие. В крайна сметка, какъв е смисълът сега да се придържат към всички усъвършенствани технологии, които помогнат за спасяването на планетата, ако големите компании могат да създават оранжерии на хидропоника и да свалят цените на продуктите?

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Група френски учени от Института AgroParisTech за първи път анализира дългосрочното влияние на биологичното и традиционното земеделие на почвата и въздействието върху основните почвени микроорганизми, нематоди и макрофауна.
Експериментът е продължил 14 години в експерименталния център La Cage, близо до Версай, Франция. Микробното съобщество е анализирано чрез методи на молекулярната биология, на базата на научно- изследователската лаборатория Bioemco. Нематодите и макрофауната се класифицират според функционалните групи.
Резултатите от изследването показват, че в районите, където се практикува биологичното земеделие, се е увеличила числеността и биомасата на всички микроорганизми, живеещи в почвата, с изключение на хищните нематоди. Общата маса на микроорганизмите се е увеличила 2,3 пъти, нематодите 7 пъти и макрофауната 25 пъти.
Механизъм на положително въздействие на биологичното земеделие е свързан главно с обогатяването на цялата хранителна верига в почвата, като се започне от бактерии, гъбички и дрожди, червеи и завърши с големи насекоми, живеещи в почвата.
Традиционното земеделие, основаващо се на използването на синтетични продукти за растителна защита и бързо разтварящи се минерални торове, оказва по-неблагоприятно влияние върху състоянието на почвата. Алтернативните системи, като например биологизираното и органичното земеделие, възстановяват и подобряват условията на почвените организми, което допринася за устойчивото земеделие.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През последните години в Скандинавия и в някои западноевропейски страни морковите са все по-засегнати от гниене, което се причинява от гъбата Acrothecium carotae. В Швеция е създаден биологичен агент Cedress, в Холандия с неговата регистрация и разпространение се занимава фирма "Koppert", добре познат производител на ентомофаги. Неодавна това средство е регистрирано за обработка на семена от моркови преди сеитба.
Активната съставка на препарата Cedress е почвената бактерия Pseudomonas chlororapahis, която ефективно инхибира развитието на гъбичките A. carotae. (тази бактерия е ефективен антагонист и на Ascohyta spp).
Фирма Coppert провежда опити с този продукт, преди да започне разпространението му на холандския пазар (и други страни от ЕС), за да определи ефективността му при различни климатични условия срещу редица почвени патогени. По-късно се планира регистрирането на този продукт за употреба и в биологичното производство.
Бактерията Pseudomonas chlororapahis подобрява устойчивостта на растенията с помощта на няколко механизми, в резултат на което значително се намалява риска от гниене по време на съхранение на моркови. Според шведските данни прилагането на това средство за третиране на семена на моркови значително понижава степента на поражение, макар, че не го решава напълно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Как влияе продължителното прилагане на органичната система на земеделие на микроорганизмите в чернозема при зърнено-фуражен сеитбооборот

Прилагането на органичното земеделие в света е започнало още през 1970 година. В днешно време този начин на производство се употребява в по-големи мащаби основно в развитите в земеделско отношение страни. Въпреки че органичното земеделие в нашата страна започна да се прилага едва през последните 10-15 години, то намира все повече привърженици и площите с него се увеличават. Но ние все още не знаем всичко за органичното земеделие и за отделни негови елементи. У нас вече масово се прилага оставането на растителните остатъци след жътва. Но дали това е достатъчно, за да направи производството ни органично и как то се отразява на плодородието на почвата? Отговор на тези въпроси ни дава настоящият материал. (Бел. ред.)

Продължителното прилагане на органичната система на земеделие с внасянето като органичен тор само на слама от различни култури води до угнетяване на микробната ценоза в почвата, намалява числеността на микроорганизмите от основните екологофункционални групи в сравнение с почвите, на които продължително време се прилага традиционната система на земеделие. Въпреки това при тази практика освен негативни изменения, има и позитивни. Те се състоят в увеличаване числеността на фосфатмобилизиращите бактерии, засилване на азотфиксиращите, амонифициращите и нитрифициращите способности на почвата и повишаване активността на някои ензими. Резултатите, получени в продължителен стационарен полски опит, са показали, че за поддържането на нормално функциониране на почвената микрофлора в органичното земеделие не е достатъчно само внасянето на растителни остатъци във вид на слама – необходимо е да се внасят и торове от животински произход и сидерати.

Интензивното прилагане на агрохимикали, в това число минерални торове и препарати за растителна защита, в традиционните системи на земеделие, едновременно с повишаване добивите от селскостопанските култури неизбежно предизвиква и странични ефекти. Те се изразяват във влошаване свойствата на почвата (в частност биологичните), замърсяване на околната среда, намаляване качеството на земеделската продукция от натрупването в нея на съединения, вредни за организма на човека и животните. Затова още през 1970 година в развитите страни на света започна да се разпространява органичното производство на селскостопанска продукция.

Главното условие на органичната система на земеделие е предотвратяване замърсяването на почвата и растителната продукция. Заедно с това забраната за прилагане на синтетични минерални торове и препарати за растителна защита, а също така и други ограничения в това производство, едновременно с подобряване качеството на продукцията водят до намаляване на добива. Една от причините за това е изменение на параметрите на биологичните показатели на почвата. За да се разбере в какво направление се изменят биологичните свойства на почвата при продължително прилагане на органичната система на земеделие и навреме да се разработят мероприятия за повишаване плодородието и продуктивността й, е необходимо да се определи състоянието на микробните съобщества в почвения субстрат – тяхната структура, особености на функциониране, активност на осъществяваните от тях биохимични процеси.

Сътрудници от лабораторията по микробиология на почвите в стационарен полски опит са проучили влиянието на продължителното прилагане на органичната система на земеделие относно състоянието на микробните ценози на оподзолен* чернозем.

* Оподзоляване (подзолен процес): Процес, който води до химично (киселинно) разрушаване на глината в горната част на почвения профил, придвижване на продуктите от това разрушаване в средната част на профила и възможност за синтез на нови глинести минерали.

За това експертите сравнили основните биологични показатели на почвата на участъците, където над 20 години отглеждали селскостопански култури в зърнено-фуражен сеитбооборот с прилагането на традиционна и органична система на земеделие. Целта е била да се определят направлението и степента на изменение в структурата и функционирането на микробните съобщества и биологичната активност на почвата.

Микробиологичните и биохимични изследвания са направени в образци почва, взети от прикореновата зона на растенията в изследваните варианти на продължителните стационарни полски опити в отдела по агрохимия, заложени през 1989 година на територията на опитното поле в Института по почвознание и агрохимия в Харковски регион, Харковска област.

Почва – тежкоглинест, оподзолен чернозем. В образците почва, взети в два срока (в началото и в края на вегетацията), определяли числеността на основните групи микрофлора по методите на микробиологичната посявка на почвена суспензия, съответстваща на размножаване на твърда хранителна среда. Разчетените показатели, в частност минерализацията, олиготрофността и микробната трансформация на органичното вещество на почвата, характеризиращи се с напрежение на минерализационните процеси и трофичния режим на почвата, определяли по съотношението на отделните групи микроорганизми, сумарния биологичен показател (СБП) – по методите на относителните величини по Дж. Ацци. Биохимичната активност на почвата установявали по активността на ензимите: инвертаза по фотоколориметричен метод, дехидрогеназа и полифенолоксидаза.

Нитрифициращите и амонифициращи способности на почвата определяли по метода на С. Ваксман, а азотфиксиращата способност на почвата – по ацетиленовия метод. Резултатите от работата обработвали статистически с прилагането на методите на дисперсионния анализ. Традиционната система на производство на растениевъдна продукция в опитите е основана на прилагането на органични и минерални торове в сеитбооброта и химични средства за борба с плевелите. Органичната система на земеделие предопределя прилагането само на органични торове в сеитбооборота и безхербицидни средства за борба с плевелите – в последните 12 години като органични торове са внасяни само растителни остатъци, а именно слама от елда, зимна пшеница и зимна ръж в доза 200 кг/дка.

В опитите са заложени три шестполни сеитбооборота с различна наситеност на окопни култури. Площта на отчитания участък е била 168 м2 (6Х28 м), в четирикратно повторение.

За микробиологични изследвания са били избрани варианти на опита с традиционна и органична система на земеделие – люцерна с подкултура ечемик, люцерна втора година след зимна ръж и елда.

Анализът и обобщението на получените данни показали, че средно за два срока наблюдения на числеността на повечето изследвани групи, микрофлората в почвата от участъка с органична система на земеделие била по-ниска, отколкото микрофлората в почвата от участъка с традиционна система на обработка (Табл.1).

Общата численост на автотрофните микроорганизми в условията на органично земеделие при всички култури средно е била по-ниска от относителното намаление на вариантите при традиционната система на земеделие и представлява от 5 – 50%. За негативното влияние на органичната система на земеделие на трофичния режим на почвата свидетелстват по-високите показатели на олиготрофност на микробната ценоза.

Общото състояние на микробните ценози на почвата в зависимост от системата на торене е оценена с помощта на сумарния биологичен показател (СБП), разчетен с отчитане числеността на микроорганизмите на всички изследвани групи. Средните им значения при органичната система на земеделие отстъпват на традиционната система и средното за вегетацията състояние на микробната ценоза е било влошено (Графика 1), с изключение на почвата под люцерна и елда. Т.е. характерът и степента на влияние на микрофлората на почвата при метода на органично земеделие в определена степен зависи от отглежданите култури.

Както е известно, люцерната е култура фитомелиорант, отглеждането на която осигурява подобряване на физичните и биологични свойства на почвата, в частност подобрява възстановяването структурата на почвата, обогатява я с биологичен азот и други хранителни вещества. Всичко това води до цялостно подобряване на биологичния състав на почвата.

Според данните елдата е способна да влияе положително на почвената микрофлора. Освен това през есента преди елдата са внесени 200 кг/дка слама от зимна пшеница.

Към положителните разлики в биологичните свойства на почвата, в участъците, където продължително се е провеждало органично земеделие, е числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в началото на вегетацията (Табл. 2).

Така под ечемик участъка почва с органична система на земеделие общото количество микроорганизми, разтварящи минералните фосфати в почвата, е било по-високо, отколкото в почвата от участъка с традиционна система на земеделие с 59%, под люцерна съответно – със 76%, в това число разтварящи калциевия фосфат, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Муромцев, 2,5 пъти.

Общото количество микроорганизми, мобилизиращи органичните фосфати в почвата под люцерна в условията на органична система на земеделие, е било по-високо с 24%, отколкото при традиционната система, в т. ч. активно разтварящи фитина, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Менкин, с 22%.

На снимки 2 и 3 ясно се вижда превъзходството на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвения участък с органична система на земеделие, посети в Петриеви блюда със съответните подбрани хранителни среди.

В края на вегетацията числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвата в условията на органична система на земеделие е била по-ниска.

Обаче увеличението на числеността на микроорганизмите, превръщащи трудноразтворимите минерални и органични фосфати в почвата в по-достъпни за растенията форми, е много важно именно в началото на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят от усилено хранене за активен растеж и развитие.

Цялата статия може да прочетете само във вестник „Гласът на фермера“

Публикувана в Растениевъдство

За биологично изпитване на продуктите за растителна защита (ПРЗ) в одобрени бази на физически и юридически лица заявителите подават в Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) декларация за изпитване по образец. До 30 ноември се подава декларация за ПРЗ, които ще се изпитват през есенно-зимния период на тази календарна година. До 30 юни е срокът за подаване на декларация за ПРЗ, които ще се изпитват през пролетно-летния период на текущата календарна година. Това е записано в Наредба №19, публикувана в Държавен вестник (ДВ) брой 90 от 15 ноември 2016 г. за биологично изпитване на продукти за растителна защита. С нея се уреждат реда и условията за биологично изпитване на продукти за растителна защита (ПРЗ), както и процесите по одобряване и контрол на бази за извършване на биологично изпитване. 

В наредбата се уточнява, че биологичното изпитване на ПРЗ се извършва с цел да се установи ефикасността на продуктите при употребата им върху растенията и растителните продукти, като се определи влиянието на даден продукт върху контрола на вредителите и растежа на растенията. Когато биологично се изпитват ПРЗ, в състава на които са включени едно или повече активни вещества, които не се съдържат в състава на разрешен продукт или се съдържат в състава на продукт, разрешен за употреба срещу друг вредител, третираните растения и растителни продукти, се унищожават съобразно особеностите на третираната култура.

На одобрените бази за извършване на биологично изпитване се издава сертификат за биологично изпитване на ПРЗ за следните групи култури и обекти:

- трайни насаждения;

- полски култури;

- зеленчукови култури;

- оранжерийни култури;

- декоративни видове;

- горски видове;

- етеричномаслени култури;

- складове и складирана продукция.

Срокът на издаден сертификат за биологично изпитване на ПРЗ може да се удължи до три месеца преди изтичането му при условията и по реда на чл. 74 и 75 от Закона за защита на растенията.

Притежателите на сертификати за биологично изпитване на ПРЗ ежегодно до 31 декември трябва да представят в ЦУ на БАБХ информация за количеството продукти за растителна защита (по наименования или по код на продукта), употребявани за биологично изпитване в базата на текущата календарна година. 

Публикувана в Растениевъдство
  • Съвременният потребител с основание очаква, че нуждите на селскостопанските животни ще бъдат задоволени: добра храна, добри условия за живот, добри здравни грижи

Хуманното отношение в биологичното животновъдство следва някои уникални, добре приспособени към конкретните нужди, принципи и практики в грижата за животните, за да постигне целите си.

Здраве

Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на биологичното животновъдство. Това се постига чрез внимателни грижи и чувствителност към специфичните нужди на животното. Също както при биологичното растениевъдство, в което не се използват торове, при биоживотновъдство здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства, като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.

Породи

В биологичното животновъдство първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Силното предпочитание към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.

Предпазване от болести

Биологичните производители полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез:

* подходящ и висококачествен фураж;

* физическа активност;

* достъп до подходящи пасища.

Други методи за предотвратяване на болестите

- Поддържане на подходящ по размер и вид и в добро хигиенно състояние подслон за животните.

- Подходяща гъстота на животните както в откритите пространства, така и в затворените помещения, в които трябва да бъдат подслонени през зимата.

Лечение

Разбира се, дори всички превантивни мерки не могат да предпазят напълно животните от заболявания или инциденти. При такива случаи от биологичните производители се изисква да реагират бързо и адекватно, за да намалят страданието на животното до минимум и да му осигурят възможно най-бързо оздравяване.

Методите на лечение, използвани в биологичното животновъдство, включват:

- Хомеопатия - алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните "агенти". Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта.

- Фитотерапия билково лечение, използващо растения и растителни екстракти.

Изключения

Тъй като здравето и хуманното отношение към животните е от първостепенна важност, се допуска използването и на обичайните ветеринарни средства, за да се избегне страданието на животното, когато хомеопатията и фитотерапията не са подходящи. Регламентът на ЕС за биологичното производство съдържа и следните препоръки:

болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични,

хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение икарентните срокове.

Публикувана в Животновъдство

През последните години биологичното производство у нас бележи значителен ръст, като към края на 2015 г. регистрираните фермери и фирми надхвърлят 4 800. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров при откриването на семинар на тема „Перспективи за развитие на биологичното земеделие в страните от Югоизточна Европа”, който се провежда в София. Основните култури, които се отглеждат в  България по биологичен начин, са трайните насаждения, които са средно 65% от общо култивираните площи.   

Все повече земеделски производители се насочват към това производство, а потребителите търсят здравословна и не замърсена от изкуствени торове храна.

В последните пет години се очертава трайна тенденция на ежегодно повишаване на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство, както и на сертифицираните екологично чисти райони.

През 2014 г. общите площи възлизат на 74 351 ха (743 510 дка), което е с около 40% повече спрямо предходната година.

Трайно нараства и процентът на площите, включени в система на контрол от използваните земеделски площи за страната, като от 0,5 % за 2010 г. достига до 1,5 % за 2014 г., каза още Димитров.

По думите му, включването в системата на контрол и сертификация за биологичното производство е доброволно и нарастващият брой на производители, преработватели и търговци, показва, че все повече хора осъзнават ползите от този вид производство.

Отглеждани по биологичен начин са и зърнено-житните култури– основно пшеница, ечемик и овес, както и техническите култури , сред които слънчоглед, маслодайна роза, лавандула, поясни още зам. министърът.

Цветан Димитров информира, че друг основен сектор на биологичното производство у нас е лозарството и винопроизводството. Последната година общото производство на биологична растителна продукция е над 38 000 тона. Секторът на биологичното животновъдство в България също бележи трайна тенденция на увеличение.

Най-голям дял от биологичното животновъдство през последната година се пада на пчелите – 18.5%, следвани от козите и овцете.

Публикувана в Растениевъдство

Между биологичните функции на органичното вещество особено значение се отдавана ролята на тази,която действакато хранителен субстрактза развитието на педофаунатаи микроорганизмите,както и на действието застимулиранена кореновата дейност, която се изразявавъв все още малко известни механизми.

От вече цитираните биологични функции, като защита от ерозия и стимулиране на биологичната активност изобщо, трябва да добавим и важната роля на органичното вещество за дезактивирането, чрез адсорбцияна множество органични съединения с биотоксично действие, както от биологичен произход (полифеноли), така и от органичен произход (хербициди и фитофармацевтични продуктиизобщо). Почвите, които са богати на органично вещество, са във всяко отношение важни системи за унищожаване на вредните примеси, които ограничават явленията на замърсяване на подпочвените слоеве. Това не означава, че почвите могат да бъдат арбитражно използвани като средство за унищожаване на токсичните отпадъци, резултат на други видове човешка дейност, но не трябва да се пренебрегва ролята на органичното вещество за намаляване на щетите върху околната среда, нанесени от различни субстанции, които обикновено стигат до почвата чрез земеделските дейности.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта