Консервативното земеделие възстановява нарушеното равновесие

Прилагане на принципите на този вид земеделие смекчава негативните промени в климата, опазва почвите от ерозия и възвръща почвените микроорганизми

Агр. Петър Кръстев

За да аргументираме приноса на консервативното (наричано още консервационно) земеделие за смекчаване изменението на климата, ще започнем от тълкуването на този вид земеделие. Според Организацията за прехрана и земеделие (FAO) консервативното земеделие се определя като селскостопанска система, която насърчава минимално нарушаване на почвата (като необработване на почвата), поддържане на постоянна почвена покривка и разнообразяване на растителните видове. То подобрява биологичното разнообразие и естествените биологични процеси над и под повърхността на почвата, което допринася за повишаване на ефективността от използването на водата и хранителните вещества и за подобрено и устойчиво производство на земеделските култури.

Минималното механично нарушаване на почвата

Първият принцип на консервативното земеделие, определен от ФАО, е минималното механично нарушаване на почвата, т.е. практиката на необработване по същество приема и насърчава практики без никаква обработка. Сеитбата едновременно с внасяне на торове е единственият процес, при който се прави механично нарушение на ширината на ботуша само за поставяне на семената и торовете.

При тези условия много селскостопански дейности изчезват от технологията за отглеждане на културите, по време на които се консумират огромни количества горива, а от друга страна, количеството минерализирано органично вещество е сведено до минимум. Съответно количеството CO2, излъчено в атмосферата, е по-ниско, отколкото в конвенционалното земеделие. По този начин консервативното земеделие допринася за намаляване на производствените разходи (по-малък брой процеси), намаляване на разхода на гориво и намаляване на количеството емитиран CO2 (по-малко от изгарянето и минерализацията).

Поддържане на постоянна земна покривка

Вторият принцип на консервативното земеделие е поддържане на постоянна земна покривка. Почвата винаги трябва да бъде покрита с култури или растителни остатъци. След прибиране на основната реколта всички остатъци се оставят на повърхността на почвата, за да бъде тя защитена. Растителните остатъци служат като защитна покривка, която остава върху почвата след всеки вегетационен цикъл. Когато количеството остатъци е недостатъчно за защита на почвата или съществува риск почвата да остане гола, трябва да бъдат засети покривни култури. Почти всички ползи и всички мерки за адаптиране са пряко свързани с този принцип.

На първо място, почвената покривка предпазва почвата от водна и ветрена ерозия. Растителните остатъци значително намаляват скоростта на вятъра над земята, предпазват повърхността на почвата от действието на дъждовните капки и намаляват оттока на вода от повърхността на почвата. Дъждовната вода се просмуква по-добре в почвата, когато дъждовните капки срещнат остатъци, а не гола почва. В консервативното земеделие в почвата се натрупва повече вода поради по-добрата инфилтрация и намаленото изпаряване, поради защитата на почвената повърхност от растителните остатъци, които обикновено имат по-светъл цвят и се нагряват по-бавно.

Покривните култури в допълнение към защитата на почвата от деградация допринасят за натрупване на въглерод в почвата, увеличаване на биологичното разнообразие, увеличаване и рециклиране на хранителните вещества; от тях произтичат и много други ползи, които повишават устойчивостта на климата при отглеждане на растения.

Растителните остатъци и покривните култури са източник на храна и местообитание за почвената фауна. В резултат на това популацията на много организми се увеличава. Поради наличието на безопасен източник на храна (растителни остатъци и вегетативната маса на покривните култури), дори още в първите години на преминаване към консервативно земеделие се появяват земни червеи, което е показател за подобряване здравето на почвата.

Растителни остатъци и покривни култури заемат повърхността на почвата и я предпазват от горещата слънчева светлина. Остатъкът действа като завивка, която не позволява на почвата да прегрее. Под завивката от остатъци при консервативното земеделие в сравнение с конвенционалното микробиологичните процеси в почвата не спират.

Разнообразие от растителни видове

Третият принцип е разнообразяването на растителните видове. На практика той се постига чрез практикуване на рационално сеитбообръщение с голямо разнообразие от културни растения. Ролята на сеитбообръщението в адаптирането и смекчаването на изменението на климата е добре известна на всички земеделци. Рационалното сеитбообръщение се разглежда като гръбнак на всяка система на земеделие, включително консервативната.

Минималното нарушение на почвата, поддържането й с остатъци и покривни култури и практикуването на аргументиран научен сеитбооборот допринасят за подобряване на нейната структура, увеличаване на съдържанието на органични вещества и съответно на почвеното плодородие. С увеличаване на съдържанието на органични вещества се увеличава и количеството CO2, отделено в почвата. В момента консервативното земеделие се разглежда и по отношение на смекчаването на изменението на климата. Нашите почви имат висок потенциал за поглъщане на въглерод и земеделските производители, които вече преминават към консервационно земеделие, скоро ще бъдат възнаградени за количествата натрупан въглерод.

Консервационното земеделие има огромен потенциал да се адаптира към изменението на климата чрез подобряване на свойствата на почвата, увеличаване на добивите и намаляване на разходите. Понастоящем не са известни всички кумулативни благоприятни ефекти от широкото прилагане на консервационното земеделие в България. Това обаче със сигурност ще допринесе за същественото подобряване на всички аспекти на селското стопанство и околната среда в селските райони.

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

Агротехника

Последни новини

X
X