Наследство на земя се придобива след плана за земеразделяне

ВЪПРОС: Майка ми почина през 1997 г., като преди това направи завещание в моя полза на земеделските си земи. Брат ми заведе дело за делба на същите земи и съдът ни призна за наследници при равни квоти. Завещанието на майка ми било нищожно, тъй като било изготвено преди плана за земеразделяне.
Нищожно ли е завещанието на майка ми?
А.Н. – София
ОТГОВОР: В повечето случаи собствеността върху земеделските земи по ЗСПЗЗ се възстанови с план за земеразделяне в нови реални граници с решение на бившата Поземлена комисия. В решението се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение и граници. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост върху имотите.
Едва след изготвяне на плана на земеразделяне, имотите са индивидуализирани с граници, точно определена площ на всеки имот и точното му местоположение. С решението си Поземлената комисия определя и собственика, на когото се възстановява вече индивидуализираната собственост. От този момент настъпва реституционният ефект по отношение на конкретните имоти. След като майката на читателката е починала преди влизане в сила на решението на Поземлената комисия, реституционният ефект настъпва за нейните наследници по закон.
Завещателното разпореждане, което е направила майката в полза на едното си дете, е нищожно на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, поради липса на предмет. Само имот, който е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ и съществува реално в този си вид към момента на откриване на наследството, може да бъде предмет на такова завещателно разпореждане. След като решението на Поземлената комисия е постановено след смъртта на наследодателя, последният приживе не е притежавал правото на собственост върху конкретно определените с това решение земеделски земи и не е могъл валидно да се разпорежда с това право.
Следователно, решението на съда е правилно.