Пчелар е този, който знае да храни пчелите
Горан Миленков
Медоносните пчели в своето историческо развитие са еволюирали и приспособили за живот и съществуване само върху разнообразна естествена храна, добита от цъфтяща растителност. Видът просперира и процъфтява, няма болести и няма паразити. Това продължава допреди 8 хиляди години, когато се появява земеделието, смятано за едно от най-важние открития в историята на човека, променило начина му на хранене и на живот. Земеделието модифицира екосистемите и всяка система съхранява своята устойчивост по различен начин във времето.
Земеделието заема най-плодородните земи, там откъдето пчелите са добивали най-качествен прашец и нектар. Видът се е развивал, усъвършенствал и процъфтявал в своята система.
Но земеделието във формата си на развитие и усъвършенстване, намалява разнообразието на естествената растителност и влияе с обратна сила в живота и развитието на медоносните пчели. От хилядолетия площите за земеделие се увеличават и пчелите са избутвани в неплодородни земи, по-бедни на прашец и нектар. Разпокъсаното земеделие е давало възможност на пчелите до известна степен да съжителстват и присъстват в плодородните земи със синори и пътища. Днес те напълно са изместени от тях, особено в индустриално развитите страни. Отглеждат се големи масиви с едновидови земеделски култури и задоволяват човешки нужди, някои отделят в изобилие нектар и прашец, пчелите се запасяват с тях и въпреки това, пилото и младите пчели остават в състояние на недохранване.
Защо?
Недохранването е състояние и възниква при липса или ограничено доставяне в организма на едно или няколко вида хранителни вещества. Възможно е и от небалансираната им консумация. Видовете прашец в зависимост от почва, климат и много други фактори имат различен химичен състав и оказват различно биологично влияние върху пчелите. По този повод, изучавайки различното влияние на прашеца върху изхранването на пчелите, Анна Маурицио го разделя на три големи групи: от високо активен прашец, средно активен и неактивен прашец, на което се дължи различното количество прашец, необходим за годишното изхранване на пчелните семейства – 20 до 30кг. Отглежданите земеделски култури върху големи масиви много често са медоносни и отделят задоволително нектар и прашец, но той е едновидов, а за нормалното развитие на пилото и младите пчели, прашецовата храна трябва задължително да съдържа 9-те незаменими аминокиселини, които не се синтезират в организма и трябва да бъдат внесени отвън с храната. Възможна е липсата и на други неизучени съставки. Отсъствието само на една от тях, води до снижаване на прираста в теглото и съдържанието на азотни вещества в младите пчели. Същите 9 аминокиселини се оказват съществено важни и в развитието на други три вида насекоми, така че медоносната пчела не е изключение. Професор Таранов доказва, че няма прашец, който да съдържа 9-те незаменими аминокиселини, необходими са най-малко два вида активен прашец, а при неактивен и средно активен прашец са необходими дори повече видове. От описаното дотук следва, че недохранването на пчелното семейство може да бъде само белтъчно. Избутване на медоносните пчели от плодородните земии, където те са пребивавали, приспособили са се за живот и съществуване от милиони години с определена храна от естествена растителност в по-бедни райони, е проблем на човека и белтъчното хранене. Естествено по-бедните райони дават по-малко нектар, по-слабо витален прашец, което води до спад в имунитета им. Губят способността за съпротива срещу болести и паразити.
И ако нектарът днес може да бъде компенсиран с голямото световно производство на захар, то прашецът остава проблем
С това човек носи нерешими проблеми за пчелите и те му ги връщат като бумеранг за решаване, чрез паразити и смърт. Пчелите и човекът са в една лодка. Днес те са недохранени, но не умират от глад, напускат или умират в кошера при изобилие на храна в него. Естествената смърт на пчелата настъпва от въглехидратен глад или белтъчно изтощение. Поради това, че в тялото на пчелите липсват резервни въглехидрати те не могат да гладуват дълго време. Пчели с празно медово стомахче могат да продължават да живеят само 10-20 мин. Съдържанието на глюкоза в кръвта на пчелата при гладуване се понижава от 2% до 0, а смъртта настъпва от изтощение на организма и отравяне от продукти, получени при разпадането на белтъчините. Следователно състоянието на недохранени пчели не може да бъде въглехидратно. Те умеят да пестят въглехидратната храна, но не с недохранване. Белтъчините постъпващи с храната се използват за замяна на разрушените клетки и образуване на нови при растежа. Те са основата на мускулната, нервната и други тъкани и влизат в състава на секретите, отделяни от някои жлези. За храненето и растежа на ларвите са нужни повече белтъчини отколкото за пчелите. Когато белтъчините са в недостиг, а именно липсва прашец, настъпва белтъчен глад, който води до прекратяване храненето на пилото, а след това и до преждевременна смърт на пчелите от изтощение. Белтъчният глад може да се породи от дефицит на отделни компоненти на храненето, а изтощението е следствие от белтъчен глад, взел надмощие над нормалния начин на живот. Затова прашецът е абсолютно необходим и незаменим. Днес човешката дейност в земеделието е затворила (отнела) безвъзвратно голяма част на основните хранителни ниши на естествена цъфтяща растиелност в плодородните земи за пчелите,
Търси се решение, как да съжителстват земеделие и пчели?
Как в условия на интнзивно земеделие да подържаме в количествено и качествено отношение, хранителните запаси на пчелите. Те получават от природата разделна храна от нектар и прашец, събрана, преработена, складирана и използвана разделно. И ако въглехидратния запас може да бъде компесиран от голямото промишлено производство на кристална захар, то изхранването на пчелното семейство с прашец не може да бъде осигурено по този начин. Следователно състоянието на пчелното семейство в хранително отношение е зависимо основно от качеството на храната, начин на приготвяне и хранене. Специфичните дейности от живота на медоносните пчели са свързани с уникалната храна и уникалното хранене, останалото е обща биология с животинския свят.
