Тютюнопроизводителите могат да кандидатстват и по извънредната мярка Covid

Тютюнопроизводителите ще получават средства по Преходната национална помощ и през следващите две години.  Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на среща с тютюнопроизводители в град Харманли, Област Хасково. „Страната ни успя да убеди останалите страни-членки на ЕС да ни подкрепят. Така защитихме преходната национална помощ, която е основно за тютюн. Към момента преходният период се очертава да бъде две години, а именно 2021 г. и 2022 г. По този начин, макар и намаляващи, тези плащания ще бъдат предоставени на производителите на тютюн“, каза още земеделският министър.  Десислава Танева припомни, че субсидиите за тютюнопроизводство са на база референтните стойности за 2009 г. и уточни, че страната ни е поискала промяна на референтния период, но ЕК е отказала.

Плащанията на тютюнопроизводителите се извършват ежегодно през пролетта. Тази година за първи път те бяха изплатени още през месец февруари. „Както тази година платихме помощта най-рано от всички предходни, в този график ще работим и за следващата 2021 г. В началото на месец февруари 2021 г. ще може да очаквате това плащане“, допълни още тя.

В момента е в ход дебатът за това дали преходната национална помощ ще продължи да се изпълнява и през новия програмен период. „В проекта на регламентите засега отсъства тази възможност, но ние ще продължим да се борим за нея или за друга форма, под която тютюнопроизводителите да бъдат подкрепяни. Секторът е особен, заради водената световна политика за намаляване на потреблението на тютюн и запазване здравето на хората. Именно поради тази причина подкрепата има определени рестрикции, които влияят на производителите“, поясни Десислава Танева

Извън преходната национална помощ, тютюнопроизводителите са допустими и по директните плащания. „След 16 октомври по индикативния график, който е качен на сайта на ДФЗ, производителите ще получат увеличение на директните плащания по всяка от схемите, по които кандидатстват средно с 9 % за мерките, които са за плащанията на площ. За бенефициентите по обвързаната подкрепа увеличението ще бъде средно с 13 %. Увеличението е за тези направления , за които не са достигнати количествените лимити“, коментира още министърът.

Заради епидемичната обстановка тютюнопроизводителите в страната ще бъдат подпомогнати и по извънредната мярка COVID, която бе програмирана по предложение на България. Подкрепата за сектора попадна в обхвата на подмярка COVID-2, която е за един постоянно зает.

Относно засушаването, министър Танева съобщи, че в момента се работи в посока подкрепа на водоспестяващите технологии и за възстановяване на  инфраструктурата на „Напоителни системи“. Тя припомни, че дружеството е бенефициент по мярката 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 г., чийто прием приключи в началото на месец юли. ,,Целта ни е да увеличим достъпа на земеделските стопани до вода, заради измененията в климата“, каза още Десислава Танева. И уточни, че в момента заедно с МОСВ се изготвя съвместен проект за изменение на нормативната уредба по отношение на ползването на вода за земеделски нужди. Предвижда се процедурата за разрешителни на сондите  да бъде максимално облекчена.

Публикувана в Агроновини

Ако розовият цвят обаче не бъде прибран, това означава 100% загуба за всички по веригата

Тази година се очертава като изключително трудна пред сектор „Розопроизводство“. Има непродадено розово масло от миналата година, има сериозен пазарен натиск от Турция. Това неминуемо ще се отрази на всички по веригата. Може би ще съм лош вестоносец, но ставката на килограм розов цвят се очертава между 70 и 80 стотинки, при 1 лев и нагоре от предходни години. Желаещи да работят като берачи на рози има, но ставките ще са ниски. Розопроизводителите са натоварени тази година и с допълнителни разходи, свързани с извънредното положение – по отношение на транспорта, на предпазните средства и на дезинфекцията. Така че през 2020-а всички – от берачите до преработвателите, ще трябва да се опитаме да оцелеем и да изкараме на мускули извънредното положение. Всеки трябва да е готов да се откаже от голяма част, а дори и от цялата печалба, само и само реколтата да бъде прибрана и преработена. Ако розовият цвят не се прибере, това е 100-процентова загуба за всички. Ако се обере и се преработи в масло, тогава ще имаме траен продукт, който винаги може да чака по-добра цена. Хората, които са имали дълготрайни трудови отношения с преработвателите, може би ще могат да бъдат компенсирани допълнително за своя труд, след като розовото масло бъде реализирано. И всеки да получи достойно възнаграждение за своя труд, макар и със закъснение.

