Немският анализатор за земеделски проучвания д-р Олаф Зинке описва настоящето и бъдещото развитие на селското стопанство на обединена Германия в статията си на портала Agrarheute. Темата от немския експерт остро засяга и аграрните проблеми у нас. Полезно ще бъде да се запознаем с опита на първенците в световния промишлено-аграрен сектор.
„Хората и икономиките напускат селските райони с огромни последици за бъдещето на регионите, особено за източните. Такива заключения произтичат от доклада за демографското развитие на Германия до 2040 г. и за икономическите и социалните последствия, публикуван от Федералния институт за строителство, за градски и пространствени изследвания (BBSR).
Добрата новина: общата численост на населението на Германия няма да намалее така силно, както се предполагаше в предишните прогнози: до 2040 г. само с 1,3 милиона души от 83,02 милиона (2019 г.). Лошата новина: регионалното развитие е много по-сложно, отколкото се е смятало досега; то засяга средната възраст, намаляване на броя на ражданията и като следствие – нестабилност в икономическата и социална динамика.
Според проучването на BBSR селските райони, особено в Източна Германия, изостават значително. Тъй като селските райони в определена степен зависят от икономическия прогрес, а разстоянието до центровете на динамично развитие се увеличава почти във всички отношения, пропастта между селяните и жителите на града се задълбочава.
Фаталната последица от това вероятно ще бъде неразбирането от страна на градското население и на съответните политици на проблемите на земеделието, което вече е очевидно.
„Един поглед в бъдещето показва, че структурно слабите региони са изправени пред сериозни предизвикателства. За да се справим с това, се изисква активна структурна политика“, изтъква д-р Маркус Елтгес, ръководителят на BBSR.
При всички случаи прогнозата показва силната разлика между самите региони и особено между градските и селските райони. Към 2040 г. се очаква населението да намалее в около половината от германските окръзи. Само една четвърт от регионите могат да очакват нарастване на населението, пишат учени от BBSR . Извън тези региони, най-често се случва точно обратното: Източна Германия ще пострада най-много.
В крайна сметка процесът на урбанизация също води до намаляване на икономическата база, тъй като влияе негативно на достъпната работна сила и следователно на привлекателността на мястото за базиране на съвременни компании.
Във връзка с емиграцията на младите хора от селата, средната възраст на останалото население също се увеличава. В равнинните селски райони, а това са регионите, определени от BBSR като „много периферни“, прогнозата сочи, че средната възраст там вероятно ще нарасне до над 50 години. Младите хора, от друга страна, се събират в мегаполисите и университетските градове.
Така наречената „демографска поляризация“ ускорява икономическото разделение на областите. Докато гореспоменатите големи и университетски градове продължават да растат много динамично и да привличат множество работници и компании, други региони намаляват работните места и губят икономическите си основи.
Проблемът сега е, че компаниите не се установяват в региони, където в бъдеще ще бъде трудно да се намерят сътрудници. Ако младите, образовани хора са съсредоточени в градовете, бизнесът също ще отиде там. Съответно, предлагането на добри работни места в селските райони ще бъде ниско – и в резултат миграцията към икономически привлекателни градове също ще се ускори – заключва проучването на BBSR.
Друга последица от демографските промени е намаляването на данъчните приходи. Това създава много трудности на регионите да поддържат съществуващата инфраструктура сами, а камо ли да изграждат нещо ново.
Настоящата прогноза за населението от BBSR ясно показва, че икономическият и социален баланс между градските центрове и „периферните региони“ ще бъде значително нарушен без солидна социална концепция за свързване.
„Като цяло може да се каже, че значението на градовете като двигатели на растежа се увеличава, което прави тях и прилежащите им райони привлекателни за преместване, казва Силвия Стилер от Хамбургския световен икономически институт (HWWI). – В хода на структурните промени в икономиката асортиментът на произвежданите стоки и услуги също се променя. Отраслите с научна насоченост значително нарастват, докато трудоемките индустрии намаляват работните си места“, добавя тя.
Това, което би могло да помогне на периферните региони да забавят рецесията, е бързото разширяване на високопроизводителните мрежи за предаване на данни, но за съжаление, това все още не е направено“ – посочва изследването.
