Пчелар е този, който знае да храни пчелите
Горан Миленков
(Продължение от бр. 569)
Храненето е основен жизнен процес, свързан с приемане, преработка и у свояване на храна от околната среда, необходима за изграждане и обновяване на клетките и тъканите, осъществяване и регулиране на жизнените функции на организма, както и компесиране на изразходваната от него енергия. Храносмилането и усвояването на храната са невъзможни без участието на храносмилателни ензими, които по своята същност са протеини а секретирането им води до изтощение на пчелите. Уникалната храна с уникално хранене водят до баланс в продължителността на живота им. Познанията на пчеларите върху естествените условия за добив на храна и хранене с практическо приложение е възможност да имаме по-продуктивни пчели. Изниква необходимостта от повече познания за физическия добив на храна и физическото хранене. Цветовете на растенията се отварят след узряване на прашеца в прашниковите торбички, като се пропукват и прашеца остава отвън. И когато пчелите ги посещават, неизбежно влизат в контакт с прашниковите торбички, при което една част от прашеца полепва по тялото на пчелата от различния заряд на полетата, друга се отнася от вятъра а трета попада в нектарника на цветчето. Хоботчето на пчелата има само ближещо и смукващо действие, а върха му завършва с четчица, която буквално помита съдържанието в нектарника и чрез смукване отива в медовия стомах. Тук част от прашеца в сместта се отнема с помоща на клапа, която свързва медовия и същинския стомах. Клапата е четириделна мускулеста и има способността да не допуска връщане на храната в медовия стомах и същевременно засмуква по-голяма част от твърдите частици в случая поленови зърна попаднали в нектара, които отиват за храна на самата пчела. Това е покзател, че медоносните пчели не прекратяват храненето с прашец след кърмаческа дейност, а променят формата на приемането му, което променя и регулира продължителността им на живот. Колкото повече растението отделя прашец, толкова повече ще попада в нектарника и пчелата ще получава повече прашец по време на работа за себе си и попълва до известна степен белтъчните запаси в мастното тяло, от което зависи продължителността и на живот. Но прашецът попаднал в нектара е винаги в недостиг за покриване на белтъчните разходи на пчелите и те бързо се износват, умират след обилни паши. Тук има място за човешка намеса. Търси се границата в съотношението нектар – прашец, при която пчелата при преработка на сместа ще покрива белтъчните разходите на своето тяло и секретира мляко? Може ли медоносните пчели отглеждани от човека чрез прилагане на технологии за хранене с естествен фураж (консервиран прашец) да подържат физологията си, така че да не умират от физиологично изтощение, а от старост и физическо износване, както при домашните животни?
Консервираният прашец е фураж, специален вид храна с висока енергийна стойност
Той съдържа вода и различните естествени хранителни вещества, от които зависи растежа и развитието на пчелата. Ефективното изхранване при животните зависи от сухото вещество и кръмните единици, а хранителната им стойност от техния състав и възможност за усвояване. Дажбите на фуражите трябва да са балансирани, така че да задоволяват микроорганизмите в стомаха, а аминокиселините и метаболитния протеин да служат за продуктивността. Медоносната пчела има свое хранене в отделните групи и човек не може да съставя, пресмята и прави балансирано съотношение на хранителните съставки в дажбите им и особено с несвойствените храни. Човешката дейност в земеделието сподели, а впоследствие обсеби голяма част от хранителната ниша на медоносните пчели, с което промени не хранителните съставки в храната, а качествения им състав.
Пчелните семейства умират показно и чакат решения от човека за помощ
Вместо да правим подобрения на естествената им храна, основно с прашец и търсим форма за хранене с него, пчелари и научни работници, вкупом тръгнаха да търсят неестествени храни от растителен и животински произход. Медоносните пчели нямат инстинкт за качество на храната. Събират водни разтвори на захари над 5% и прашецоподобни вещества. Захарен сироп консумират независимо от вида на хранителната добавка в него, което даде възможност на пчеларите да се намесват с несвойствени храни. Съдържанието на хранителните съставки в несвойствените храни не покриват съдържанието им в уникалния цветен прашец, под въпрос е усвояването. За медоносните пчели, само цветният прашец, нектарът и до известна степен захарта са свойствени храни. Доказано е, че основните хранителни съставки на фуражите преминават в готовия продукт, при пчелите в пчелното мляко. Но с това мляко пчелите хранят ларвите, отлагат хранителни запаси в своето тяло и зимните запаси, от които човек взима за храна. Всъщност храната на пчелите за човека е това, с което те се хранят. Ако искаме нещо да променим, дълготрайно в храната и храненето на пчелите то трябва да противостоим на природата с хиляди години. Въпросите на белтъчното хранене ще останат вечен проблем на човека. Цветният прашец е уникален хранителен продукт на природата и незаменим за пчелите. Но той е сезонен и консервирането му е задължително. Остава открит въпросът
Как да го съхраним и ползваме, като храна за пчелите и хората
Медоносната пчела е стратегическо насекомо за природата и надарена с уникално опоростена до съвършенство на възможното технология за събиране, консервиране и хранене със своята разделна храна от нектар и прашец. Заради разделното хранене, нектарэът преработен в мед трябва да съдържа минимални количества прашец, а консервираният прашец минимални количества мед. Пчелите съхраняват цветния прашец, като при събиране го навлажняват със слюнка съдържаща ензими и овалват прашецови топчета, донесени в гнездото ги притъпкват в килийките и заливат с нектар. В притъпкания прашец протича естествена затихваща във времето млечнокисела ферментация с отделяне на млечна киселина и водороден прекис, които го съхраняват за дълго. По същата техология човек може да консервира отнетия от пчелите с прашецоуловител цветен прашец и пресен го смеси чрез заливане с течен мед и избърка. Независимо от съотношението на сместа, при узряване тя има свойството да саморегулира съотношението си. Медът, ако е в повече се утаява на дъното, а прашецът изплува и се сгъстява до полутвърдо тесто. Практически най-добро тесто с най-малко утаен мед се получава при съотношение мед-прашец 30/70. Наименованието на тази смес е медополен, идентична е по всички показатели с пергата и има дълъг срок на съхранение (доказано лабораторно не по-малко от 2 години). Най-добре се съхранява в буркани. Остава открит въпросът
Как пчелите да използват тази храна и какъв ще бъде ефектът?
(Следва)
