Няма координация между фермери и пчелари, нито подкрепа от институциите
Проф. Георги Цанков
акад. Атанас Атанасов
инж. Илия Цонев
Страната ни не прави изключение по отношение на случващото се с опрашителите по света – ежегодно има масови отравяния на десетки хиляди пчелни семейства, недостиг на паша, липса на сериозна подкрепа на пчеларството от страна на държавата.
Много са причините водещи до влошаване на условията за живот на пчелите. Водеща сред тях е широкото прилагане през последните десетилетия на интензивното земеделие – Монокултурно и силно химизирано
Вредно въздействие имат и болестите по пчелите, промените в климата, инвазивните видове, замърсяването на ефира с електромагнитни вълни, липсата на ефикасна политика по отношение на пчеларството от страна на държавата и други. Всичко това, а и още някои други фактори застрашават пчелите от изчезване. Особено негативно влияние на опрашителите оказва интензивното земеделие. То се изразява в няколко негативни за опрашителите направления:
1. Монокултурно земеделие – засяват се много големи площи с един вид култура, която често не е медоносна и опрашителите от района нямат паша. Ако пък е медоносна, храната е еднообразна, което намалява имунитета на пчелите.
2. Заради по-голям размер на субсидиите фермерите разорават мери, пасища и други местообитания на дивите опрашители и така ги унищожават. С това се нарушава биологичното разнообразие.
3. С използването на хербициди в обработваемите площи вече няма плевели. Голяма част от плевелите са медоносни. Така силно се намалява медоносната растителност и опрашителите страдат от недостиг на храна. Това намалява силата на пчелните семейства, намалява и броя на дивите опрашители.
4. С използване на силни инсектициди в обработваемите площи се причиняват масови отравяния на пчелите на дивите опрашители. Това силно вреди на биологичното разнообразие.
Особено вредни са системните инсектициди – неоникотиноидите
С тях се обработват семената и когато поникнат отровата се съдържа във всички части на растението – стебло, листа, корени, цветове, в т.ч. в нектара и в прашеца. Когато пчелите събират нектар и прашец от такива растения, те загиват. Едно от коварствата на неоникотиноидите е, че при приемане на сублетални (много малки, несмъртоносни) дози от неоникотиноидите, пчелите ги внасят в кошера и с тях хранят следващите поколения пчели. Новоизлюпените пчели имат отслабен имунитет, трудно се обучават, имат влошено обоняние и трудно се ориентират. Това води до постепенно отслабване на пчелното семейство и до загиването му, особено през зимата. Това е и една от основните причини за голямата зимна смъртност на пчелите. Друго коварно свойство на неоникотиноидите е, че при засяването на обработени с тях семена, част от неоникотиноидите се отделят в почвата и там могат да просъществуват с години (в зависимост от почвата). На следващата година новозасетите растения и медоносните плевели поемат от почвата сублетални дози неоникотиноиди и отново тровят пчелите по описания по-горе начин. Така без да е пръскано и без новите семена да са обработвани с неоникотиноиди, те пак са отровни за пчелите. Това може да продължи с години. Ето още една причина за високата зимна смъртност на пчелите за която привидно няма никакви обяснения и пчеларите се чудят откъде им е дошло това бедствие. За съжаление някои злонамерени чиновници обвиняват пчеларите, че не знаят как да си гледат пчелите, а причината в огромния брой случаи не е в тях.
Да не говорим за безотговорното пръскане с пестициди от някои фермери, без а да се съобразяват с нормативната уредба и пръскат по всяко време и/или със забранени пестициди. Да не говорим и за нормативната уредба, която до голяма степен не защитава пчеларите при употреба на пестициди, а от друга страна контролът на спазването ѝ е крайно недостатъчен. И всички пасиви остават за сметка на пчелите и на пчеларите.
Крайно време е тези все още „невидими проблеми на пчелите и пчеларството“ за управляващите на национално и на европейско ниво да се направят видими от нас и да станат приоритетни в дейността им!
Резултатът е все по-ниската доходност от пчеларството, а в много случаи и загуба от него
Чудно ли е тогава, че много от пчеларите се отказват от пчеларството – за периода от 2007г. до 2018г. са се отказали 58% от пчеларите. И за съжаление това по никакъв начин не стряска управляващите.
Нещо още по-неприятно – пчеларската 2020г. се оказа много лоша – както в климатично отношение, така и с много отравяне на пчели с пестициди. Пчелната паша беше слаба, пчелите на можаха да съберат достатъчно цветен прашец, а добивите от мед на много места в страната бяха символични – по 4 – 5 кг. от пчелно семейство. Голяма част от пчелните семейства не успяха да се запасят с достатъчно по количество и качество мед и прашец за зимата. Резултатът е много голяма зимна смъртност почти в цялата страна – от 50% до 80%, а в някои случаи и 100%.
Това трагично положение с многото загинали пчелни семейства трябва да стане достояние на МЗХГ и управляващите най-после да вземат сериозни мерки за опазване на пчелите и за укрепване на пчеларството.
