Оранжерийните производители са изправени пред огромен риск заради шоковото поскъпване на горивата и отоплението
Разразилата се криза след шоковото поскъпване на електричеството, горивата и най-вече – на отоплението, доведе до парадоксалната ситуация дори супермодерни хидропонни оранжерии, строени с цената на инвестиции от по няколко милиона лева, да се затворят и да останат без продукция в най-активния си сезон. Още преди месец от Асоциацията на оранжерийните производители предупредиха, че 70 на сто от съоръженията няма да бъдат заредени с ранна продукция, а напролет на пазара няма да има български зеленчуци. Вчера снимка в социалните мрежи показа какво на практика означава това – една от най-големите отопляеми оранжерии в Южна България, в която също са вложени милиони, голяма част от които теглени на кредит, е празна. Ако през други години в нея са извисявали стебла елитни домати и краставици, сега там няма нито едно растение. Освободени са и работниците. Това е историята на един от най-амбициозните земеделци в Пазарджишко – Иван Кабуров от Мало Конаре.
„Нека да има и трудности – те ни правят по-силни, а успеха – по-сладък“ – започва с оптимизъм разговора Иван, но като цяло се усеща, че е притеснен от неясното бъдеще, от това как да се справи в критичната ситуация, как да избегне тежки загуби и най-вече – как да запази работниците, които много цени като кадри. Двамата със съпругата му Десислава Кабурова, която е агроном по образование, са твърдо решени да продължат да се борят за запазване на дейността си, неслучайно сочена за еталон и показвана неведнъж като пример за добро земеделско стопанство пред високи гости.
– Г-н Кабуров, разкажете как стана така, че една от най-модерните хидропонни оранжерии за милиони – буквално – остана празна тази зима.
– Жалкото е, че не е само една. Ние нея я имаме за пример в момента, но е така с всички колеги, не само с нашето стопанство. Това е състоянието на около 70% от оранжериите в България. Сигурно това е състоянието и на други безнеси, не само на такива като нашия. С повечето колеги, които установихме, че има проблем още през ноември-декември, като анализирахме високите цени, разбрахме, че не е рентабилно да гледаме ранна продукция, защото няма да ни излезе себестойността. Нашата стока не е нещо което може да се пази на склад и да се чака по-добра цена, не можеш днес да изчакаш, да я оставиш за утре. Тя се разваля бързо. Изнасяш я на пазара и каквато е цената – такава, нямаш избор. Не можем ние да регулираме цени според разходите си. Същевременно има много нерегламентиран внос, който срива буквално пазара – от Турция, от Македония влизат зеленчуци с недоказан произход, продават се без документи и нерядко на дъмпингови цени. Трудно можем да се конкурираме с такива вносители. Стар проблем, на който до момента не е намерено решение.
– Какво е решението Ви – да пропуснете отоплителния сезон, за да избегнете тежки загуби?
– Да, решението ни е да изчакаме да минат най-тежките месеци – януари-февруари и тази година да засаждаме като в неотопляемите оранжерии. Може би ще садим през март, за да може да излезе лятна продукция с по-ниска себестойност, ранна няма да гледаме при тези условия. Електричеството някак си можем и да платим, но отоплението ни излиза безумно скъпо! Най-много са поскъпнали пелетите и газта – около три пъти, не в проценти! И това не е моментен проблем – не се знае и утре каква ще е цената и дали въобще ще ги има. Затова при такова несигурно бъдеще е неразумно да инвестираме толкова много пари, без да знаем дори дали ще си ги върнем, камо ли да мислим и за нещо отгоре. Рискът е голям!
– Вие сте освободили работниците. Същевременно обаче един от най-трудните проблеми в земеделието е намирането на персонал. Как ще се справите при възобновяване на дейността?
– Наистина, освободихме доста работници, като последно вчера освободихме тези, които са ни най-ценните! Но няма да спрем да им помагаме, защото и за тях моментът е труден. Едната жена е с болен човек на легло, другата – с малки деца. Сутринта идваха в офиса, помолиха за аванси, дадохме им. Не знам и ние как ще издържим, но дължим уважение на тези хора. Помагаме им да оцелеят и се надяваме рано или късно пак да си ги наемем. Изпуснем ли ги, трудно се намира работна ръка.
Сега е моментът, в който правителството трябва да ни подкрепи по същия начин, ако държи на нас! В момента единственото, което може да ни спаси, е да ни се покрият поне част от разходите за отопление и за електричество, за да оцелеем финансово. В по-дългосрочен план би трябвало да се освободи зеленчукопроизводството като сектор от ДДС, за да излезе всичко на светло, а и да сме по-конкурентни на нерегламентирания внос, той да се обезсмисли и да се стабилизира секторът с нови сдружения. Това е начинът и този сектор да заработи по правилния начин, като зърнопроизводството – след въвеждане на обратното начисляване на ДДС там сега нещата са без забележки.
– Да се върнем на въпроса с работниците – Вие отдавна имате социална политика към тях, правите им жестове, а така те се чувстват морално ангажирани. Така ли е и сега?
– Да, стараем се да имаме социална политика. Назначаваме ги законно, плащаме им всички осигуровки, за да могат да си ползват медицинско и стоматологично обслужване. По празниците им даваме стимули. Когато имат проблеми с болни деца, родители, пак им помагаме – да им обърнат повече внимание по болници или където се налага. Помагаме и на децата им да влязат в желани училища, съдействаме, ако се наложи. Ние и екипът ни сме като едно голямо семейство и взаимно си помагаме. Но в един момент става много трудно и дори невъзможно да изкараме достатъчно, за да издържим финансово и да поддържаме екипа си. Когато държавата ти е осигурила добри условия и виждаш един силен гръб в нейно лице, на който да се подпреш, имаш и желание да работиш, да изпълняваш ангажиментите си. Но като виждаш, че няма кой да те подкрепи, няма сигурност, идва страхът. Защото ако стане гаф, ние губим всичко! И нашите деца тогава ще останат без поминък!
– В един предишен разговор предлагахте още да се ограничи вносът в сезоните, когато си имаме българска продукция, за да се защитят интересите на местните производители…
– Да, защото стигаме до парадокса дори при много висока себестойност да не можем да искаме справедлива цена на стоката си. Границите са отворени, нишата веднага се заема от външна продукция. Добре е също така да се контролира този внос, да се проверява за нитрати, остатъчни пестициди, неразрешена агрохимия – това крие сериозни рискове. Редно е да се следи и качеството, защото се импортира много второ-трето качество, а се продава за първо. А за българския потребител водещата сила е цената, никой не пита за качество.
– На фона на всичко казано да припомним, че Вие сте теглили огромен кредит за самоучастие при построяването на тази супермодерна оранжерия.
– И ние като всички останали използваме и кредити, и овърдрафти, за да поддържаме и надграждаме дейността си. Теглихме наистина голям кредит, с който изградихме оранжерията, която е доста скъпа. А бизнеса, който сме създали с толкова много труд, пари и желание, не е правилно да го губим и спешно трябва да се помисли как този бизнес да избегне тежки загуби. В момента правим всичко възможно все пак да даваме подкрепа и на работниците или поне на основното ядро от тях, за да се чувстват малко по-спокойни.
– Ще се справите ли с изплащането на всички заеми, за които говорим?
– Нашето семейство ще се справим. Но само защото не разчитаме само на оранжериите – имаме и други производства, с които си помагаме в такива трудни моменти. Но колегите, които разчитат само на оранжерии, какво могат да направят? Проблемът не е само за нас, той е за цяла България! Един път излезеш ли от този работен коловоз, после трудно се влиза. Ако не си платиш газта, ти я спират. Ако не сме купили пелети, няма с какво да заредим парното. Утре пада сняг, ако нямаме с какво да затоплим оранжерията, той ще я смачка и бизнесът отива по дяволите! Трябва ли да се допусне такова нещо?! Това пак са едни големи разходи дори само за да поддържаме тези оранжерии като съоръжения, но за вадене на приходи – много трудно!
– Кое е най-спешното, което трябва да се направи за спасяване на сектора и има ли въобще опция все пак някои от колегите ти да опитат с ранно производство?
– Най-спешното е описано в декларация на Българската асоциация на оранжерийните производители, която сме внесли в Министерството на земеделието. Искането ни е държавата да покрие поне 70% от увеличението в разходите ни за гориво и електроенергия за оранжериите. Ако не ни дадат поне това, сме на голяма загуба и няма смисъл да работим. Ние и преди се принуждавахме да работим при минимална надценка, сега при това увеличение си представете с колко не ни излиза сметката! Ако не ни покрият поне тези 70 на сто от повишението, не знам как ще оцелеем! Поскъпването е с 300%, ние искаме 70 на сто само от увеличението! Без тази подкрепа наистина няма причина да продължаваме да работим и да трупаме загуби. Кой би вложил 300 хиляди лева, ако има шанс от тях да изкара само 150 хиляди?! Какъв е смисълът напразно да си амортизираме техниката? Още повече, че не се знае дали утре няма да кажат: Затваряме държавата, а ние да не можем и на пазар да излезем! За месец продукцията ни умира и нищо няма да изкараме. Тона са основните неща, които ни тревожат в момента. Крайно време е да се помисли за този сектор и в краткосрочен, и в дългосрочен план. На първо време – финансова подкрепа за запазването му. После – създаване на нормални условия за работа, така че тя да има смисъл.
Стоимена Александрова