Сезонната работна ръка в земеделието трябва да бъде наемана легално. Крачка в тази посока беше въвеждането на еднодневните трудови договори, но те се оказаха неприложими в много селскостопански сектори. В розопроизводството спецификата на труда е известна: беритбата започва в ранни зори, по тъмно. Еднодневните трудови договори изискват голяма по обем административна работа, свързана с техника, хартия, принтиране, която трудно може да бъде осъществена в рамките на един работен ден.

За мен е твърде наивно да смятаме, че лесно можем да съберем ножицата между 10 евро и 2-3 евро ставка на час за сезонен труд на полето. Но можем да опитаме. В западните европейски държави има друг стандарт, друго ниво на субсидиране, други цени на изкупуване на земеделската продукция, други са и националните политики. Затова и там ставките в сезонната заетост са по-високи. Ние обаче можем и трябва да работим в две направления – субсидиране на онези сектори, които носят заетост – розопроизводство, някои от плодовете и зеленчуците.

Вторият начин е да се субсидира заетостта у нас през европейски фонд, през прилагането на регламент, до който ние до скоро нямахме достъп. Проблемът със сезонната работна ръка в земеделието е проблем не само у нас, но и в цяла Европа. И той все повече ще се задълбочава. България обаче трябва да получи достъп да използването на европейски ресурси, през съответния регламент и да може трайно да реши своя проблем със сезонните работници в земеделието.

Най-важното е кой ще седне на масата за диалог по този толкова сериозен проблем. Истината е, че в земеделието не можем да се похвалим със силни работодателски организации, каквито има в други браншове и индустрии. Може би и затова този проблем от години стои хроничен и нерешен. Трябва представители на всички браншови организации, особено онези, които генерират заетост, да седнат на една маса, да дискутират проблема експертно, юридически издържано и да търсят трайни решения.

Но първо цялата истина трябва да бъде сложена на масата. Да се каже, че огромна част от сезонните работници у нас биват наемани нелегално и на черно. Защо е така? Само работодателите ли са виновни? Нека повече хора разкажат как реално се наемат хора за работа на полето. Какви са проблемите – съгласни ли са работниците да предоставят на работодателя своите лични карти, лесно ли подписват еднодневен или какъвто и да било друг трудов договор? Защо не искат? Отговорът е известен - за да не изгубят социалните си помощи.

Трайно безработните у нас неслучайно са изпаднали от пазара на труда. И да, тези хора трудно могат да работят на полето. Липсва им сръчност, трудно може да им се обясни естеството на работа, те не са и мотивирани да го правят, защото отдавна са изгубили трудовите си навици. Тези хора, ако все пак желаят, нека дойдат и работят на полето, за да изкарат допълнителен доход за своите семейства. Не бива обаче да губят социалните си помощи. За да не изгубят мотивация да работят в земеделието.

Контингентът от трайно безработни в страната не е малък, но за да бъде решен адекватно този въпрос, първо на една маса трябва да седнат браншовите земеделски организации, синдикатите, социалното и аграрното министерство и добре да помислят как точно да бъде разписана подобна мярка. Ако държавата се включи с подпомагане на част от заплащането на сезонната заетост в земеделието, секторът ще излезе на светло. Просто трябва да се намерят механизмите.

