Един от най-големите недостатъци на биологичното земеделие е, че то изисква повече земя от конвенционалното земеделие, поради което емисиите на парникови газове и изтичането на хранителни вещества могат да бъдат по-големи при производството на същото количество храна. Това твърдят шведски изследователи. Биологичното земеделие не е непременно полезно за климата и може да доведе до по-голямо количество парникови газове в зависимост от метода на отчитане, заключават изследователи от университета в Лунд, Швеция, пише БГНЕС.
Въпреки че много компании и дори държави залагат на биологичното земеделие в стремежа си да опазят околната среда (например Швеция има за цел до 2030 г. да премине на 30% биологично земеделие), то има и своите недостатъци. Един от най-големите е, че биологичното земеделие изисква повече земя от конвенционалното земеделие, в момент, когато нуждата от ефективно използване на земята се увеличава успоредно с глобалното търсене на храни и биогорива.
Изследователите от Центъра за икономика на хранително-вкусовата промишленост към Факултета по икономика на Университета в Лунд разглеждат три екологични фактора: биоразнообразие, изтичане на хранителни вещества и емисии на парникови газове. Когато въздействието се измерва на хектар обработваема земя, излиза, че биологичното земеделие наистина осигурява по-голямо биологично разнообразие, по-малко изтичане на хранителни вещества и по-ниски емисии на парникови газове. „Но ако вместо това въздействието върху околната среда се изчислява въз основа на това колко земя е необходима за производството на определено количество храна, тогава установяваме, че биологичното земеделие има положителен ефект само върху биоразнообразието. Емисиите на парникови газове и изтичането на хранителни вещества могат дори да се увеличат, ако същото количество храна трябва да се произведе с биологично вместо с конвенционално земеделие“, казва в съобщение за пресата директорът на Центъра за икономика на хранително-вкусовата промишленост Фредрик Вилхелмсон. Това отчасти се дължи на факта, че за производството на същото количество храна в биологичното земеделие е необходима повече земеделска земя. Това намалява възможността за използване на земята за горско стопанство или като защитени територии.
„Следователно стигаме до заключението, че не е сигурно, че биологичното земеделие е по-добро за околната среда от конвенционалното. Селскостопанските субсидии трябва да бъдат разработени така, че да намаляват въздействието върху околната среда, независимо от това дали отглеждането се извършва по биологичен или конвенционален начин“, заключава изследователят от Центъра за икономика на хранително-вкусовата промишленост Кристиан Йоргенсен.
