Една голяма говорилня: Засега преговорите в сектор „Земеделие“ разочароваха земеделците

Преговорите за коалиционно споразумение в сектор „Земеделие“ днес се следяха с интерес от представителите на земеделската общност. Земеделието е сектор, който има нужда от изключително голяма стабилност, за да работи. А работата е много и тежка. Затова и днешните преговори се следяха предимно от браншовите представители, тъй като повечето земеделци са на полето и нямат много време за това.

Какво направи впечатление от пръв поглед на тези преговори? В залата почти нямаше подготвени експерти по въпросите на земеделието с изключение на един-двама, сред който с експертност се открояваше почти единствено господин Пламен Абровски. Това е тревожно, защото е индикатор, че отново решенията в Сектор Земеделие ще се вземат от хора, които изобщо не го познават. А земеделците много добре са наясно какво означава това. Преди да представим дискусията и това, което бе записано във финалния документ, нека погледнем реакциите на хората от бранша, истинските земеделци.


Красимир Кумчев: Разочароваща липса на експерти
„С интерес исках да чуя как виждат развитието на селското стопанство хората, които участват в преговорите, инициирани от Продължаваме промяната. От всичките 15 участници, НЯМА нито един АГРОНОМ и има само един РЕАЛЕН производител. За сметка на това в преговорите участват 6  с профил гори и лов ; 4 икономисти; 2 юристи ; 1 коневъд ; 1 преработвател ; 1 политолог! Но, всички те, били с огромен опит! Гледах 35 минути и спрях.
ПРОДЪЛЖАВАМЕ… (Коментарът е от Фейсбук)

Тодор Джиков, председател на НАК: В качеството на какви присъстват някои хора?
В този формат, като изключа г-н Абровски, който единствен има добър административен опит в МЗХГ и най-важно в Брюксел, където се решават нещата, другите участници не са подготвени да дебатират по въпросите на земеделието. Не стана ясно кой като какъв е поканен.  Имаше представители на партии, имаше представители на някои асоциации, но не стана ясно по какъв принцип са избрани. И ако са канени представители на браншовите организации, защо не са поканени всички или поне големите и сериозните в сектора? Това за мен е капитална грешка.

Ако бъда откровен, разговорите днес ми приличат на парламентарен петъчен контрол. Тези неща ги знаем, има SWOT анализ. Ние, земеделците, искахме конкретика. Всички знаем, че проблеми има и ги виждаме в магазините. Искаме да чуем конкретни предложения за съживяване на секторите Плодове и зеленчуци и Животновъдство, но така, че да не се разруши работещият сектор Зърнопроизводство. 

Защото сме царе да бутаме едно, за да правим друго. Ще извадиме БАБХ от МЗХГ, ще извадиме горите от МЗХГ, ще извадиме тръбите от МЗХГ , ще извадиме ДФЗ от МЗХГ. Добре ще оставиме МЗХГ да променя статута на земите и да пише агродоклади и статистика. Само не разбрах, как ще се увеличи производството. През икономическия ми поглед износът на пшеница и слънчоглед формира положителният баланс при търговията със селскостопанска продукция в България и трябва да се стъпва внимателно.  Просто искам добра бизнес среда и условия за развитие .

Симеон Караколев, НОКА: Потърсих партиите, за да защитя членовете си
Участието в преговорите беше по моя инициатива. Потърсих партиите, за да поставя въпросите, които ни вълнуват, каза Симеон Караколев, съпредседател на НОКА на въпрос на „Гласът на земеделеца“. Той добави –  Поставих пред преговорните екипи следните теми:
1. Наложителната промяна в ЗСПЗЗ, в частта за разпределяне на пасищата между животновъдите;
2. Промяна в законодателството при пенсиониране на животновъдите – да премине в условията на втора категория труд;
3. Легализиране на директните продажби на агнета и ярета от фермите;
4. Приветстваме налагането на таван по директните плащания и насочване на ресурса към инвестиционните мерки по втори стълб. Наложително е от факта, че в близо 7000 стопанства нивото на механизация е все още примитивно;
5. Спешни административни промени, които да освободят 1000 ферми със спрени, поради измислени санкции, плащания от 2020 г. насам!
6. Достъп до земя от ДПФ и за животновъдите.

Предложенията ми се възприеха.

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ: Много неизпълними думи

„Засега това са много предварителни разговори, обобщи Костадин Костадинов пред „Гласът на земеделеца“. За съжаление, на тях почти не присъстваха подготвени експерти. Много от нещата, които се казаха, противоречат на правилата на ЕС, и няма как да се въплътят на практика. Засега е ясно, че земеделието на България е предимно гори. Така излиза“.

Мнения на земеделци от Фейсбук:
Людмил Работов: Лошо, много лошо! Тежко и горко на редовните земеделски стопани и свързаните с тях доставчици на техника, горива, торове и ПРЗ.

Мариана Милтенова: Партиите това имат и това са изпратили.Всички с мераци за постове и самочувствие за експертност… Ще оправят земеделието…

Бойко Василев: Спокойно можех да събера няколко първокурсници в юридически факултет и щяха да стоят наистина експертно на фона, който видях. Думи нямам.

Илиян Василев: Не разпознаваме земеделци сред преговарящите, ние не си гледаме стопанствата административно.


Само празни приказки и махленски раздумки слушахме, обобщи във Фейсбук друга видна наша земеделка. Нищо от това няма да е така. За да станат тези врели-некипели трябва или да излезем от ЕС или да променим европейското законодателство.


А аз бих посъветвала експертите да са малко по-внимателни със сектор земеделие, защото едно е да носиш тикви по площадите, друго е да ги отгледаш. А за второто няма много желаещи.

Конкретика

Таваните на директните плащания са първата тема, по която се обединиха всички участници в днешната среща между представители на четири политически партии, които  проведоха консултация за бъдещите приоритети в ресор Земеделие. Остана да се уточни в следващи разговори размерът на този таван, но по време на срещата Кирил Петков, съпредседател на ПП „Продължаваме промяната“ предложи стопанствата с размер над 15 000 дка да не получават директни плащания . Мотивът му бе, че  фермери, притежаващи  над 15 000 дка нямат нужда от субсидии, а средствата трябва да се насочат към други области, където нуждите от финансиране са по-големи. Вероятно господин Петков има предвид да не получават субсидиране за декарите над 15 000, а не изобщо никакво. 100 000 евро пък е другият размер на таван за плащанията, който бе споменат по време на опознавателната среща. Имаше предложение и за прогресивен таван, направено от ПП „Има такъв народ“.


В момента до голяма степен субсидираме хляба на Египет, каза още той.  Това твърдение е неразбираемо. Вероятно има предвид, че както всички изнасяме пшеница за Египет и печелим пари за България. Но няма технически как да субсидираме хляба на Египет.

Домакините от „Продължаваме промяната“ предложиха още в страната да се изградят 6 събирателни пазари, в които да се събират плодовете и зеленчуците от съответните региони, вносната стока да пристига там, пломбирана още на границата, а камионите да се отварят в центровете, откъдето ще пазаруват и търговските вериги и по-малки търговци. От партията подкрепят ревизия на съществуващото законодателство в областта на поземлените отношения. Как ще се реформират точно поземлените отношение никой обаче не може да каже. Земята в България е частна собственост.

Подкрепяме необходимостта от изграждане на магистрални водопроводи, които са извадени от земята преди години, те трябва да бъдат възстановени, каза експертът от Продължаваме промяната Иван Христанов. Друг проблем в тази област са твърде дългите административни процедури от подаване на документи за разрешение на водоползване. Той посочи позицията на неговата партия, че напояване и управление на водните ресурси трябва да бъдат обвързани с ефективност, разхищението на вода да бъде прекратено и освен това е необходимо да се възстанови разговора кое е добре за водните и почвените ресурси.

Темата за възстановяване на хидромелиоративните системи беше засегната и в изказването на Пламен Абровски от ПП „Има такъв народ“. Бившият председател на Земеделска комисия в последното Народно събрание апелира да се помисли отново за възможностите да се финансира рехабилитацията на част от напоителните системи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Той напомни, че предстоящия програмен период вероятно ще бъде последният с познатото досега финансиране, затова е от изключително важно да помогнем на нашите земеделски производители да бъдат конкурентни, субсидиите да са средства, допълващи дохода, а не да бъдат основно финансиране.

Създаването на верига от общински земеделски магазини е една от практичните идеи на партията, така че малките производители да имат достъп до пазарите, а купувачите да бъдат сигурни, че получават чисти продукти от дребни производители. В района на Монтана, откъдето Абровски е народен представител, вече има подобно място, в което общината работи с малките производители.


 Другото предложение е да се структурират всички браншови организации като единен партньор, а това единно браншово обединение да може да поеме несвойствена за държавата дейност, да организира курсове по линия на ПРСР, както и да предлага консултантски услуги. Финансирането на подобно обединение може да стане през т.нар. бели петна. За тях в момента се плаща наем от земеползващите ги, може да се определи една минимална сума за всеки декар, която да отива за финансиране на тази организация, без държавата да харчи за това нито лев.  

Ако остане наличен финансов ресурс, с цел гарантиране на достъпа на финансиране да се обмисли за гарантирани регионални бюджети за инвестиции на ниво област според нуждите на самите земеделски производители. Освен това да има финансов пакет само за големите фермери. Немислимо е стопанин на десетки хиляди декари да се конкурира заедно с пчелар със сто кошера, поради различните потребности и цели. Абровски призова и за ефективно използване на земеделските земи. „В момента в България се води война за земя, има нужда от поземлена реформа, преминаване от едногодишни към арендни договори със 7 годишен срок на действие“, каза още той по време на срещата. Според него е необходимо да се въведе забрана за даряване на идеални части земи, освен ако получателят не е от роднина, защото по този начин се краде земя. Категорично е нужно да има Закон за комасация на земеделските земи, потвърди експертът със сериозна европейска експертиза.

Представителите на ПП Продължаваме промяната поставиха акцент и на аграрната наука и образование. „Знанието ще определи дали ще добим един тон или 10 тона продукция от единица площ“, каза Христосков. Той предложи финансите в тази област да се насочат така, че да достигат от детската градина до научните работници в ССА и БАН и да не се правят повече компромиси в образованието. Дали точно ССА е правилната структура за инвестиции в науката в България е спорно.


Инвестициите в хора и в материална база, стипендии за учащите, подобряването на материалната база в училищата, всичко трябва да се направи така, че земеделието да бъде привлекателно. Той напомни, че земеделските гимназии са прехвърлени към Министерство на образованието и от 26, 13 са вече затворени.

Насърчаване на биопроизводството е другата тема около, която се обединиха всички участници в разговорите. От Демократична България поискаха да има компенсаторно плащане по отношение на загубите на добивите в този подотрасъл.

Необходимост от пазарно ориентирано производство е другата консенсусна тема. Иновации в селскостопанската наука, актуализация на Аграрната стратегия, насърчаване на връзката между туризма и земеделските производители, както и въвеждане на екоуслуги, свързани с опрашването в пчеларството и специална политика в ползването на земеделие са част от другите теми, по които се постигна съгласие.

Регулиране на пазара на храни, добивани в домашни условия, облекчаване на мерките за продажба на микропроизводители, подобряване на възможностите за първично производство, развитие на регионални хъбове и центрове, достъп на микропроизводители до пазарите, също бяха посочени като общи цели.

Създаването на държавна агенция, която да формира политики по климатичните промени остана за по-нататъшна дискусия и обсъждане.

Ася Василева

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

X
X