Фермерите Риан и Марио Стридом, собственици на стопанство в провинция Източен Кейп в Южна Африка, успяха да превърнат малката семейна ферма в огромен и разнообразен земеделски бизнес. Житейското кредо на амбициозните братя е да търсят постоянно нови възможности за увеличаване на добавената стойност – репортаж на сп. Farmer’s Weekly
Фермата на братята Стридом се намира в долината Лангклоф в Източен Кейп (Eastern Cape) – втората по големина провинция на Република Южна Африка, разположена в югоизточната част на страната на площ 168 966 км2. Риан и Марио притежават селскостопанското имение Bokmakierie Holdings. Те са израснали в малкото градче Кракил близо до Жубертина, най-големия, но и най-младия град в долината, известна като овощарския район на ЮАР. За период от две десетилетия братята успяха да превърнат малката семейна ферма в диверсифициран мегабизнес за 100 милиона ранда, или 6,5 милиона долара (1 южноафрикански ранд е равен на 0,065 долара – бел.ред.). Само през последните 10 години те увеличиха десетократно бизнесоборота на стопанството.
„Плодовете бяха основната дейност на нашата семейна ферма, но винаги сме имали и малко пилета като допълнителен източник на доходи. През 1996 г., когато баща ни почина, ние наследихме ято от около 200 птици. Този малък бизнес започна да нараства от момента, в който получихме лиценз за клане, т.е. от 1997 година. Колехме около 1500 птици седмично и доставяхме продукцията си в магазини в Кракил и Жубертина, когато дойдох във фермата през 2002 г.“, припомня си Риан Стридом.
Бизнес с домашни птици
През 2007 г. братята придобиват магазин с размери 3 х 6 м в Жубертина, в който продават своите продукти от пилешко и свинско месо. Бизнесът им се разраства и фермерите разширяват гамата, като включат продукти от говеждо и овче месо. Тъй като търсенето и обемите нарастват, те увеличават значително магазинната площ.
Във фермата сега има 13 бройлерни халета, като коефициентът на хранителна конверсия за всеки птичарник се измерва индивидуално. Риан Стридом обяснява, че птичата смъртност е между 4% и 7%. „През 2010 г. инвестирахме в промишлена кланица в Жубертина. След това, през 2019 г., изградихме ново месопреработвателно съоръжение във фермата, където всички поръчки за месо вече се обработват и опаковат за клиентите.“
Стридом подчертава, че популярността на техните продукти от птиче и свинско месо винаги се е дължало на превъзходното им качество и на размера.
„Ние колим пилетата си на 42 дни вместо индустриалната норма от 28 дни. Хората предпочитат големия размер на нашите порции пред това, което предлагат други производители. Това ни позволи да заемем мястото, на което се намираме днес – с капацитет 109 000 пилета и 2500 пакетирани пилета дневно от нашата кланица.”
Основно предизвикателство пред фермерите за бизнеса им с птици е високата цена на фуража, с която трябва да се справят. За да поддържат цените конкурентни, те използват трима доставчици на фуражи.
Поради нарастването на обема на производството, фермерите започват да продават извън Жубертина и местната околия, като снабдяват търговци на дребно из цялата провинция Източен Кейп. В птицевъдния им бизнес сега са заети 80 души – съобщава Риан.
Голям дял в успеха на фермерите има фактът, че те практикуват затворен цикъл на производство. „Ние отглеждаме птиците, колим, обработваме, предлагаме на пазара и разпространяваме продукта. Това ни позволява да получаваме добавена стойност по цялата верига, както и да управляваме разходите си“ – допълва Риан Стридом.
Бизнес с плодове
По отношение на плодовия компонент на фермата Стридом пояснява, че те са наследили ферма със стари дървета, които са давали ниски добиви от сортове, които не са били търсени на пазара. „Започнахме със стратегия за подмяна, като постепенно заменяхме старите блокове с модерни сортове и овощни градини с по-висока плътност. Засаждаме основно ябълки „Фуджи“ и „Роял Гала“, а всички нови овощни градини са на редове“, обяснява фермерът.
Братята са научили някои важни уроци в процеса на работата, като основният от тях е, че не бива да се съкращават процедури при създаването на овощна градина. Не подлежат на обсъждане също подготовката на почвата, напоителната инфраструктура и рамкирането преди засаждането, което трябва да се извърши в точното време. Едно ябълково или крушово дърво ще даде плод след три години, а животът му на плододаването е 25 години, след което трябва да бъде заменено. „Паднете ли под тези параметри, трудно ще спечелите пари“ – споделя от опит Риан.
Братята имат 70 хектара обработваема земя, но поради несигурността на водния режим в долината Лангклоф, те са готови да отделят 53 хектара за овощни градини, като стремежът им е да получават по-високи добиви от дърветата. „Искам да увелича производството с още 50%. Ще се стремим към оптимален добив, но с добър размер на плодовете. Мисля, че трябва да постигнем 80 т/ха за ябълки и 65 т/ха за круши. Ако надскочите тази граница, ще бъдете наказани с по-дребни плодове“, предупреждава южноафриканският фермер.
Риан пояснява, че за да увеличат добивите си, братята са експериментирали с три различни разстояния между дърветата, с фертигация и мрежи за покриване.
Фермерите Стридом биха искали 60% до 70% от овощните им градини да бъдат под покривало през следващите пет години. Те експериментират с мрежи с различни цветове, за да проверят как това се отразява на оцветяването на ябълките. „При ябълките цветът е всичко. Една зелена Pink Lady е добра само за сок, докато червена може да се експортира“, казва Риан. И допълва, че качеството на плодовете се е подобрило значително след въвеждането на покривните мрежи. По-рано например щетите от слънчево изгаряне са стигали 30% – 35% при ябълките „Грени Смит“ (Granny Smith), които отивали за сок.
Напояване
Стридомови са инсталирали пръскачка с микроразпръскване за всички нови насаждения, която използват и за фертигация.
Фермата получава водата си чрез открити бразди от Кракил’с Корнър, район с много валежи в планините Цицикама и водосбора на река Кракил. На реката не е изграден язовир, когато вали и реката тече, водата се отклонява в системата на браздите.
Кракил’с Корнър получава между 800 мм и 1000 мм валежи годишно. В Кракил вали около 500 мм годишно, докато районът точно отсреща, където са повечето от овощните градини на братята, получава само 300 мм до 350 мм годишно.
„Можем да отглеждаме земеделие тук само ако докарваме водата от Кракил’с Корнър до нашите овощни градини. Ние пълним нашите бентове през зимните месеци, откъдето управляваме напоителната ни система“, казва Риан Стридом.
Рецепта за успех
Запитан за техния звезден растеж през последните 20 години, Риан Стридом пояснява, че заедно с брат си се стремят да добавят стойност към всичко, което правят във фермата. Не се страхуват да изпробват нови идеи, но ако нещо не се получи, бързо превключват на друго.
„Опитахме да отглеждаме картофи, имахме хранилища за говеждо месо и за овче месо, както и много други схеми. Но ако не сте излезли на сметка, приключете я“, съветва фермерът.
Риан Стридом е убеден, че новите технологии и механизация могат да помогнат за качеството на продукта. Той може да следи всички климатични данни, нивата на влажност на почвата, данните за напояване и температурните показания от птичарниците, различните хладилни помещения, както и целия бизнес, използвайки приложение в мобилния си телефон.
Фермерът вижда потенциал в онлайн продажбите и планира платформа за продажба на месо и доставка от врата до врата.
„Разраснахме се много бързо и това може да бъде опасно, тъй като растежът може да ви принуди да поемете твърде много дългове твърде бързо, което може да убие бизнеса ви. Научихме този урок в миналото, когато създадохме твърде много хектари нови овощни градини с ограничен бюджет. Резултати- те от закърнелите дървета и ниският добив говорят сами за себе си. По-скоро правете по-малко, но правилно” – съветва южноафриканският агробизнесмен. Той добавя, че с увеличаване на обемите зависимостта на фермера по отношение на партньорите, които се намират нагоре и надолу по веригата, се увеличава, което от своя страна увеличава риска, свързан с всяка транзакция.
„Трябва да станем по-консервативни с увеличаването на мащаба. Bokmakierie нарасна от оборот 10 милиона ранда през 2011 г. до настоящия ни годишен оборот от 100 милиона ранда. В диверсифициран бизнес като нашия, ние трябва да контролираме всеки сектор, в противен случай рискуваме да закрием печеливши подразделения и да субсидираме нерентабилни, без да си дадем сметка за това” – убеден е фермерът.
Братята водят ежедневна счетоводна система и провеждат ежеседмични срещи със своите счетоводители.
„Искам да знам какво съм постигнал днес, като го сравня с бизнеса си от предния ден. Това е особено важно за кланицата и касапницата, които имат бърз оборот. Ако имате бизнес, който генерира пари бързо, можете да ги загубите еднакво бързо“ – предупреждава южноафриканският фермер.