Публикувана в Растениевъдство
6 трилиона евро спад на глобалната икономика чертаят специалистите. Не знам дали някои може да си представи колко е това.
На този фон новините за земеделието са оптимистични. Спад ще има, но със сигурност няма да е голям. Хората могат да се откажат от всичко, но не и от храна.
Днес нашият премиер Бойко Борисов няколко пъти каза в парламента, че земеделието е най-облагодетелстваният и подпомаган сектор в икономиката. И за първото, и за второто е прав.
Земеделието е секторът, който при каквато и криза да настъпи, няма да спре да работи. Сигурно само падането на метеорит може да го забави за малко. Колко и в какви условия ще работи е друг въпрос. Определено те не са благоприятни - коронавирус от една страна, суша - от друга.
Но не са фатални. Хората ще ядат и ще купуват храна. Много скоро земеделците ще се успокоят и ще наместят баланса. Дали ще затегнат колана и ще намалят разходите, дали ще заложат на нови технологии и пак ще намалят производствените разходи, времето ще покаже. Особено, ако природата се умилостиви и завали.
Вярно е, че секторът е и най-подпомаганият. През миналата година са подписани 1378 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 844 340 088 лв. Това сочат данни от Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие" и Разплащателната агенция за 2019 г., одобрен от Министерски съвет. Няма никакво съмнение, че тези пари са отишли в земеделието.
Колко от тях обаче са стигнали до проекти като тези по скандалния случай с купеното суперлуксозно возило на 18-годишният син на шефка на известен винпром, къщи за тъщи, консултанти, проекти за селски стадиони и колко до реалните фермери е съвсем друг въпрос.
Само че нито има кого да попиташ, нито кой да ти отговори.
А иначе земеделието ще е един от малкото сектори, който ще продължи да работи.  Със сигурност ще бъде и подпомагано като приоритетен сектор. Земеделците са свикнали да се оправят. Ще оцелеят и сега.
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за отпускане до 3 500 000 лв. помощ de minimis на кланици за компенсиране на част от разходите за транспорт, логистика и реализация на месо от дребни преживни животни в търговската мрежа през 2020 г. Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират на пазара отгледаните от тях агнета и ярета при въведеното извънредно положение у нас заради пандемията от коронавирус (COVID-19). Срокът за кандидатстване по държавната помощ е от 31 март до 31 май 2020 г., като субсидиите ще бъдат платени до 30 юни 2020 г.

Подпомагане ще получат кланиците, които са свързващото звено между земеделските стопани и търговците. Те ще изкупуват живи агнета и ярета от фермерите и ще извършат клането на животните. Подпомагането е насочено към малките и средни фермери, чиито стада не надхвърлят 500 глави животни. Добитото месо ще се реализира на територията на цялата страна. В България има действащи 64 кланици, които могат да извършват клане на дребни преживни животни.

Единичната ставка е в размер на 7 лв. за едно дребно преживно животно. За да получи подпомагането кланицата следва да е закупила от земеделските стопани дребно преживно животно на цена не по-ниска от 5 лв./кг. живо тегло без ДДС.

Указанията за държавната помощ ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство

За да кандидатствате за подпомагане, задължително трябва да сте регистриран като земеделски производител по Наредба 3. Това автоматично означава, че трябва да се осигурявате върху минимален доход от 420 лева.

Възможностите за получаване на подкрепа са по три линии. През Първи стълб – това са така наречените плащания на декар площ, по линия на обвързаната подкрепа – там доказвате количества реализирана продукция с документи или като кандидатствате с проект по някоя от мерките от Програмата за развитие на селските райони, което е подпомагане по Втори стълб.

Подробна информация за всички тези възможности можете да получите в местната служба „Земеделие и гори“, както и да се информирате от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“.

Друга възможност е да потърсите услугите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Те са безплатни за фермерите. НССЗ има териториални офиси във всички областни градове, за точен адрес можете да се информирате от интернет страницата на службата. Нейните експерти работят на място със земеделските стопани, съдействат в целия процес на регистрация, подготовка на бизнес-план, кандидатстване по ПРСР, както и по време на целия срок на изпълнение на договора, ако бъдете одобрени за финансиране. НССЗ съдейства за кандидатстване по подмярката 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", която е с бюджет от 5 млн. евро. Таванът на помощта е до 25 хил. евро за проект. Експертите на НССЗ изготвят и проекти по подмярката 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП), където бюджетът е 6 млн. евро. В последното изменение на Индикативния график на МЗХГ, приемът е заложен като целеви - за малки животновъдни стопанства, които отглеждат свине, овце, кози или птици. Помощта за един проект е 15 хил. евро.

Друга възможна опция е да потърсите Местна инициативна група или т. нар. ВОМР (Водено от общностите местно развитие). Такива регистрирани групи има над 100 на територията на страната. Те също оказват съдействие на местните фермери – в изготвянето на проект за получаване на финансиране, както и за всички административни процедури, свързани с този процес.

