Интегрираното производство на растения и растителни продукти е рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, физични, агротехнически и селекционни мерки, където използването на химични продукти за растителна защита (ПРЗ) е ограничено до определен минимум, необходим за поддържане на популацията от вредители и загубите от тях в границите под прага на икономическа вредност (ПИВ).
Прилагането на тези мерки допринася за пълно използване на факторите на природното регулиране в агроценозите, увеличаване на биологичното разнообразие и опазване на растенията и продукцията чиста от замърсяване с пестициди.
Интегрираното производство на растения и растителна продукция има за цел:
1. Поддържане на стабилни агро-екосистеми, запазване и обогатяване на
биологичното разнообразие на територията на стопанството;
2. Рационално комбиниране на ПРЗ с механизмите за естествено регулиране на вредителите по земеделските култури;
3. Намаляване на допълнителните разходи и нежеланите влияния върху околната среда и здравето на хората чрез намаляване употребата на ПРЗ.
Величината на добива и качеството на зърното са силно зависими от предшественика
Пшеницата реагира силно на вида на предшественика както във връзка с величината на добива, така и по отношение на качеството на зърното.
Поради голямата площ, на която културата се отглежда, на практика всички останали полски и част от зеленчуковите култури могат да бъдат нейни предшественици.
При класиране на предшествениците по отношение на пригодността им за отглеждане на пшеница се изхожда от тяхната ранозрялост, възможността за редуциране на минералното торене, физическото състояние на почвата след прибиране на предшественика, вероятния срок на сеитба на пшеницата и риска от влошаване на фитосанитарното състояние на посева. При комплексна оценка на значимостта на горните фактори, вероятните предшественици се подреждат в следните групи:
най-подходящи – ранни и средно ранни зърнено-бобови култури (грах, леща, фасул, бакла, нахут и др.), както и едногодишни тревни смеси с бобов компонент, които остават след себе си почвата обогатена с азот и позволяват намаляване на оптималната азотна норма до 1/3, при получаване на висок добив и реализиране на високо качество от пшеницата;
подходящи – култури, които се прибират до първата декада на септември (рапица, ранни хибриди царевица за зърно, царевица за силаж, слънчоглед), включително по-късни зърнено-бобови култури (соя), дават възможност за навременна подготовка на почвата за сеитба и сеитба в началото на оптималния агротехнически срок;
средно подходящи – култури, които се прибират до края на втората декада на септември (средно ранни хибриди царевица за зърно, цвекло, зеленчукови култури), в т.ч. и повторка (пшеница след пшеница от същия вид);
малко подходящи, но допустими – средно късни хибриди царевица, късни хибриди царевица, узрели до средата на октомври, други есенници (ечемик, тритикале, ръж – когато зърното не е предназначено за хляб);
неподходящи – продължителна монокултура, новоразорани полета с многогодишни треви, включително и целини, късни хибриди царевица, силно заплевелели с многогодишни плевели полета и др.
