През периода 10-13 август цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж (Еuronext) ерозира до най-ниските си нива от края на юни – EUR177-178/т, но повишението на житните котировки в САЩ оказа здравословно влияние върху европейските пазари. На 20 август Еuronext затвори на равнище EUR 181,25/т, с положително отклонение от около 3 евро в рамките на седмичния период (14-20.08.20) и плюс 16 евро в сравнение 20.08.19 г. С 2-3 евро се покачиха и котировките на френската пшеница 11,5%-12,5% протеин на експортния пазар - до EUR 185-186/т FOB Руан (EUR 168/т FOB – 20.08.19 г.).

Повод за оживен коментар в търговските среди на Запад стана извършената през миналата седмица покупка на Алжир на 560 хил. тона европейска мека зимна пшеница. Държавната алжирска компания (OAIC) напазарува пшеница чрез межународен търг при средна цена $231-232/тонна C&F.Логичен е въпроса, защо след сключването на тази голяма сделка цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж отстъпиха от пиковите месечни стойности (ЕUR185/т – 17.08.20). Работата е там, че поради слабата френска реколта делът на френската пшеница в тази мащабна сделка според търговските източници ще бъде минимален за сметка на зърното с произход от балтийските държави.

Поскъпването на еврото спрямо американската валута до най-високите стойности от септември 2018 г. насам (1,1930) несъмнено тежи върху перспективите за развитието на износа и до голяма степен неутрализира подкрепящото влияние на фундаменталните фактори (слабата европейска реколта) на фона на увеличения експортен потенциал на Русия.

В същото време, рязкото повишение на цените на царевицата в САЩ след бурята Деречо допринесе за запазването на твърд тон в развитието на цените на европейската царевица. В моментаноемврийски контракт (нова реколта) царевица се търгува на борсата в Париж по EUR 166,50/т, в сравнение с EUR 164,00/т на 13 август 2020 г. и EUR 165/т на 19 август 2019 г. Около същите стойности (EUR 166-168) се колебаят и цените за царевицата предлагани за зърно от новата реколта на физическия пазар във Франция - на база СРТ Бордо.

Ситуацията на пазара на царевицата е доста неясна тъй като никой не може да посочи, какви са щетите от развилнялата се преди няколко дни стихия в Средния Запад на Щатите. В момента цифрите варират от 3 до 10 млн.т общо в Айова, Небраска и Уисконсин. На 18 август Президентът на САЩ Доналд Тръмп посети най-зесегнатия щат Айова, а държавният секретар по земеделието Майк Найг сподели на брифинг, че "Има милиони акра царевица, които няма да бъдат реколтирани. Освен това предварителните оценки сочат, че в Айова бурята е унищожила повече от 57 милиона бушела (1,44 млн.т) царевица оставени за съхранение в разрушените силозите до прибиране на новата реколта”.

По данни на най-големия руски превозвач Русагротранс, темповете на износа на пшеница от Русия постепенно се изравняват с миналогодишните. Аналитичният център на компанията прогнозира, че експорта на руското зърно през август ще възлезе на 5,2 млн.т, в това число 4,6 млн.т пшеница, в сравнение съответно с 5,15 млн.т и 4,64 млн.т през 2019 г. Прогнозата за август е увеличена с близо 1 млн.т, което е следствие на по-оптимистичната оценка за размера на новата реколта в РФ - 81-82 мн.т, в сравнение с 77-79 млн.т, очаквани само допреди 3-4 седмици.

Въпреки по-високите от очакваните преди добиви в средата на миналата седмица житните котировки в Русия прекъснаха плъзгането си надолу. Към 21 август експортните котировки на мелничарската пшеница там дори се изкачиха с 2-3 долара над минималните седмични стойности – до $201-202FOB за мелничарското зърно с 12,5% протеин и $199-200/т FOB за пшеница 11% протеин. Европейските анализатори коментират, че възстановяването на цените на руския пазар стабилизира ценовата конюнктура в региона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Осигуреността на културата с определени елементи намалява непродуктивната транспирация

Агр. Петър Кръстев

Проучване на почвоведитеХендрик Фюрс и Райнхард Елфрих от Института K + S Kali GmbH – Германия, доказва, че царевицата може да понесе много по-лесно негативното въздействие от липсата на влага, както и от нейния излишък, когато е осигурена с оптимални дози определени хранителни елементи. В технологията няма нищо специфичнои непознато в практиката, което я прави подходяща за прилагане в нашите условия от производителите на царевица.

