Пръст в раната

Йово Кантар
„Здрави пчели в 21 век“
Джост Дъстман пише през 1993 г в „American Bee Journal“, че между вредните фактори, срещу които трябва да се борят пчелите, на първо място поставя голямата армия от патогени, паразити, преносители на болести, грабители и вредители. На последно място, заедно с други два (за които вина пак носи човекът), той смята, че е човекът-пчелар. Пчеларят, както подчертава, директно безпокои пчелите, обяснявайки че правилно ръководи пчелите, погрешно бърника в кошера, погрешно използва лекарства с вредни, вместо с полезни влияния.
От уважение към мнението и аргументите на уважавания учен, моята малка същност се осъжда да промени реда на вредните фактори, които изтърпяват пчелните семейства – на първо място вредите на пчелните семейства произтичат от човека-пчелар. Пчелите през изминалите 160 млн години от своето съществуване на планетата със своите отбранителни механизми са се преборили с голяма армия от патогени и паразити, но срещу човека-пчелар (за малкото време от около 20 000 години, откакто ги е поставил в робовладелски отношения) не са успели да изградят успешен отбранителен механизъм.
Захарта срещу здравите пчели
Когато от менюто на своето дете отстраните месо, мляко, риба, сирене, яйца, плодове и зенчуци, а в замяна на тях всеки ден по три пъти му предлагате филия бял хляб, намазана с бяла мас и насипана със слой бяла захар и когато това правите постоянно, детето ще заслабне, ще се разболее и …ООО!
Лекомислен за вредата от евтината захар, а лаком за лека печалба, пчеларят отнема бездушно храната лекарство – пчелният мед и цветния прашец. В замяна на това им дава кристална захар, захарни питки, захарно тесто и захарен сироп, а цветния прашец го заменя със соево брашно, хлебна или бирена мая и с тази храна пчелите загубват способността за самоотбрана от болестите. При нагона за поддържане на вида пчелите консумират захарни преработки и заместители, но с високата цена за здравето си. В менюто си вече нямат храна-лекарство, а храна-разрушител на организма, която няма защитни свойства като меда и прашеца, от това пчелните семейства са станали слаби и не се противопоставят на болестите. Спрямо отглежданите с мед пчели, тези които са хранени със захароза изразходват повече енергия при храносмилане на заместителите, а от пилото което отглеждат се излюпват пчели, които са по-леки с 14%, имат със 17,6% по-малко мазнини и 9,6% по-малко азотни вещества в тялото си.
Шестдневна личинка, която получава от семейството си храна във вид на захароза от захарен сироп, питки или захарно тесто е по-лека с 8% от връстниците си, отгледани с мед
При новото меню пчелите живеят по-малко с 10-15 дни, пише Глен Сенли. Хайдак (1930) и Бутлер (1946), въз основа на всестранни изследвания са установили, че захарозата не е пълноценна храна, а Таранов (1938) е установил, че пчелите на захароза през пролетта по-рано загиват и са отгледали 30% по-малко пило от пчелите, зимували на мед. В редица изследвания са показани резултати относно качествата на майки отглуждани с различни храни. Най-качествени са се оказали тези, оттглеждани с мед и мед с разреден захарен сироп. След тях по качество самайките, които не са били подхранвани, а с най-лошо качество майките, които са хранени с различни разновидности на захар и захарен сироп.
От неадекватните действия на човека пчелите са принудени да променят дългогодишната си еволюция с придобити навици и способности,
Трябва да работят противоестествено, много повече, отколкото им е необходимо да запазят вида си.

Човекът често и без всякаква мярка им отнема меда и го заменя със захарни сиропи, вследствие на което има все по-голямо изчерпване на генерации пчели, които непосредствено участват в преработването на изкуствената храна. След като тези поколения са изчерпани, те отглеждат следващо поколение с намалени жизнени органи , затова в късна есен семействата влизат отслабнали, през зимата загиват, не дочакват пролетта!
Пчеларят храни пчелите с вреден сироп и захарни питки. Като използват методите и практиките на старите пчелари, които за съжаление и днес се препоръчват в много специализирани пчеларски справочници, много пчелари приготвят захарен сироп и питки от захароза, дори прибавят винена или оцетна киселина. Така несъзнателно отравят пчелите и им намаляват продължителността на живота. Същият ефект има и подхранването със стар и некачествен пчелен мед (останал от предишни години).
Всичко това насочва към заключението, че не е достатъчно известно или недостатъчно подчертавано, че:

1. При приготвяне на захарен сироп не трябва да се добавя никаква киселина, защото тя няма да инвертира захарозата, но ще попречи на пчелите да отделят своя ензим инвертаза. Ако прибавим киселина към сиропа който варим, ще се извърши инвертаза, но фруктозата и глюкозата които ще получим оказват вредно въздействие на пчелите;
2. В инвертираната захар чрез киселина се образува химическото съединение ХМФ (хидроксиметил фурфурол), което значително намалява живота на пчелите;
3. Съдържанието на дебелото черво на пчели, хранени с мед в затворен кошер е било 20,9 мг, хранени с чиста захар е било 24,1 мг, хранени с инвертиран сироп с киселина е било 50,6 мг. При този опит половината пчели, хранени със захарен сироп са живели 34,5 дни, а хранените с инвертирана захар с киселина са умрели за 4-6,5 дни (данни на Бейли, Йойриш);
4. Питките приготвени с инвертиран материал за отглеждане на майки не могат да се използват, защото както вече посочихме съкращават живота на пчелите;
5. Токсините от захарните питки, когато те са единствен източник на въглехидрати, съкращава живота на останалите пчели с 50% и повече;
6. Подхранването на пчелите с меднозахарни или захарни питки през зимата може да спаси живота им, но е фатално за бързото пролетно развитие на пилото;
7. Нерафинирата или полурафинираната захар е вредна за пчелите;
8. За пчеларите, които подхранват пчелите през зимата, проф. Лебедев казва, че са неграмотни, което значи че са неписмени.
   Гъстият захарен сироп и младите пчели
   Пчелар, който подхранва със захарен сироп с високо съдържание на захароза, осакатява пчелното семейство. Мисленето и желанието на пчеларя да използва старите пчели през есента за преработка на сиропа в мед е без основание и е опасно. Захарният сироп не се преработва от летящите пчели, а от вътрешнокошерните, т.е. от младите. В летящите пчели, според Комаров, слюнчените жлези са малко активни и малко отделят фермента инвертаза, на практика не оказват каквото и да било влияние върху инвертирането на захарозата в захарния сироп, съответно и в нектара. Обратно, тези вътрешнокошерни пчели, чиито слюнчени жлези достигат максимално развитие са задължени да участват в преработката на захарния сироп и нектара, отдавайки ензима инвертаза, който ускорява разлагането на захарозата на прости захари глюкоза и фруктоза. Подхранването на пчелите с гъст захарен сироп е неправилно и вредно, защото гъстият захарен сироп най-често остава недокрай преработен в мед, в него остава много захароза и няма белтъчини, което е причина по-късно трудно да се усвоява и не е достатъчно калоричен. В същото време след лоша ферментация и недостатъчно инвертиране е склонна към кристализация и е опасна за пчелите през зимния период. За пчелите най-приемлива и най-здрава захарна храна е е с ниска концентраця на захар, подобно на нектара – съдържа 70-80% вода. Японски учени са доказали, че в топлите летни дни пчелите по-охотно събират воднист нектар, отколкото гъст, с по-висока концентрация на захари.
   Билаш пише за последиците от захарната зимна храна следното: Осигуряването на зимнина чрез големи количества захар (повече от 5-6 кг) е вредно, особено при условията на вароатозна инвазия. Влошава се не само иззимуването, но и качеството на пчелите, които се излюпват в началото на следващия сезон. При такива подхранвания (особено ако се правят късно есента при ниски температури на въздуха) особено намалява нивото на фермента инвертаза. Състоянието още повече се влошава, защото акарите Вароа се хранят от хемолимфата на пчелите, а тя от своя страна изпраща белтъчни вещества в жлезите за секреция на инвертаза. Чести са случаите, когато недостатъчно добре инвертирана захарна храна бързо кристализира в питите и става малко подходяща за пчелите. Закъснялото подхранване на пчелите със захарен сироп има и други последствия – майката започва отново да снася яйца, така се появява пило, от което се излюпва още едно поколение (следващо) Вароа, което още повече засилва опаразитеността на семейството преди зимуването.
   Въз основа на казаното дотук се налагат няколко заключения: септемврийско-октомврийското подхранване е непотребно харчене, което произвежда голямо количество малко живеещи пчели, които са се проявили като неспособни за презимуване на пчелното семейство, а за тяхното производство са употребени големи количества от скъпоценните резерви от цветен прашец.