Можете да потърсите и услугите на частна консултантска фирма, но те са платени.

Публикувана в Бизнес

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта

Изтече срокът за обществено обсъждане на Проекта на Наредба за прилагане на новата тригодишна Национална програма по пчеларство 2020-2022 г. След отразяване на постъпилите бележки, тя ще бъде публикувана в Държавен вестник. Веднага след това ще бъде отворен и приемът на заявления за подпомагане по Програмата. Финансовите средства за 2020 г. в размер на 6 399 405 лева, от които 50% са от националния бюджет. Бюджетът по програмата за тригодишния периода 2020-2022 г. е с 35 % повече от този за предходния период - общо 19 199 412 лева. Към момента са изплатени 3 677 335 лева за 2019 г., което е 77% от определения годишен бюджет.

Наредбата поставя акцент на пчеларските сдружения и организации на производители на пчелен мед и пчелни продукти, с цел преодоляване на раздробеността и съществуващото разединение в сектора към настоящия момент. Тези неправителствени организации ще бъдат ползватели на помощта. По голямата част от мерките и дейностите в нея са свързани с обучение на пчелари за прилагане на добри практики при отглеждане на пчелните семейства. Тя има за цел да промотира произведените пчелни продукти, достигайки директно до крайния потребител чрез организиране на базари. Те ще могат да кандидатстват и за доказване на резистентност към причинителя на заболяването вароатоза, което нанася най-големи щети в сектора. За първи път в проектонаредбата е предвидено финансиране за изследване разпространението на нозематозата, както и за наличие на остатъчни количества пестициди в хранителните запаси на пчелните семейства.

През 2019 г. на земеделските стопани (ЗС), отглеждащи пчели, беше предоставено трикратно подпомагане под формата на държавна помощ от типа de minimis, като осигурените финансови средства са в размер на 8 600 000 лв. По две от подпомаганията, право да получат финансова помощ имаха всички регистрирани земеделските стопани, притежаващи 20 и повече пчелни семейства, реализирали на пазара качествен пчелен мед. Общият размер на подпомагане за едно пчелно семейство бе в размер на 13,47 лв.  За първи път беше предоставена финансова помощ от 118 лв. за компенсиране на разходи при подмор на пчелни семейства, в следствие на проведени нерегламентирани растителнозащитни мероприятия.

МЗХГ създаде и Консултативен съвет по пчеларство, в който участват представители на всички регистрирани неправителствени организации в сектора. За ограничаване отравянията на пчелните семейства се предприе и промяна на Наредба №13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, като е създадена работна група. Министерството на земеделието, храните и горите предприе засилени мерки за контрол по повод въведена ограничена употреба на неоникотиноиди. Беше облекчена и регистрацията на биопестициди и щадящи пчелите Продукти за растителна защита (ПРЗ).

С цел по-добрата информираност на земеделските стопани на интернет страницата на БАБХ са публикувани Регистър на издадените разрешения за прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане и Списък на разрешените за употреба инсектициди, като тези опасни за пчелите са със знак SPe8.

За по-добра и навременна информираност на пчеларите, за провеждане на растителнозащитни мероприятия се работи по изграждане на електронна оповестителна система. За подобряване на контрола от 15 март 2020 г. ще стартират дежурства на инспектори от ОДБХ, включително и в почивните дни, които ще са на разположение при сигнали за нерегламентирани третирания с ПРЗ. За подобряване на пчелната паша през следващата година се предвижда залесяване на над 20 хил. дка с медоносна растителност.

Публикувана в Животновъдство

СТЕКСПО 2019 вече е история. Този път изложението се проведе на 1 и 2 ноември в Пловдив и с лекота се вписа в просторната територия на Международния панаир в града под тепетата. За четвърта поредна година – топ експерти на световно ниво в областта на месодайното говедовъдство. Най-важно е фермерите

да учат и да се равняват по най-добрите

– такова е дълбокото убеждение на организаторите на СТЕКСПО – Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Много е трудно да събереш хората на едно място, казва изпълнителният директор на АРМПГБ Андрей Чалъков. Но СТЕКСПО го прави. Хората, които посещават изложението, вече са част от едно общество, което иска да превърне месодайното говедовъдство в успешен бизнес. „Смело мога да кажа, че у нас

вече сме натрупали критична маса от 20% успешни говедовъдни ферми

и във всяка област има по един изявен лидер“, прави равносметка Андрей Чалъков. И веднага обръща поглед към проблемите в бранша. „След като подкрепата за месодайното говедовъдство е близо три пъти по-ниска от тази в останалите въдства, това означава, че секторът не е приоритетен за държавата“, казва изпълнителният директор на АРМПГБ. Вместо да стимулират вече създадените и работещи говедовъдни ферми,

субсидиите изкривяват картината и образуват сив сектор

Числата в тази посока са повече от красноречиви. Нереално занижено е изискването за получаването на подкрепа по линия на обвързаното подпомагане за животни под селекция от 0,25 % отелвания годишно, при условие, че реалните отелвания са 80%. Така сивият сектор достига точно тази главозамайваща цифра. Тя се подкрепя и от аграрната статистика: регистрираните животни, заклани в кланица са близо 30 хиляди, срещу двойно по-голям брой на такива, заклани в стопанството – 60 хиляди. Повече е от ясно е, че в сектора трябва да бъдат въведени

нови правила, които да стимулират легално работещите говедовъдни стопанства

Картината с пазара по-скоро е хаотична и работи на случаен принцип. Причината – липса на достатъчен брой фермери, които да предлагат качествена продукция с константен количествен показател. В тази посока узряването се очертава дълго и трудно. Много са примерите за намерени и изгубени пазари в Гърция и в Косово – поради липсата на коректност, на бизнес нюх и на пазарно мислене. Търсене има и на вътрешния пазар, но и тук

отговорът с постоянни количества качествено говеждо и телешко месо е труден

СТЕКСПО дава отговори и в тази посока – стопаните, които добре менажират своите ферми, разказват за своя опит. У нас все още няма утвърден стандарт за окачествяване на българско говеждо и телешко месо. Специалистите и оценителите в тази посока също са дефицит. Както и тези по храненето и угояването на телетата. Поради липсата на надежден контрол по веригата,

фермери планират създаването на собствени кланици

Такава ще отвори през пролетта Николай Димов, един от мащабните месодайни говедовъди у нас. Неговата образцова ферма е в ямболското село Стефан Караджово. Димов обработва 70 хил. дка земя, в това число и пасища. Отглежда над 2 хил. и 500 месодайни чистопородни говеда, от които 800 са само майки. „Ако един фермер у нас иска да се издържа само от животновъдство, това трудно може да се получи с малък брой животни. Не такава е картината в останалите европейски държави – там стопанство с 80 до 100 животни се счита за голямо. Причината за тази разлика е свързана с подпомагането. У нас то е много ниско, още работа ни предстои и в селекционния контрол“, казва Николай Димов.

Успешни примери в обратната посока обаче има и на роден терен. Такава е фермата от Бродилово на фамилия Морфови. На изложението и тази година срещаме лъчезарния Васко Морфов, който често се откъсва от нашия разговор, за да говори на изложбените животни, като галено ги нарича „госпожици“. Мерак, какво да се прави! Фермата в Бродилово е сертифицирана като биологична, животните са 120, порода Херефорд и се отглеждат пасищно. Продукцията се реализира предимно на вътрешния пазар, работи се и на ишлеме.

От мрънкане няма полза

смее се 29-годишният Васко Морфов. Запретваш ръкави и се хващаш за работа, това е положението, казва младият говедовъд. Това казва и американецът Крейг Гъфи, който е дошъл у нас със своята лична история за един 30-годишен успешно извървян път в месодайното говедовъдство.

Как ще ги стигнем американците?

Отговорът е прост. Като си променим мисленето. За да се превърне в устойчиво развит сектор, българското месодайно говедовъдство трябва да започне да мисли пазарно. А това означава добре да овладее аритметиката на фермата. Американецът Гъфи е отличен пример в тази посока. Без да влага средства за наторяване, на основата на добрите стари земеделски практики, той поддържа тревостоя на своите пасища по естествен път. И така оптимизира разходите за храна, които са 70% . Почва, естествени за терена треви и добра генетика на стадото – това е простият ключ за успеха на 30-годишното стопанство на колоритния американец. И добър маркетинг, разбира се. Защо това да не е възможно и у нас?

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Чалъков, за четвърта поредна година организирахте СТЕКСПО – каква е равносметката?

- Вече имаме топ генетика на всички важни месодайни породи говеда. Това е знак за качествено натрупване, което води към истинска промяна в сектора. И усилията на нашата развъдна асоциация продължават в тази посока.

- От три години в развъдната асоциация поддържате вътрешна електронна база данни, която показва реалната картина – какви са изводите към днешна дата?

- Това, че разполагаме с реални данни само по себе си вече е успех. На базата на анализ, днес можем да обособим критична маса от добри фермери спрямо останалите. Погледнато в развитие, това е положителна картина.

- Колко са месодайните животновъдни ферми, които са на онова високо ниво, за което работи Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България?

- Около 20% от онези, с които работим. Хубаво е, че на регионално ниво вече има по един изявен лидер в сектора на месодайното говедовъдство. И той служи като добър пример за останалите.

- Има ли пазар за качествено говеждо и телешко българско месо?

- Пазар има и ние реално не можем да го задоволим. За съжаление, все още не можем да се похвалим с един константен брой от хора, които са изцяло пазарно ориентирани.

- В каква посока трябва да бъде променена политиката на държавно подпомагане, за да изсветлява все повече месодайният сектор?

- Въпросът е комплексен и сложен. Развъдната дейност не е масов спорт. В този смисъл, подпомагането трябваше да бъде ориентирано към модернизиране на вече създадените и работещи месодайни ферми. За жалост, това не се получи. Разликата в подкрепата е фрапантна – в месодайния сектор подпомагането е почти 3 пъти по-ниско от това в останалите въдства. Което означава, че браншът не е приоритетен за държавата. От друга страна, това е добър урок за всички фермери. Нека си дадат ясна сметка какво ще се случи с техните стопанства, в момента, в който филмът със субсидиите спре да се прожектира. Тогава ще трябва да им се наложи да мислят как да бъдат по-ефективни и по-конкурентни. А това вече е пазарно мислене. Рано или късно българските животновъди ще трябва да стигнат до него. Но няма магически начин, по който това да се случи толкова бързо, колкото ни се иска.

- Какво бихте казали на онези фермери, които тепърва ще се насочат към месодайното говедовъдство, с представата, че това е лесен и печеливш сектор?

- Не мисля, че съм в позиция да давам съвети. Фермерското общество в България върви по своя път. Моето лично удовлетворение след четвъртото издание на СТЕКСПО е, че сме допринесли това общество да се опознае по-добре, хората да комуникират помежду си. Виждам любопитни очи, виждам стопани, които искат да научат нещо ново, които вече се познават и се радват да се срещнат. Вярвайте ми, много е трудно да ги събере човек на едно място. Но това е най-малкото, което нашата организация може да направи за месодайните животновъди – да ги събира. За да имат възможност да се интегрират с хора с опит, да намерят за себе си най-ценните съвети. Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е платформа на тази толкова ценна взаимна връзка между хората в сектора.

- Американският животновъд Крейг Гъфи, който за 30 години е постигнал впечатляваща ефективност в своето стопанство, говори за фамилно фермерство в САЩ – у нас очертава ли се такава тенденция?

- Частното фермерство у нас реално е на 20- 30 години. Първото поколение фермерски деца тепърва расте. И бъдещето е в тях. Но не можем да очакваме чудеса от хора, които е трябвало през годините да се борят с всички предизвикателства на една нова система. Въпреки трудностите, нещата се подреждат. И днес виждаме страхотни лидери в сектор „Месодайно говедовъдство“. Като страна имаме прекрасни условия за развитието на този бранш. Въпросът е кой и как ще го направи. Днес съм по-голям оптимист по отношение на този процес. Най-малкото, защото на тазгодишното СТЕКСПО видяхме 800-килограмов бик – нещо немислимо за обичайните хорски представи. И това просто е супер, нали?

74627076 522151048341949 2383696339495026688 n

 

Публикувана в Интервюта

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта