Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма
Ася Василева
Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.
Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.
Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.
Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.
Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.
No-Till
За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.
Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.
Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.
Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.
Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.
Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.
Пълноценна оран
За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.
Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.
След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.
Необходимият минимум
Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.
Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.
Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.
Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.
В защита на плуга
Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.
Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.
Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.
Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.