Въпреки че и царевицата страда както от суша, така и от преовлажняване, тя преодолява стреса от тези условия по-добре от зърнено-житните култури. Навременният достъп до почвена влага, изобилието от слънчева светлина преди изметляване и формиране на зърното, както и дъждът по време на цъфтеж допринасят за формиране добива на културата.

C ca su6a6

През последните години в повечето страни от Европа от сушата пострадаха много посеви с царевица. По прогнози, в следващите години ситуацията може да се повтори. Очаква се увеличение на броя на летните дни с висока интензивност на слънчевата радиация и силно изпарение, докато количеството дъжд през решаващите фази на растежа на културите ще намалее.Ето защо за практиката е необходимо да се знае как може да бъде намалено отрицателното въздействие на стресовите фактори чрез осигуряване на царевицата с хранителни елементи.

Съществуват три взаимосвързани фактора, които имат решаващо влияние върху ефективността от консумацията на влага и зависят от наличието на калий и магнезий в почвата:

  1. Образуването на сухо вещество в хода на фотосинтезата.

  2. Транспорт на асимилати в растенията от местата на образуване (листата) до местата на потребление (корените).

  3. Регулиране на водния и газовия баланси чрез поддържане нивото на осмотичното налягане между почвата и корените.

Изследванията показват, че в допълнение на тези фактори, калиевото торене може да подобри достъпа и усвояването на влагата от растенията.

Koreni

Калият и магнезият икономисват влагата благодарение на:

  • Увеличаване на обема на водата, натрупвана в почвата

  • Подобряване растежа на кореновата система

  • Усвояване на влагата, въпреки осмотичните различия

  • Ефективен транспорт на веществата в растенията и повишено формиране на добив

  • Намаляване на непродуктивното изпарение

Калият повишава полската влагоемност

За водния баланс на растенията решаващо условие е достъпната за усвояване почвена влага. Проучванията от многогодишно внасяне на калиеви торове показват, че калият влияе на полската влагоемност на различните почви, както на леките (песъчливи), така и на тежките. Например, резултатите от изследвания на два типа почви показват, че благодарение на внасянето на К2О полската влагоемност се е повишила с 1,5-2,0% (Графика 1). Освен това на 12 участъка в различни почвено-климатични зони е фиксирано повишение на полската влагоемност с повече от 5%, а почвите, добре обезпечени с калий, задържат влагата значително по-дълго.

Разпределение на почвените агрегати по размери

Това физическо свойство на почвата се обяснява с това, че калиевите соли, които се натрупват в сухата почва, водят до „циментиране“ на почвените агрегати. Поради това се променят онези свойства на почвата, които непосредствено влияят на растежа на растенията. Това важи особено за изменение разположението на почвените агрегати в полза на порите със средни размери. По този начин се проявява свързващото действие на калия: повечето пори се разпределят между средните (Графика 2). Тези средни пори играят решаваща роля за достъпността на почвената влага за растенията. В крайна сметка твърде малките пори свързват наличната влага толкова силно, че растенията не могат да я абсорбират, а през големите пори водата се просмуква, без да се задържа.

Усвояване на влагата

Потенциалната способност на растенията да усвояват влага се конкурира със способността на почвата да я задържа. При недостатъчна влажност на почвата корените на растенията нямат достатъчно високи хидрофизични свойства, за да абсорбират влагата от почвата. В проводящата система на растенията (ксилема) капилярите, по които водата се придвижва от корените към листата, се прекъсват. Като резултат – растението загива. Осмотичното налягане на почвения разтвор върху корените на растенията способства усвояването на влага. Освен органичните съединения, веществата с осмотично действие са калият и хлоридът.

Растеж на корените

Фотосинтезата е основният процес, който поддържа производството на въглерод и заедно с това суха маса. Тук на много етапи започва да влияе магнезият. Първо, елементът е централен атом на хлорофила. С това се обяснява типичното обезцветяване на листата (хлороза) при дефицит на магнезий. Магнезият играе основна роля във фиксирането на въглеводорода в процеса на фотосинтезата, тъй като оказва активизиращо действие на CO₂ – фиксиращия ензим.

За нормалния растеж на растенията в сухи условия е необходимо образуваният в растенията въглерод да може оптимално да се разпредели от местата, където се произвежда (листата) до местата на използване (корени, плодове). При това корените могат да се смятат за потребители и депа на всичкия въглерод, доколкото той е нужен в голямо количество за добрия растеж на растенията. В тези процеси на преразпределение значителна роля играят магнезият и калият. Изследванията показват, че недостатъчното обезпечение на растенията с магнезий води до насищане с въглерод на листната маса, като в същото време неговата концентрация във флоема (проводящите тъкани) намалява. Очевидно, че при дефицит на магнезий снабдяването на проводящите тъкани с въглерод е ограничена.

Полски изследвания потвърждават, че магнезият подобрява образуването на главен и странични корени. Лесно разтворимият магнезиев сулфат (кизерит) способства интензивно проникване на корените в по-дълбоките слоеве на почвата. Благодарение на достатъчното обезпечение с магнезий в сухи периоди може да се предотврати нарушението на водния баланс на почвата и растенията могат по-дълго да поддържат обмена на веществата на постоянно ниво.

За транспортиране на хранителните вещества от корените към листата след тяхното попадане в проводящите тъкани възниква допълнителна нужда от калий. Той способства възникване на потенциални различия в растението, които осигуряват насочен транспорт на въглехидрати и хранителни вещества до мястото на консумация. Само добрият растеж на корените и едновременното разкритие на допълнителни водни и хранителни ресурси от почвата могат в ранни фази да защитят растенията от суша. Това е решаващо условие за царевицата, която в началото на вегетацията все още не е дълбоко вкоренена, когато тенденцията от суша расте. Непроизводителни загуби на влага

Царевицата, която е С-растение с тропически произход, вече е достатъчно добре приспособена към засушливи условия. Анатомичните и физиологичните особености й позволяват ефективно да продължава фотосинтезата дори когато клетките са „затворени“, т.е. при понижен газо- и водообмен. Това е причина за сравнително високата ефективност от използване на влагата от тази култура в сравнение с С-растенията.

Калият поема важната функция за контролиране на водния баланс на растенията чрез регулиране на устицата. Тези пори се образуват от т. нар. затварящи клетки. Ако калият се транспортира до затварящите клетки, тогава поради възникване на потенциална разлика, водата навлиза. Тургорът в затварящите клетки се увеличава и устицата се отварят. Клетките на устицата се затварят, когато калият отново напусне тези клетки. При липса на калий този механизъм се нарушава, което води до повишена непродуктивна транспирация.

Внасяне на торове

През вегетацията от 1 хектар почва царевицата потребява около 270 кг K₂O (27 кг от 1 декар почва). Най-високата скорост на потребление на калий от царевицата е през юни-юли. В това време културата усвоява около 90% от общата си потребност на калий, като тогава е необходимо да бъдат достъпни и 2/3 от общата потребност на магнезий, тъй като в процеса на растеж растенията усвояват ежедневно по 2,5 кг/ха MgO (0,250 кг/дка MgO). Това временно високо потребление на манган не трябва да се удовлетворява само от почвата, защото решаващо е извънкореновото (листно) постъпване на бързоразтворими форми на магнезия.

Ако магнезият се внася под формата на оборски тор или отпадъци от процеса на ферментация на биогаз, трябва да се отдели особено внимание на възможните антагонистични ефекти. Недостатък в този вид отпадъци е абсолютно ниското съдържание на магнезий и неговата недостатъчна достъпност. Това може да се компенсира с помощта на внасянето на магнезийсъдържащи калиеви торове. В технологията на отглеждане на царевица широко се прилага магнезиев сулфат (кизерит), внесен плитко или ленточно в количество 10 – 20 кг/дка. Внасянето на хлорсъдържащи торове ленточно преди сеитба, например в съчетание с NPK-торове или оборски тор, е по-проблематично. Както показва опитът, корените на царевицата в продължителни сухи периоди реагират доста чувствително. Тъй като магнезият постъпва в растението основно от почвения разтвор, необходима е достатъчна транспирация. Затова при висока влажност на въздуха, а също и в случаи на изсъхване на почвата, по листата на царевицата често се проявява хлороза. В такива случаи се препоръчва листно третиране с магнезиев сулфат, разтворен във вода.

Публикувана в Растениевъдство

Освен да засеем правилно добри семена, необходимо е също да осигурим полноценна защита и хранене на растенията

Агр. Петър Кръстев

Царевицата е и си остава най-важната зърнена култура. Особено забележително нараства интересът на земеделците към отглеждането на културата за зърно. Въпреки че цените на фуражното царевично зърно остават достатъчно стабилни и относително невисоки, рентабилността на това направление е една от най-високите в растениевъдството благодарение на все по-високите добиви от културата и растящото търсене на нейното зърно.

Съвременните хибриди и сортове царевица имат значителен потенциал за добив и задачата на агрономите е максимално ефективно да използват генетичния потенциал на растенията чрез усъвършенстване на технологията и намаляване на загубите от стрес (природни условия, небалансирано минерално хранене, плевели, болести и неприятели).

Царевицата има мощна брадеста коренова система (в диаметър около 1 метър около стъблото и проникваща на дълбочина 2,5 – 3 м) и може да осигури своите потребности от влага и хранителни вещества дори при неблагоприятни условия. Но основното й формиране започва във фаза 6-и – 8-лист, а максималната дълбочина корените достигат във фаза изметляване. В началните фази на развитие, които са силно разтеглени във времето, младите растения са най-уязвими на неблагоприятни фактори (суша, недостиг на минерално хранене и др.). Потреблението на хранителни елементи от младата слаборазвита коренова система не е голямо, но техният недостиг в този период (от поникване до 7-и – 9-и лист) впоследствие остава непоправим.

Освен високите потребности от основите хранителни елементи – NPK, сяра и магнезий, царевицата има висока потребност от цинк, манган, бор и мед. Обикновено цинкът и манганът се съдържат в почвата в достатъчно количество, но тяхната достъпност за растенията често е силно ограничена (особено в условия на засушаване). Също така тези два микроелемента стават недостъпни за растенията при неутрална или алкална реакция на почвата. При недостиг на цинк царевицата е със скъсени междувъзлия, по листата се появяват светли ивици (като краят на листата и централната жилка остават зелени). Недостигът на манган се изразява в обезцветяване на листата (междужилкова хлороза). Борът действа положително на оплождането, тъй като способства растежа и проводимостта на прашниковите тръбички.

Особено актуален за царевицата е дефицитът на цинк – в ранни фази от развитие, когато кореновата система на растенията е все още недостатъчно развита, и почти навсякъде, където има недостиг на валежи (май-юни), елементът става недостъпен. Царевичните растения в този период се намират в най-важния за залагане на бъдещия добив стадий на развитие, защото именно в този период се формират генеративните органи на растенията.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

 

Публикувана в Растениевъдство

ü  Екип® притежава отлично балурицидно действие и контролира широк спектър едногодишни житни и широколистни плевели.

ü  Безопасност. Освен с ефикасност Екип® се отличава и с високо ниво на селективност към царевицата. Това се дължи на антидотната технология, вградена в Екип®.

ü  Антидотът и активното вещество са свързани на молекулно ниво и проникват и работят заедно в царевицата. Това позволява, дори при припокриване с Екип® на една и съща площ погрешка, да няма негативен ефект върху културното растение.

ü  Бързина на поемане. Екип® се поема на 90% за два часа.

Сравнение на растения, третирани с Екип® спрямо Никосулфурон

BayerSn1

BayerSn2

BayerSn3

BayerSn4

BayerSn5

BayerSn6

 

 

САМО СЕГА МОЖЕТЕ ДА СИ ОСИГУРИТЕ БЕЗУПРЕЧЕН КОНТРОЛ НА БАЛУР В ЦАРЕВИЦА НА ПО-ДОБРА ЦЕНА!

ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ПРОМОЦИЯТА НА ЕКИП® ДО 10.07.2020Г.

Equip Promo ПР 2

За повече информация посетете нашия сайт www.cropscience.bayer.bg или се свържете с нашите регионални

представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx.

Публикувана в Растениевъдство

Заради ниските цени и изобилното предлагане от ЕК задействаха механизма за вносни мита при царевицата, соргото и ръжта, информира AgPressEU. Размерът на митата е 5,27 евро на тон. Това ще гарантира, че европейските производители не са поставени в неизгодно положение при настоящите пазарни условия. Въведеното мито се основава на разликата между европейската и американската референтна цена, последната включваща освен цената на царевицата, застраховката и товара в пристанището на Ротердам.

Публикувана в Растениевъдство
Jean-Paul Renoux, AGPM (Ассоциация на производителите на царевица, Франция)


Сеитбата на царевица е фундаментална фаза в отглеждането и получаването на добиви от тази култура. Датата и качеството на сеитбата са критериите, от които зависи успешното отглежането на растенията.

Дълбочина и качество на засяване 

Всички земеделци се стремят към бързо и дружно поникнали растения. За да прорастне, семето трябва да се намира в достатъчно влажна и наситена с кислород среда.

Сеитбата трябва да бъде:

• достаточно дълбока (≥ 4—5 см) за защита от слани, птици и повърхностно пресъхване на почвата;
• не твърде дълбока (< 9—10 см) — за да се изтощят жизнените запаси на семето при прорастване, да се намали периодът на покълването, да се намалят рисковето от нападения на паразити, растения и животни.
В зависимост от типа на почвата и датата на сеитба, семената се поставят на дълбочина от 4 до 7 см, като се внимава:

• почвата да не бъде твърде влажна;

• семената да се намират в достатъчно добре обработена почва, за да могат да имат контакт със земята;

• на твърди почви, буците да се разполагат предимно на повърхността, тъй като царевицата пониква добре на каменисти почви и такива с буци пръст;

• редовно се прави загърляне, за да се осигури дружно поникване на посевите.

Еднаквата дълбочина на засяване е по-важна от еднаквото разстояние между растенията в реда.

Важно е да се помни
Ако повърхността на почвата е пресъхнала, то ще трябва да се направи избор - да се сее повърхностно в суха почва или дълбоко в прохладния слой. Компромисно решение ще доведе до поникването само на част от семената, ако времето остане сухо дълго време.

На черноземни почви подготвената повърхност често замръзва, затова семената трябва да се сложат на дълбочина 4-5 см, в плътния слой почва.

В просъхнала почва семената се запазват добре, ако не достига топлина за прорастване и растеж. Семе, започнало да прораства (набухнало), трябва да има възможност да се развива непрекъснато до стадия на прорастване.

Скорост на сеитбата на царевица

Съвременните хибриди гарантират качества, осигуряващи равномерно и бързо прорастване. Така доброто прорастване зависи на първо място от самия земеделец.

Многобройни опити са показали, че върху равномерноста на посевите оказват влияние скоростта на работа и качеството на сеялката, както и подготовката на почвата.

Тези опити са показали също, че качеството и равномерността на засяването предопределят дружното поникване. Растение, поникнало няколщо дни по-късно и изоставащо от съседните с няколко листа, може да даде с 30 на сто по-малко добиви от останалите растения поради конкуренцията. Разликите в стадия на развитие на растенията в един ред са по-важни, отколкото разликите в съседните редове, дори и въпреки факта, че ефектът на границата се усеща при провеждането на опитите.

При скорост над 6 км/ч се увеличава неравномерността на посевите, дори при използването на съвременни пневматични сеялки в добро състояние. При висока скорост зърната се засяват повърхностно, което привлича птиците. Прекомерната скорост на първо място се отразява върху системата за засяване, тъй като е практически невъзможно да се програмира плътността на посевите. При скорости от 6 до 12 км/ч се губят до 10 на сто от засетите семена.

На пазара вече се предлагат сеялки от нов тип. Сеялките с пневматично подаване и засяване на семената позволяват да се работи на скорост над 10 км/ч. С появата на пазара на бързи сеялки (Amazone EDX, Horsch Maestro, Vaderstad Tempo) на преден план излиза въпроса за запазването на качеството на сеитбата при увеличаването на работната скорост. Скорошни опити, проведени от Института за растениевъдство  ARVALIS (Франция), са обнадеждаващи и потвърждават мнението на потребителите. Увеличаването на работната скорост при сеитбата до  11 км/ч при преминаването на машинато от 7 до 11 км/ч. не води до влошаване на качеството на сеитбата, тъй като сеялките са тежки, а засяващия блок на машината притиска почвата, ограничавайки вибрациите на дисковете, които са причина за неравномерната сеитба при сеялките с традиционна конструкция.
 
Повторната сеитба на царевица рядко се оправдава
При недружно поникване е изключена повторната сеитба, редом до вече поникнали на места растения. Растенията от втората сеитба ще страдат от конкуренцията на по-развитите си съседи, а също така ще бъдат стерилни. Ако се налага да се презасява, то трябва да се сее в зоната, където семената са покълнали зле. С оглед на разходите за повторна сеитба, намаляването на потенциала поради късната сеитба, способността на царевицата да компенсира част от поникналите растения, се установяват гранични показатели за презасяване от 55 000 растения за ранните сортове и 45 000 при късна сеитба.
Трябва да се вземат под внимание сроковето на презасяването. Зрелостната група на избрания сорт трябва да позволява узряването на растенията.
Важно е да се помни
Каквато и да бъде сеялката, обаче, както и да бъде подготвена почвата, качеството на работа е гарантирано при скорост от 7 км/ч. Сеялките за бърза сеитба на стандартно подготвени почви запазват способността си качествено да засяват семената на скорост до  11 км/ч. Над този показател, качеството може да се влоши.
Да се увеличи производителността на сеитбата, особено при континентални условия с ограниченият им времеви прозорец, без вреда за качеството й и поникването на растенията, може само увеличавайки редовете на сеялката.
Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни (06.- 12.03.20 г.) цените на зърнените храни на международните и представителните регионални пазари пикираха стремително надолу под пресата на паническите настроения провокирани от разпространенията на короновирусната зараза. И този път ценовият срив започна от борсата в Чикаго. Новата вълна от спекулативни продажби там се надигна след решението на американския президент Доналд Тръмп да забрани пътуванията от Европа до САЩ през следващите 30 дни в опит да се спре разпространението на пандемията от COVID-19 на територията на Щатите.

В рамките на седмичния период цената мартенския контракт мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се срина с 6 долара – до $186,75/т. С близо 6 долара поевтиня и мартенския фючърс царевица на най-голямата зърнена борса в света – до $145,55/г. ($163,95/т и $140,35/т съответно на 12.03.19 г.). Към 13 март експортните котировки на меката червена зимна пшеница на американския пазар ерозираха до $232FOB, а царевицата – до $173/т FOB, в сравнение с $238/т FOB и $178/т FOB в края на предходния седмичен период и $210/т FOB и $174/т FOB на 13.03.19 г.

На стръмния низходящ тренд бяха подчинени и цените на хлебното и фуражното зърно на Стария континент. В рамките на изминалите седем дни цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се срина от EUR184,25/т до EUR177,75/т за доставка през м. май. На експортния пазар понижението беше още по-значимо – от EUR190/т до EUR180FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин за товарене през втората половина на март (EUR188FOB – 12-13.03.19 г.). Цената на френската царевица през същия период се понижи с около 5 евро – до EUR167FOB Бордо (EUR171 – 13.03.19 г.).

Векторът на ценовото развитие и в черноморския регион беше насочен надолу. Според търговски източници в момента мелничарска пшеница 12,5% протеин се предлага за износ от Русия и Украйна при средни цени $207-209FOB дълбоководно черноморско пристанище, в сравнение с $212-214т FOB на 6 март 2020 г. и $223-215т FOB към 13 март 2019 г.

Трябва да отбележим, че цените на мелничарската пшеница на европейския пазар падат въпреки активизирането на големите купувачи. През миналата седмица мащабни международни търгове за внос на пшеница бяха проведени от Турция, Тунис и Алжир, като само Алжир според предварителни данни напазарува от 600-700 хил.тона пшеница по цени $226-227C&F (стойност + фрахт).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Бавното и контролирано действие гарантира максимално усвояване на хранителните елементи без замърсяване на околната среда

Агр. Петър Кръстев

Производителите на минерални торове постоянно подобряват своите продукти с цел повишаванена тяхнатаефективност. Това е особено важно за азотнитеторове, но също така е необходимо да се намали неблагоприятното въздействие на този вид агрохимикали върху околната среда като еутрофикацията*, замърсяването на подпочвените води и др.

Постигането на повишенаефективност от азотните торове не е лесна задача, тъй като растенията усвояват азотаот почвения разтвор с кореновата си система във формата на нитратни или амониевийони. При това амониевата форма на азота, за разлика от нитратната, се фиксирав почвения поглъщателен комплекс, затова почвата и растениятасе конкурират за амониевия азот, намиращ се в почвата или внесен с азотните торове.

Такава конкуренция за амониев азот е основен проблемпри определянена дозите за внасяне на минералниторове, тъй като само част отелемента може да бъде използвана от растениятапрез вегетационния период. От практична гледна точка ефективността от използване нахранителните вещества може да се определи чрез разликата между частта от общото количество достъпни форми азот в почвата или постъпилия с торовете, с усвоения от културата за определено време. Повишаване ефективността от използване нахранителните веществав минералните торове от културите винаги е било и си остава важен изследователски проблем.

Стратегия, повишаваща ефективността от минералния азот

Различните видове азотни торове, използвани в селското стопанство, все повече подлежат на контрол с цел подобряване на глобалния азотен баланс както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Най-важната задачаепо-нататъшното повишаване на ефективното им усвояване. Известно е, че при внасяне на минерални торове през първата година растенията използват само 50 – 60% азот, 10 – 25% фосфор и 50 – 60% калий. Поради това че значителна част от азота в торовете се губи в годината на внасяне, дозата му трябва да бъде балансирана с оглед максимално задоволяване нуждите на растенията с хранителния елемент. Това изисква вземането на определени агротехнически решения, фокусирани върху технологии, които позволяват да се достигне максимална съвместимост между потребността на културата и постъпването на азот от всички източници, в това число и от торовете. Тази стратегия включва:

  • стимулиране растежа на кореновата система за сметка на подобряване структурата и оптимизиране киселинността на почвата (алкализиране), повишаване съдържанието нахумус, способност за запазване достъпността нахранителните вещества;
  • извършване напочвен и растителен анализ за съдържание на хранителни вещества, а също така и на постоянен мониторинг на растежа и развитието на селскостопанските култури;
  • определяне дозите хранителни вещества, съответстващи на потребностите на земеделските култури и на условията на отглеждане;
  • избор на оптимална форма на минерален тор и начин на неговото внасяне, например инкорпориране в зоната на кореновата система.

