„В навечерието на ТРГ за Стратегическия план на България за новата Обща селскостопанска политика, по която българското земеделие ще работи през следващите години, ме притеснява факта, че никъде в предложенията, които са изпратени от МЗХГ не виждам ясно поставени цели какво искаме да постигнем“, сподели Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите пред „Гласът на земеделеца“. Тодор Джиков каза още:
“ Никъде не виждам ясно поставени цели, които ще преследваме с този Стратегически план. Дали правим тези предложения защото трябва да увеличим биопроизводството на еди-колко си процента, например? Дали правим тези предложения, защото трябва да подобрим положението на земеделците в планинските и полупланинските райони, т. нар. необлагодетелствани райони с еди-колко си процента? Трябва да задържим хората или да успеем от полупазарните стопанства да направим пазарни с еди-колко си процента? Какви са ни целите?
През 20225 г. ще имаме възможност да променим това, което предлагаме в момента. Това означава, че България в края на 2022 г. ще трябва да направи анализ какво сме свършили с прилагането на новата ОСП за подобряване на състоянието на българското земеделие. А като нямаме поставени цели, как ще разберем дали сме ги изпълнили или не?
Нали целта не е просто да претупаме нещата, не е да направим следващ план, защото така трябва. Това ме притеснява. Не може да преследваш нещо, без да си поставяш конкретни цели и след това да отчиташ резултатите докъде и какво си свършил и ако не си ги постигнал защо не си ги постигнал.
Второто нещо, което ме притеснява е, че мислех, че ще бъдат попълнени бюджетите на отделните мерки. А от това, което получихме от МЗХГ ние не знаем реално погледнато, например в бившата мярка 11 „Биологично земеделие“, какъв ще е бюджета. Какво ще целим? В момента състоянието на биологичните площи показва, че земеделските производители имат нищожен интерес да произвеждат биозеленчуци. Явно компенсаторните плащания, които се предлагат сега, са нищожни на базата на това, което губят земеделците при такова производство.
Друго – компесаторните плащания за необлагодетелстваните райони. Ясно и категорично се вижда, че тези 26 лв, които досега се даваха са всичко – и сливи, и косене на трева, са достатъчни като средства само за ливадите за косене. И затова имаме хиляди декари биоливади. 26 лв. не отразяват и на 50 процента разликата в почвено-климатичния комплекс, разликата в големината на парцелите, отстоянията, наклоните, липсата на работна ръка и т.н. Това са неща, които не са анализирани.
Да, знаем, че селските и необлагодетелстваните райони се обезлюдяват. Знаем, че не се произвежда биопродукция. Но като предлагаме нещо, трябваше да си поставим цели, които искаме да постигнем.
В една земя 5-6-7-8 категория от 1 хектар добиваш 4 тона пшеница. При 2-3-4 категория добиваш 8 тона пшеница. 4 тона пшеница 260 лева ли струват? Утре ще задам всички тези въпроси и още.
Казват – пишете предложения. Проблемът е, че ние си ги пишем, и доста от тях не намират приложение никъде. За всички е ясно, че с пари и правилни политики могат да се случат нещата. Въпросът в момента е да не разводняваме бюджетите в несвойствени мерки и мерки, които не будят никакъв интерес. Да не даваме много пари там, където не трябва да се дават толкова много, а да ги насочим точно там, където трябва.
Ние имаме три основни цели, които трябва да гоним. Да възстановим производството на плодове и зеленчуци. Да изправим на крака животновъдството и производството на продукти от него. Да подобрим жизнения стандарт на земеделските производители и да направим стопанствата устойчиви. Това е фундаментът.
Притесняваме, че не виждаме целите. Не сме си ги поставили. Раздаването на едни пари през някакви мерки не е цел. Иначе мерки са разписани. Браво за това. Доста мерки са разписани. Много повече отколкото в предходния програмен период и то е видно. Такива са и изискванията на Европейския съюз. Но не виждаме зададени цели.
Наскоро говорих с швейцарски земеделец. Около 35 на сто са им по-високи държавните субсидии от нашите. Колкото по-малко е стопанството, толкова по-големи са субсидиите. Освен това субсидиите са пряко зависими от използваните препарати за растителна защита, които са квалифицирани в три групи, както е и при нас. Когато използваш препарати само от трета група и определен процент биологични, получаваш допълнителен бонус. А отделно, за да останеш в планинските райони, държавата осигурява къщи. Освен това осигурява кредити в размер на 80 000 – 100 000 швейцарски франка, които на определена година се опрощават, ако тези хора са останали да живеят там. Освен това в планинските райони субсидиите са двойни на останалите. Така си отговорих на въпроса защо селата по чукарите на Алпите са пълни с млади хора“.
