Добро начало би било законодателната и изпълнителната власт да инициират публична среща-дебат с неправителствения сектор, на която да се дефинират основните проблеми, респективно да се начертаят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни срокове за решаването им. С други думи да се премине към програмно управление в земеделието.
Интервю на Ася Василева
Господин Стайков, може ли да направите кратък обзор на пазара на земеделска
земя и рентите през изминалата година?
Годината беше много добра за земеделските производители като добиви и борсови цени. За съжаление, негативен ефект оказаха галопиращите цени на торове, препарати, семена, газ, горива и т.н.
На този фон цените на основният производствен ресурс, респективно на рентите/наемите са стабилни. Запазва се тенденцията на първичен пазар да липсва предлагане, а от друга страна конкуренцията да определя цените. Фермерите продължават да бъдат основни купувачи.
Лош знак към бранша, неговото оцеляване и развитие, бе загубата на 850 млн. лв. за напояване, които отпаднаха от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Имате ли прогноза за следващата година накъде ще се движат цените на земята и
земеделието като цяло?
При подходящи държавни политики и липса на катастрофални събития очаквам ръст от 5 – 10 процента годишно.
Що се отнася до земеделския бранш, то той би имал качествен скок напред, ако се обедини под формата на Национална земеделска камара, създаде се регламент за групирането на основния производствен ресурс, да се стартират спешни мерки за възстановяване и модернизиране на ключовата хидромелиоративната инфраструктура, която е в критично състояние, а на следващ етап и изграждането на нова на ниво стопанство.
Всички партии в предизборните си програми заявиха намерения за реформа
на поземлените отношения. Какво е Вашето мнение, има ли нужда от такава реформа и в каква посока трябва да бъде тя?
Пожелавам успех на 47-то Обикновено народно събрание и на новото правителство.
Надявам се всички новоизбрани представители в законодателната и изпълнителната власт да докажат на дела, че са родолюбци и визионери. Да милеят и защитават българското.
Да, в нормативната база, касаеща поземлените отношения е необходима реформа. Състоянието на земеделските земи и хидромелиоративните съоръжения в комбинация дърпат земеделието и доходите в негативна посока.
Продължава да тежи разликата в доходите на фермерите между старите и новите страни членки (т.н. външна конвергенция), галопиращите цени на торове, семена, препарати, горива и други и разбира се последствията от глобалната пандемия причинена от COVID-19.
Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия, недостатъчна квалифицирана работна ръка и други.
Воденичен камък на врата на собствениците на земеделски земи е проблемът с т.н. комасация по ползване или „бели петна”. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели.
Редица други проблеми продължават с години да бъдат нерешени. Такива са непазарните обезщетения, които изплаща държавата на собствениците при отчуждаване. Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър показа редица проблеми, чието решение е крайно неотложно. Проблемите с т.нар. маломерни имоти, както и в някои случаи изчезването на цели такива, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти и т.н.
Добро начало би било законодателната и изпълнителната власт да инициират публична среща-дебат с неправителствения сектор, на която да се дефинират основните проблеми, респективно да се начертаят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни срокове за решаването им. С други думи да се премине към програмно управление в земеделието.
Какво бихте пожелали на земеделците и собствениците на земеделска земя за
новата 2022 г.?
Пожелавам на всички българи, на членовете на БАСЗЗ, на собствениците на земеделски земи и всички земеделци светли празници. Да бъдат здрави, късмет и споделени мигове с близките през новата 2022 г.!
Бих се радвал да видя НПО организациите в земеделието обединени. Обединени да защитават интереса на българския земеделец и собственик пред законодателната и изпълнителна власт. Да работят в екип и като равен с равен.
Да осъзнаят, че неправителствените организации са партньор на властта, а не неин противник. Решенията да започнат да се взимат от долу на горе, както е в развитите и богати европейски страни.