Много добър начин за повишаване ефективността на минералния азот е използването наторове с бавно и контролирано действие, коитопостепенно освобождават хранителните вещества в съответствие с потребностите и динамиката на усвояване от конкретната култура.

Формула за идеален тор

Идеалният тор трябва да има следните характеристики:

  • При еднократно внасяне да осигурява достатъчно количество хранителни вещества на растенията, необходимизатехния оптимален растеж и развитиепрез целия вегетационен период.
  • Съдържа максималенпроцентхранителни елементи, за да се получи най-голяма възвръщаемост на инвестицията.
  • Има минимално неблагоприятно въздействие върху почвата, водата и околната среда.

В голяма степен на тези изисквания отговарят торовете със забавено и особено с контролирано освобождаване на азот и стабилизираните торове. С тяхна помощ е възможно повишаване коефициента на използване на хранителните вещества при минимално количество тор и намаляване негативното въздействие на околната среда. Трябва да се знае, чегрешките, допуснати в технологията на отглеждане на културите, не могат да се поправят с помощта на тези специални видове азотни торове.

Минералният азот: задграничен опит

В катедрата по агрономство в Университета по естествени науки в Познан, Полша, в продължение на няколко години в полски опити е наблюдавана реакцията на хибридите царевицакъм различните форми азотни торове. Внасяне на 140 кг N/ха (14 кг N/дка) във вид на азотен тор Super N46 е оказалопо-голямо влияние върху добива – съответно с 12,1 и 8%, в сравнение с амониевата селитра или карбамида. За отбелязване е, че тези резултати са били получени в много сухата и гореща 2018 година.

Азотът и хибридите царевица

При разработката на технологии за торене на царевица с азот много важно е да се отчита генетичният профил на избрания хибрид. При класическите хибриди, царевичните растения усвояват от 85 до 100% от азота в периода на активен вегетативен растеж. Във фаза наливане на зърното при същите започва процес на реутилизация (повторно използване) на органичните азотни съединенияот натрупаните по-рано ресурси в растението и частично от почвата. Този механизъм е присъщ само на класическите хибридии не важи за различните технологични линии хибриди. Индексът на реутилизация (придвижване) на азота и другите хранителни вещества за класическите хибриди е положителен, т. е. във фаза на генеративен растеж (наливане на зърното) те използват резерви, натрупани във фаза на вегетативен растеж.

От друга страна, механизмът на усвояване на азота от хибридите отразлични технологични линиие диаметрално противоположен и индексът на реутилизация на азота при тях е отрицателен. Това се отнася също за фосфора и магнезия. С други думи, основен източник на азот за растенията от различните технологични линии царевица в периода на наливане на зърното е почвата. Тази особеност на хибридите изисква прилагането на азотниторове със забавено действие (карбамид, амониев сулфат с полимерни покрития) или внасяне на азота на части, което е значително по-трудно при високи растения.

В изследванията, проведени в полската катедра по агрономство, хибридите от различини технологични линииса показали по-висок добив на фона на всичкипроучвани видовебавнодействащи азотниторове. Най-голям допълнителен добив зърно е бил получен във вариантите с карбамид и притора Super N46 . Затова, необходимо условие за внедряване на прогресивни хибриди от различните технологични линии царевица изисква промяна в стратегията на внасяне на торовете, базирана на знания за конкретната физиология на хранене.

*еутрофикация - „цъфтеж“ на водните басейни, в резултат на намножаване на определен вид водорасли от замърсяването с химични елементи от торовете

Публикувана в Растениевъдство

Увеличеният интерес към продажбите беше основната характеристика на американските зърнени пазари през изминалите седем дни, но в Евросъюза наблюдавахме стабилизиране на ценовата картина благодарение на активизирането на експортния фронт. На борсата в Чикаго пшеницата завърши седмичния период (7-13.02.20 г.) с отрицателно ценово отклонение от 4-5 долара, на равнище малко под $200/т за доставка през м. март. В същото време мартенските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж запазиха нивата си от края на предходния седмичен период – около EUR203/т. Въпреки натиска отвъд Океана, непроменени останаха и експортните цени на френското и германското хлебно зърно в европейските пристанища. На 13-14 февруари френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR 198FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 198-202/т СРТ Хамбург и EUR 208-212/т FOB Балтийско море (EUR 205FOB Руан, EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 13.02.19 г.).

Както вече коментирах по-горе основен фактор за твърдото развитие на европейския зърнен пазар бяха окуражаващите новини от експортния фронт и най-вече успешното представяне на френското зърно в алжирския търг – продажба на680 хил. тона за товарене през април при средна цена $ 237,50-238 за тон CFR. Анализаторите отбелязват, че търсенето на европейското зърно за износ за трети страни нарасна благодарение на валутния фактор и понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки стабилизирането на житните котировки повечето авторитетни анализатори са на мнение, че потенциалът на позитивните за ценовото развитие фактори е ограничен, предвид големите наличности от зърно на пазара. На 11 февруари Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен пазар. В новата редакция на глобалния баланс липсват значими изненади, но в раздела за пшеницата има „лек негативен за ценовото развитие нюанс”. Става въпрос за запазване на януарската оценка за рекордния размер на преходните запаси в края на текущия сезон (288 млн.т, спрямо 278 млн.т в края на 2018/19 г.), при положение че повечето експерти залагаха на редуцирането на тези числа. Междувременно според водещите специалисти агрометеорологичните условия почти във всички основни страни производителки са благоприятни за развитието на новата реколта. Търговците коментират най-вече високите очаквания за размера на новата руска реколта от пшеница – 81-82 млн.т, в сравнение с – 73,5 -74,0 млн.т ожънати през миналата година.

Експортните котировки на руската и украинската пшеница през изминалите седем дни се понижиха с минималните 1-2 долара за тон и към 14 февруари 2020 г. са били както следва: $221-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $219-220/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $218/тFOB за фуражната пшеница ($242/т; $238/т и 228-230/т FOB съответно на 14.02.19 г.).

Експортните котировки на френската и украинската царевица през изминалите седем дни също останаха почти непроменени, около EUR 175т FOB Бордо и $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -14.02.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (31.01.-06.02.19 г.) наблюдавахме едно по-спокойно развитие на зърнените пазари след намаляване на силния спекулативен шум, свързан с разпространението на короновирусната зараза. Търговците определено започнаха да обръщат по-голямо внимание на фундаменталните (балансови) фактори и предстоящото публикуване на важни за ценовото развитие прогнозни данни обуслови стабилизиране на цените на пшеницата и царевицата на пазарите в САЩ и Евросъюза.

На 6 февруари мартенският контракт пшеница затвори в Чикаго на равнище около $204/т, а на експортния пазар цената на американската мека червена зимна пшеница се задържа на равнището от края на предходния седмичен период - $255FOB ($228/т FOВ -06.02.19 г.). На борсата в Париж пшеницата завърши седмичния период с минимално положително отклонение от 0,75 евро, на равнище EUR193/т за доставка през м март. Спечелването на египетския търг окуражи френските продавачи и през миналата седмица наблюдавахме възстановяване на експортните цени на френското мелничарско зърно до EUR 197-198FOB Руан, за пшеница 11,5-12,5% протеин в сравнение с EUR 194-195/т FOB Руан в края на януари и EUR 209/т FOB Руан на 6.02.19 г. В същото време експортните котировки на германската пшеница „В” качество, мин. 12,5% протеин останаха почти непроменени EUR 198-203/т СРТ Хамбург и EUR 208-213/т FOB Балтийско море (EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 06.02.19 г.).

До края на януари експортните котировки на руската пшеница бяха подчинени на стръмен възходящ тренд и този фактор до голяма степен беше основна причина за януарското поскъпване на пшеницата в цяла Европа, а до голяма степен и на пазара в Щатите. През втората половина на януари средната експортна цена на стандартна руска пшеница 12,5% се покачи от $224-226/т до $233-235/т FOB дълбоководно руско черноморско пристанище, но след загубата в египетския търг, към 6 февруари пазара коригира до $224-225/т FOB ($247-250/т FOB –06..02.19 г.). Експортните цени на украинската пшеница следваха динамиката на руските котировки и на 6.02.20 г. бяха както следва: $223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $221/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $219/тFOB за фуражната пшеница ($244/т; $239/т и 228/т FOB съответно на 06.02.19 г.).

На пазара за фуражно зърно в ЕС през изминалите седем дни също липсваха значими ценови промени, като на експортния пазар цената на френската царевица зацикли на равнище около EUR 175-176/т FOB Бордо/Рейн (EUR118-183/т – 06.02.19 г). Украинската царевица запази високите стойности от края на януари - $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище ($173/т FOB- 06.02.19 г).

Според европейските анализатори затишието на зърнените пазари се обяснява с изчаквателната позиция на повечето основни играчи на фючърсния пазар предвид предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс, с актуализирани прогнозни данни за основните страни производителки и износителки на зърно.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 26

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта