Българското земеделие – такова, каквото е и защо не можеше да е друго

Българското земеделие – такова, каквото е и защо не можеше да е друго Избрана

Бизнес  28 Октомври 2021Коментирайте първи!

Българското земеделие - такова, каквото е и защо не можеше да е друго

По темата за българското земеделие, неговото актуално състояние и това, което е било и е можело да бъде, е писал кой ли не. Обикновено, хора, които много-много от земеделие не разбират, защото на поле са ходили най-много някой да им разкаже нещо. Земеделците, естествено, време да пишат много нямат. А и не това им е работата.

 Затова пък много време да пишат и говорят имат градските журналисти и кандидати за политици. За тях темата професионално земеделие е изключително далечна и неразбираема. Свежда се до несъществени теми като умиляване пред някоя баба или спасението на пчеличките. Които впрочем, съвсем не са загинали, а дотолкова се се увеличили с програмите, че  често пчеларите ще се избият помежду си за паша, а тъй като няма достатъчно, за да изхранят пчелите, много често за виновни се сочат земеделците, като дойде проверка. Където има програма с пари, хората винаги ще намерят начин да се възползват. Не само в България, впрочем. 

Друга често експлоатирана тема е спасението на малките и животновъдите. Разбира се, това е една болна за всички тема. Но и една дълбока и трудна за разбиране тема в един умилителен репортаж. Както винаги, реалността е далеч по-сурова и безмилостна от красивите идеалистични приказки на опитващите се да влязат в политиката. Така се подменя историята. А всичко, което ни се случи в земеделието, ние сами си го поискахме…

Началото на това, което е … 

Първо, разбира се,  е насилственото колективизиране на земята и откъсването на българина от земеделието. Историите са хиляди. Една ми разказа Тодор Джиков, председател на НАК: В Самоков е имало един овчар с 13 000 овце, които са му прибрали в ТКЗС-то с бой. След промените го питали защо децата му не се върнат да станат овчари. „Вие ги научихте да бъдат чейнчаджии в Боровец, вече никога няма да ги върнете при овцете“. Така им отговорил каракачанинът. И е бил прав. 

Но в съвременната история разрухата в българското земеделие тръгна от връщането на земята в реални граници и ликвидационните съвети. Защото българите пак не бяха далновидни да преобразуват АПК-тата в акционерни дружества, както направиха в другите бивши социалистически страни. И продължиха със създадените научни центрове и складови бази. 

Тръгна от онези неразбиращи, които крещяха по площадите „искаме си нивичките на дедо“, а после ги продаваха без пари на някои, които бяха по-умни от тях. Но не насила, доброволно. Защото не знаеха какво да я правят тази земя, а искаха пари за лъскава кола втора употреба. Сега вече е късно.

В България вече почти няма хора, които да разбират и да искат да правят земеделие. За да правиш земеделие и да издържиш на непосилните условия на работа в него, трябва да обичаш земята. Нищо друго не може да те задържи в земеделието. Дори парите. А в България вече има цели 2 поколения, които не разбират от земеделие и нямат връзка със земята. 

В нито една бивша социалистическа държава не си позволиха да върнат земята в реални граници. Сега по същия начин убихме и напояването. А без напояване нещата в земеделието са обречени. Ако ще всички политици да се снимат и да говорят от сутрин до вечер колко са им важни малките производители. Без напояване няма земеделие. Зърно най-много да остане. 

Някои от тези, които влязоха тогава земеделието бяха посъветвани от такива, които знаеха какво ще се случи в бъдеще. Други перяха пари. Но най-много бяха тези, които заложиха стария москвич, например, и тръгнаха с един стар руски трактор втора употреба. Много преди да ги има субсидиите. Това бяха хората, които наистина обичаха земята. Мислиха, мислиха, блъскаха се, и разбраха, че с друго, освен със зърнопроизводство в България няма да успеят. Пазарът ги научи. А пазарът винаги е най-добрият учител. Защото гладен не се седи. Хората по обективни причини стигнаха до уедрено зърнопроизводство. Сам друго не можеш да правиш. Човек, като работи нещо, все пак иска и да му остане нещо накрая. С 40 години тежък труд стигнаха да днешното си положение и научиха децата си да обичат земята. 

Дали вече не е късно да се върнем обратно? Дори и да приемем най-добрите закони и да създадем условия, каквито в нашите села определено няма, има ли вече кой да се върне в земеделието?  Земеделието вече страда от липса на кадри. Както каза Андрей Мачуганов от АЖД Агро, липсата на млади кадри в земеделието е основният лимитиращ фактор пред развитието му. А земеделецът Красимир Кумчев, призна, че наемат всеки по един признак – да е жив. И това при положение, че заплати от 3000 лв вече не са рядкост, а масово тази есен овошки в България останаха необрани, тъй като и за 80 лв на ден, земеделците не намираха работници. Земеделието е тежка работа. Лятото си на полето, а не на морето. А в селото често няма магазин, за МОЛ и училище се ходи надалеч. И това не е българските феномен.

Само 2% от населението на Германия работи в земеделието, като 70 на сто от фермерите приближават пенсионна възраст и не могат да намерят млади, които да ги сменят. В земеделието работата винаги е много, не е като на бюрата в София, където  вече за компютърните специалисти по 4 – 5000 лв заплати дават. Че и отпуски, че и на бюро. Кой земеделец може да си го позволи? То в цели райони на страната хора няма. Кой е виновен за това вече е без значение. Не, не са зърнопроизводителите. Деиндустриализацията е. Но е факт, че никой вече не иска да работи земеделска работа.

Спасението на малките животновъди е занимание самотно

Аз не знам какво може да спаси малките животновъди в България. Лично познавам румънски фермер, който всяка седмица изнася 11 000 тона прясно мляко за България. Да, ЕС е свободен пазар и стоките минават свободно. Протекционизмът е забранен. Но сигурно има начини. Гръцката фета е регистрирана да се прави само от гръцко мляко. Като хванат мандра да я прави с вносно глобата е 80 000 евро и се плаща. Никой не предлага реални решения за животновъдството. Въпреки, че всяка година в него се наливат 250 милиона лева, които са много пари, то не се развива. А причината е една – няма пазар за продукцията. Не са зърнопроизводителите.  Удобно е да се противопоставят сектори. Да се настройват зърнопроизводители срещу животновъди, малки срещу големи. Но нито зърнопроизводителите са виновни за състоянието на животновъдството, нито големите за състоянието на малките.  

Секторът ще е добре само ако браншовете са единни

Големи в града наричат семейни зърнопроизводствени стопанства с площ около 10 – 15 000  дка. Не това не е голямо. Сигурно съответства на зеленчукопроизводство с площ 2-3000 дка като доходи. Но ако сега цените на енергията оскъпят непоносимо българското оранжерийно производство и то загине поради вноса на евтини зеленчуци от Турция, пак ли зърнопроизводителите ще са виновни? 

Спомням си един семинар, преди да ни приемат в ЕС. Датчанин бе дошъл да ни учи на земеделие. Разказваше за млекопроизводството, хората питаха, аз като млада журналистка, съвестно пишех. След семинара, вече в кръчмата, на чашка-две родни ракии, датчанинът с учудване ме попита – тия хора наистина ли вярват, че ще произвеждат мляко, че ние имаме мляко да ви удавим. Горе-долу по това време бе планирано кацането на самолети-млекоцистерни на софийското летище. Не помня защо не се осъществи, но сигурно е било случайно. 

Животновъдство без земя и пазар не се прави. Земята много често обаче е заета от виртуални животновъди. Колкото и да ги преследва държавата, тя не може да огрее навсякъде. Корупцията е присъща на хората. Но ако имаше една реална браншова организация, която да си познава членовете и членството в нея да е условие за получаването на пасище, например, щеше да е различно.

Само че ние имаме 103 асоциации с по трима члена. Без пазар и без собствено производство на фуражи животновъдството е обречено, каквото и да правим. Да, много земеделци и инвеститори вече диверсифицират и залагат на месодайно животновъдство предимно. Но за да излезе сметката, трябва да можеш да затвориш цикъла с месарница и ресторант. Или собствено производство на сирене и кашкавал. А това изисква средства.

 В земеделието маржовете на печалба са наистина изключително ниски и не стигат за инвестиране в изискващи работна ръка производства. Аз не знам как може да се промени това. Единственият път вероятно е да се направят кооперации на дребните производители. Но в България това не се случва и не се случва. Увеличават се само асоциациите. А точно те трябва да намаляват, да са истински и сами да контролират членовете си да са реални производители, а не просто усвоители на субсидии.

А ако животновъдството в България се възроди, всички ще са доволни. Всички от всички сектори. Зърнопроизводство е единственото земеделие, което е позволено на България, уви. Хиляди пъти сме писали за животновъдството, но докато държавата не иска да се погрижи за пазара, няма да стане, колкото и сърцераздирателни статии да напишем. А държавата не иска да се погрижи, защото от Европа не й позволяват, на тях не им трябва животновъдство у нас, имат си достатъчно тяхно. Не случайно всички нови зелени мерки са насочени към съкращаване на животните. 

Младите вече се насочват към други специалности. Да върнеш младите в земеделието е един процес, който евентуално ще отнеме много време. Обезлюдяването на една държава при нас се случи за 25-30 години. А създаването на генерации с образование и желание да работят в земеделието е процес, който трае минимум 50-60 години. Затова не трябва да рушим вече създаденото, а да продължим да надграждаме.

 Надежда няма и в политиците. Непрекъснато разговарям с хора от провинцията, масово посетени от политици от всякакви окраски. Това, което казват всички мога да резюмирам в две изречения: „Тези хора са изключително далеч от реалните ни проблеми. Не им разбираме приоритетите, те не ни разбират“. Толкова. Те са толкова далеч от земеделието, че дори обещават субсидии на литър и реална продукция. Без да знаят, че това противоречи на правилата на ЕС и никога няма да бъде изпълнено. Няма да дочакат от тях спасение реалните производители. 

Вече не можем да рушим. Няма какво друго да построим. Нямаме по 3 завода до всяко село, както е в Германия или Франция.

Половин България живее от ренти. А те далеч надхвърлят субсидиите. Тази година се устремиха към 100 лв/дка. Както написа във Фейсбук Веселин Иванов: „Замислете се за от другата страна на рентата. Колко хора я чакат с нетърпение и трепет, за да си покрият разходите за зимата, да си купят най-необходимото. Колко хора са живи благодарение на нея? Нека бизнесът работи, да печели, ще има за всички по веригата – арендатори, арендодатели, доставчици на всички материали, ще има данъци за бюджета. Не разбирам защо е това недоволство!“ Всяка година от ренти в българската икономика влизат милиард и половина лева. От износ на зърно в българската икономика влизат още милиард и половина. Зърнопроизводителите са най-големият инвеститор в България. Освен, че не се налага да купуваме и хляба си от чужбина. Пазете ги!  Защото не им е лесно. 

Един американски сенатор вече написа в Туитър – гответе се, новите Зелени правила на ЕС отварят за американските производители милиарден пазар на земеделски продукти в Европа. Много ще е страшно за България, ако и зърнопроизводителите ни последват съдбата на животновъдите ни. Има една прогноза на едно разузнаване, че към 2030 г. в България ще има 3-4 големи града и между тях хората ще се придвижват с полиция. Засега натам отиват нещата. 

Темата защо се отказахме от огромните руски пазари на плодове и зеленчуци доброволно, и останахме верни на ЕС, на който те въобще не са необходими, и който ни наложи субсидии, много по-ниски от тези на собствените си производители, което автоматично направи българската продукция неконкурентноспособна на всички европейски пазари, оставям за отговор на политиците. 

Ася Василева

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

X
X