- Най-много е медът от слънчоглед и лавандула, почти няма от акация и рапица
- Изкупната цена достигна 5,30-5,50 лв./кг
„Добра беше годината!“. Така обобщи отиващата си 2021 г. Недялка Михова, пчелар от с.Прилеп, Добричка област. Цялото семейство се е посветило на пчеларството. Отглежда над 200 пчелни кошери, разположени в горски масиви. „Именно затова имаме по-малко мед в сравнение с колегите, тъй като няма слънчоглед, няма полски култури. За сметка на това вадим мед от бодил, лавандула, малко акация. Разчитаме на билките и горската растителност, този мед за мене по-добър, по-качествен, по-ароматен“, споделя Недялка.
До 20-25 кг мед от пчелно семейство са добили пчеларите от Добричка област през това лято. Разбира се, количествата зависят както от местообитанията на кошерите, така и от пашата и наличната медоносна растителност. Това обобщи Галин Георгиев, председател на сдружение „Пчела Добрич 1946“. Въпреки положителната равносметка към момента, пчеларската година започна почти инфарктно за стопаните. В много пчелини в Добричка област бяха установени празни кошери още през зимата. Тогава пчеларите алармираха за поражения по пчелините в порядъка на 50-80 %. Редуцираният брой на пчелните семейства доведе до по-малки количества мед в Добруджа въпреки по-добрия медосбор.
След тежката зима последваха студени пролетни месеци с обилни дъждове почти до началото на юли. „Хладната пролет забави развитието на пчелните семейства в Добруджа. Продължителните дъждове не дадоха възможност за събиране на прашец“, допълни още Галин Георгиев. Така на практика почти няма паша и съответно мед от акация и рапица. Основните количества прашец са събрани от слънчоглед, който беше засят върху близо 840 000 дка в Добричка област. В повечето пчелини са добити сериозни количества мед и от лавандула, която вече заема близо 100 000 дка. Така наред с маслодайните култури, етерично-маслената билка е сред основните медоносни растения на Североизток.
Изкупната цена на меда през тази година скочи с около 30 % и достигна 5,30-5,50 лв./кг. Доскоро изкупвачите даваха по 3,20-3,60 лв./кг, в редки случаи до 4 лв./кг. Скок се отчита и в продажбите на дребно, които в зависимост от вида мед цената стигат до 12 лв. – 15 лв. В Добричка област обаче продължава да се наблюдава отрицателната тенденция стопаните да се отказват от пчеларския бизнес, да разпродават кошери и пчелни семейства. Това беше отчетено и след зимата на 2021 г., когато голяма част от пчеларите намериха празни кошери. Възстановяването им изисква много средства и поне една година без доходи. На практика загубите са тройни – нито продукция, нито подпомагане, а само разходи за възстановяване на пчелните семейства. За закупуването на отводки за 100 пчелни семейства пчеларят трябва да отдели най-малко 10 000 лв.
Анализите на Министерството на земеделието също показва, че още през 2020 г. е спаднал броят на пчелните семейства с повече от 15 %. Най-драстично е намалението при пчелини до 50 кошера – през изминалата година те са се редуцирали с 30 %. Броят на пчелните семейства в Североизточна България през 2020 г. е бил близо 185 000, като около 35 000 от тях не са дали мед. От 2019 до 2020 г. броят на кошерите е спаднал с цели 34 %.
През тази пролет ОД „Земеделие“ в Добрич отчита налични 75 000 пчелни семейства. Точно две години по-рано броят им е бил почти 89 000. За отпадналите 13 000 има много причини, анализират пчеларите. Основните са масовите отравяния при третиране на полски култури и овощни градини, ниските изкупни цени на меда, вносът на евтин продукт от различни континенти и държави и др.
Равносметката за 2021 г. е положителна поради още един факт – липсата на отровени пчели в Добруджа, допълва Галин Георгиев. Според пчеларя това най-вероятно се дължи на електронната система и отговорността на производителите, които съобщават и спазват посочените от тях часове за пръскане. Все още е рано да се направят категорични изводи, но е факт, че в региона няма последствия от третирането на основните полски култури и овощните градини. Години наред измирането на пчелните семейства изправяше „на нож“ отношенията между земеделски стопани и пчелари. Лошата комуникация между тях самите и кметовете на населените места, които също бяха част от веригата за оповестяване на третиранията, беше част от проблема.
„Светът на пчелите е невероятен!“, категорична е Недялка Михова и споделя, че човек може много да научи от организацията в едно пчелно семейство. Въпреки че в момента пчелините са зазимени и няма активни дейности, пчеларката отново е на път към тях, за да провери дали са добре. „Да съм около пчелите ме вдъхновява“, допълва чаровната дама.
Габриела Събева
