Няма как да се очаква държавата да има тази експертиза, която има реалният бизнес
Интервю на Ася Василева
Господин Вълканов, вие се един от авторитетните експерти в агросектора у нас. Наблюдавайки процесите, които протичат в момента в земеделието и имайки предвид на прага на какви важни промени се намира то, виждате ли достатъчно експертност при формирането на политиките, които ще определят сектора оттук нататък?
Ако говорим за преговорите, които се водиха по изготвянето на коалиционното споразумение и визията за следващите години за селското стопанство, представена от новото правителство, виждаме, че като изключим горския сектор, там се засегнаха основно 2-3 теми. Това са таванът на плащанията, обвързаната подкрепа и пчеларството. Това бяха основните въпроси, около които се водеше някаква дискусия. Една от идеите, които беше приета е за създаването на 6 регионални логистични центъра. Моето лично мнение е, че по този начин не се отразяват в цялост проблемите на сектора.
Да, въпросът за таваните е много голям. И може би там имаме нужда от трайно решение. Но това решение трябва да бъде обвързано с отговора на въпроса каква перспектива ще получат компаниите, които ще попаднат под ограничението. Добре е да има някаква дългосрочна предвидимост и за тях. И вторият въпрос е как ще бъдат пренасочени спестените по този начин средства. Смятам, че ограничавайки директната подкрепа, трябва да засилим две направления за нейна сметка. Едното е управлението на риска в стопанствата и второто са инвестициите. Българското селско стопанство има огромна нужда от инвестиции в почти всички направления и те трябва да бъдат обезпечени с достатъчен финансов ресурс, както и с достатъчно голямо спокойствие по отношение на приема и на оценката на проектите.
Тези 6 логистични центъра, дори и да са добра идея, но ще има ли какво да сложим в тях?
Аз не съм сигурен, че тези центрове са добра идея. По една проста причина – държавата се намесва в сектор, който е воден изцяло от частната инициатива. Няма държави с пазарна икономика, която по такъв начин да залага решението на даден проблем. Специално по отношение на плодовете и зеленчуците, логистиката е само част от проблема. Твърде много са другите важни неща, които трябва да бъдат решени преди това. Мисля че с тази идея може много повече да се навреди, отколкото да се подобри нещо. Още повече, че аз не виждам при днешната ситуация на пазара на труда, как би могъл да бъде намерен човешкият капацитет и капитал, който да управлява по един адекватен начин подобна логистика.
Третият сериозен проблем е заявеното намерение едва ли не сто процента от произведената на вътрешния пазар и вносната продукция да минават през тези логистични центрове. Не виждам чисто регулаторно как това може да се случи. Това ще доведе до много големи сътресения, както по отношение на вноса, така и по отношение на вътрешния пазар. Накрая ще видят и тези, които предложиха идеята, че голяма част от малките производители няма да имат никакъв интерес и желание да си карат продукцията там. Цялата идея е мярка, която може би търси някаква популярност, но по никакъв начин не адресира точните проблеми в сектор плодове и зеленчуци.
А проблемите са горе-долу ясни – нуждата да приоритизираме направленията, в които можем да бъдем конкурентноспособни, увеличаване на мащаба и производителността на производството, както на единица площ, така и на единица човешки капитал. Защото всички икономически сравнения на стопанствата в България и във водещите европейски държави, от които внасяме такива продукти, показват, че по основните икономически параметри българските стопанства изостават значително. Първо трябва да се решат тези проблеми и едва тогава може би да се мисли за логистика. За да има какво да транспортираме, първо трябва да го произведем достатъчно конкурентно.
В тази връзка е важна ролята на практическото образование и съвети за земеделците. Има ли къде земеделците в България да намерят съвети как да произвеждат качествено и рентабилно?
Темата е безкрайна. Тъжното е, че много водещи български експерти вече не работят в България. Ако държавата успее да намери стимул, с който да ги върне и да ги накара да работят в полза на науката и на бизнеса, това би било може би едно от най-ценните неща, които може да постигне едно бъдещо правителство. А по отношение на това дали има достатъчно наука и експертиза, на мен за съжаление ми се струва, че неглижирането на научните среди във всичките им направление – като опитни станции, като изследователски институти през последните години, доведе до това, че до голяма степен изостанахме от тенденциите, които се развиват в модерния, високопроизводителен земеделски свят. И това е много голям минус за нас. Тема, върху която много трябва да се работи. Като че ли повече експериза в момента е съсредоточена в частните компании при доставчиците на определени стоки и услуги за земеделско производство. Но тук разбира се, има винаги и момента, че всяка стока и услуга, трябва да може да се продаде.
По какви проекти работи в момента ИнтелиАгро?
Последното, което публикувахме, беше годишният ни анализ на сектор „Етерично-маслени култури“ с много интересни тенденции. С една смела визия, че секторът е пред нов кръстопът и е изправен пред нов етап на дългосрочния си цикъл. Ситуацията в сектора е много интересна в момента. Също предстоят, според мен, известни сътресения, но аз съм много голям оптимист и смятам, че здравите сили в етерично-масления сектор в България ще намерят сили да загърбят различията си и да намерят общи решения, които да произлизат от бизнеса. Защото истината е, че реалните и работещи решения могат и трябва да идват от бизнеса. Той знае кои са основните пречки и какво и по какъв начин трябва да се промени. Няма как да се очаква държавата да има тази експертиза, която има реалният бизнес, който оперира ежедневно в хода на нещата.
От позицията на десетилетния си опит в агробизнеса, бихте ли се наели да дадете съвет на новите управляващи и какъв?
Да правят политика, ориентирана към резултатите, а не на всяка цена да се опитват да задоволят всички. Защото политиката е тясно свързана с икономиката. А икономиката означава да разпределяш оскъдни ресурси. През последните години ресурсът се пръскаше във всевъзможни направления и с много пробоини, от които изтичаха средства в непроизводствени дейности. България трябва да се фокусира върху нещата, които наистина може да прави добре, дори те да са 2-3. И тези 2-3 неща да бъдат издигнати с няколко нива нагоре. Това би дало много бързо и видимо отражение. Няма нужда да се поддържат на изкуствено дишане направления, които са обречени, само за да има обществено удовлетворение. Няма как. Политиката е за това – да избираш приоритети и да инвестираш в тях.
