Липсват бързи действия за смекчаване на удара на енергийната криза върху производителите
Отпадането на рехабилитацията на напоителните системи от НПВУ беше политическо решение
Интервю на Ася Василева
Десислава Танева, народен представител, зам.председател на Комисията по земеделие в 47-о в НС, министър на земеделието и храните от 2014-а до 2017 г. в правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок. Министър на земеделието, храните и горите от 2019 до 2021 г. в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.
Госпожо Танева, адекватно ли реагира, според Вас, сегашното управление на проблемите, които спохождат страната и земеделието, един след друг, водени от енергийната криза? Виждаме, че все повече производители фалират, оранжериите спряха производство…
Не може да се върви след събитията. Трябва да се работи, да се реагира, дори превантивно. На всички са известни причините за цените на енергоносителите, не само у нас, но и в Европа. Само с говорене и с анализи не може нищо да се постигне. Трябват действия, решителност. Трябва политическа воля за приемане на решенията, така че да се облекчи бизнес средата. Това са задължителни оперативни неща, които трябва веднага да се направят. Вече повече от половин година слушаме за анализи. Но животът си върви.
В момента дори не се върви след събитията. Сякаш, все още управляващото мнозинство не може да превключи на режим, че не е опозиция, която говори, анализира, приема позиции и критики. В момента те носят тежестта на управлението на няколко кризи. И това управление не може да става с анализи и с говорене. То може да става само с решителни, своевременни действия. Защото една помощ, която не е получена навреме, така че да спаси дадено производство, тя просто после не е необходима никога. Това е А-Б на едно управление. Да управляваш кризи е ежедневие. Управлението на кризи с анализи не става. Няма време, събитията те притискат. Става със смелостта да вземеш решение, за да облекчиш последствията на тези кризи.
По време на Вашето управление също имаше немалко кризи …
Нормално е за всеки дълъг период на управление. Преминахме през няколко кризи и знаем, че навременната реакция е най-важното нещо. Много е тежко в момента положението в бизнеса по отношение на цените на енергоносителите. Но няма навременна реакция, за съжаление.
Аз съм сигурна, че управляващите искат да помогнат. Няма как да мисля, че някой, който е в правителството, не би искал да направи така, че обществото да живее по-добре. Категорично. Но от желанието да направиш нещо до това реално да го направиш със сигурност има разлика. Бих призовала за осъзнаване на отговорността, за това че в момента вече реално се носи отговорност, реално се изискват бързи навременни решения. Достатъчно дълго време държавата е в спирала от предсрочни избори. Това нищоправене не може да продължава. Защото то става за сметка на бизнеса в България, на производството. В крайна сметка всичко се отразява върху доходите и платежоспособността на домакинствата.
Усещането ми е за липса на увереност в правилните решения. Нерешителност как да се управлява кризата. За някакво лутане кое е най-правилното решение. И докато намерим себе си в тази колебливост, времето минава. Не може да продължава така. Трябват адекватни, бързи и навременни действия. Говоренето не носи хляб на домакинствата. Да, то може да предизвика емоция. Емоцията има значение при провеждането на избори, но няма дългосрочен ефект.
Предполагам, не оставате безразлична, гледайки снимките на празните оранжерии…
По принцип това са производствата, които са недостатъчно финасирани. Напълно разбирам този ход на производителите, защото те няма как финансово да продължат да работят при тези цени на горивата и на енергията, без каквато и да е компесаторна подкрепа. Това е абсолютно невъзможно. Трябва да има спешни компенсации за поскъпването на енергията за бизнеса. Спешни и навременни.
При което и да е управление, една позиция не може да се хареса на всички слоеве от обществото. Но никой не може да управлява, нямайки категорична позиция, по която и да е от темите, лутайки се всеки ден според дебата на деня. Това означава загуба на време, на бизнес и на доходи. Това са основите на всяко една управление. Необходимо е ясно осъзнаване на отговорността, която се носи. Периодът на предизборните емоции е минало, сега сме вече в реалността, трябва да се вземат решения за днес, защото кризата е голяма и да си носят отговорността за това.
Да, не може и няма да се харесаш на всички. Никой не е успял в условията на развита демокрация, да се хареса на всички. И не е нужно. Но трябва да имаш ясна позиция, концепция, програма каква ти е политиката и какво целиш. Всичко останало е политическа реторика, която вече продължи много дълго време, но която в средносрочен план не носи полза за обществото.
Притеснява ли ви, че закъсняваме със Стратегическия план? Все пак по него беше свършена доста работа.
Когато една власт, без значение каква, смята, че животът започва от нея, то резултатите са такива. Никой нищо не е правил и в моя мандат без консултации с неправителствения сектор. На практика, планът се работеше заедно с браншовете. Светът не започва от никого от нас. Той е започнал много преди нас и ще продължи много след нас. Трябват мъдрост и надграждане. Това са неща, които липсват в българския политически живот и народът плаща за това. Емоциите трябва да останат в предизборните кампании.
Естествено, че всичко е свързано с времето. И пак казвам – и този, и никой друг Стратегически план, не може да бъде харесан от всички в сектора. Няма как да си мислим такова нещо. Но този план трябва в никакъв случай да не е планът, който ще понижи конкурентноспособността на операторите в момента. Това е много важно. Има много детайли, които могат да се ползват, да се приложат, за да се надгради, макар и с малко, съществуващата в момента ситуация в земеделието. Експертите ги знаят.
Минаха две служебни правителства, всеки си мисли, че всичко започва от него. А трябваше отговорност и решителност, служебният кабинет да си поеме отговорността и планът да се входира. Той после можеше да подлежи на корекции.
Сега става ясно, че има предложени нови варианти. Може да има много варианти. Пълен консенсус и аплодисменти никога няма да има. И не може да има, защото интересите са изключително разностранни. Дори експертизата е твърде уклончиво понятие за всеки от представителите. Трябва да знаем какво търсим.
Да, предизборните програми и споразумения са много добре написани, нормално е да е така. Но дяволът е в детайлите. И пак казвам – всеобщо одобрение не може да се търси. Трябва ясна и решителна политическа воля. По-малко говорене, повече работа, за да се отстояват политическите послания. И факторът време е от огромно значение. Надявам се, че наистна до март планът ще е готов.
Интересите са разнопосочни. Но ролята на държавата е да повишава конкурентноспособността на отрасъла. Ние сме на общ пазар. Не може да си мислим, че сме оператори сами за себе си и това е нещо, с което политиците трябва да се съобразяват.
Като зам. председател на Комисията по земеделие в НС ще продължите да наблюдавате процесите и ще работите за земеделието …
Да, разбира се. Няма да спра да предлагам позиции по отделните теми, които са на дневен ред. Земеделската комисия през всички мандити, в които съм била в Народното събрание, никога не е била политизирана, винаги сме приемали решенията повече в консенсус, отколкото чисто политически. Но е факт, в сегашната комисия има най-малко хора, които са били в досег със земеделието от досегашните. Надявам се това да не промени атмосферата. Защото има огромно значение.
Трябва да бъдем обективни, че винаги, когато управляващите земеделието са се занимавали със земеделие, това безспорно улеснява дебата. Но всичко си има и плюсове, и минуси. Важното е да има политическа воля, решителност за действие за изпълнение на плана такъв, какъвто е. В крайна сметка народът е избрал тези хора и програми. И тези, които са избрани, трябва да осъзнават отговорността и това, че времето е основен фактор в изпълнението на всяка една цел. Защото когато затвориш едно предприятие, че някои ще ти даде някакви компенсации, те вече ще са ти необходими само да си изплатиш дълговете. Закъснява се много. Призовавам за по-малко политически ПР и повече работа.
В момента всеки един въпрос започва с анализи. Сега вече чета, че и външни анализи ще трябва да се правят. Докато минат процедурите за възлагане на външни анализи, то ще мине половината от мандата. Не е сериозно. Във всяко едно министерство има достатъчно направени анализи, има данни, факти, статистика. Просто някой трябва да седне и да ги чете. Всеки си носи отговорността, но времето минава страшно бързо, когато управляваш. Не стига за нищо. И когато го загубиш, за да цитираш политически опорни точки, написани от някой ПР някъде, и в анализи, времето за работа остава твърде малко, за да може тя да подобри състоянието на сектора и на хората. Не говоря само за земеделието.
А специално в земеделието, секторът е твърде тежко администриран от Брюксел по европейски регламенти. В него знаеш какво трябва да се направи. А вече колко бързо ще го направиш, зависи от организацията.
Какво е Вашето мнение за изваждането на ИАГ и БАБХ от структурата на Министерството на земеделието?
Приветствам извеждането на ИАГ от системата на Министерството на земеделието. Категорично. Дори от опита си като министър, колкото и неположително да звучи. Обикновено министърът на земеделието, като специализация и професионална експертиза, е повече земеделец и отговорността за горите, някак винаги, по естествен начин, най-много е тежала на един министър като професионално управление. Приветствам тази промяна и смятам, че е нормална и е добре да се направи.
Но за БАБХ категорично възразявам. И в момента БАБХ си има ръководство. То е изключително независимо от министъра по простата причина, че в министерството се определят политиките по хранителната верига. Прилагането им е в Агенцията по храните. Но изплащането на субсидиите, прилагането на тези политики, системите са твърде взаимосвързани. Изплащането на субсидиите зависи и от работата на експертите в БАБХ. Отделянето на Агенцията по храните от МЗ би представлявало голям риск за функционирането на системата. Комуникацията и синхронът между отделните звена в системата, за да стигнем до края – контролът на храните, прилагането на политиките и нормите, ще бъде нарушена. Защото в крайна сметка политическият ангажимент е на министерството и правилното прилагане на всичко, което като норми идва от министерсвото, зависи от БАБХ. Смятам, че това е неудачно решение. Да, в големи страни е така, има подобна структура, но системите на администриране на сектора в момента са направени така, че администрирането на плащанията на земеделците зависят и са взаимосвързани с работата на тези структури – министерство, БАБХ и ДФЗ.
Всичко като промени в структурата на Агенцията по храните, като политики, като начин на работа, всичко, което настоящото управление иска да промени, то може да го направи и при сегашната структура със сменено ръководство. Няма проблем това да стане, но ще се запази взаимодействието и синхронът между отделните администрации в системата. В крайна сметка цялата работа е насочена към това да създадем по-добра среда за земеделските производители и за всички потребители, да гарантираме, че храната, която консумират, отговаря на съответните стандарти.
Това ще е много тежко преструктуриране. То няма как да стане за 6 месеца, категорично. Всичко, което се прави като нормотворчество в министерството, като прилагане на общото европейско законодателство, винаги е ставало като съвместен плод на експертизата на прилагащия орган в БАБХ, на експертите в министреството, на ДФЗ. Това са ключови знания и не са много хората, които имат висока експертиза в тези области. Това само ще затрудни функционирането на системата. Не виждам нито един достатъчно силен мотив, за да се подкрепи едно такова отделяне на БАБХ от МЗ. Всичко останало може да се направи. Ако бюджетът позволява, могат да се вдигнат и доходите на експертите и служещите в БАБХ, да се смени концептуално начинът на работа и в настоящата структура. Но синхронът на работа ще остане, за да може земеделците да получават справедлива подкрепа.
Съжалявате ли, че рехабилитацията на Напоителни системи отпадна от НПВУ?
Още едно решение, плод на емоции. И пак взето само и единствено да не е това, което е направено от ГЕРБ. Това беше единственият шанс за чувствително подобрение на напоителните ни системи. Без напояване няма как да смятаме, че ще имаме съвременно земеделие в перспектива. Много нерационално решение на новите управляващи.
Искам да поясня. Не всичко, което една страна членка предлага ще се приветства от Брюксел. Да не забравяме, че всеки си има национални интереси. Въпросът е да бъдат защитени.
Беше посочено, че Комисията има притеснения?
И какво като има притеснения? Нормално е да има. Въпросът е кое беше от национален интерес за страната ни. Секторът винаги е бил недофинасиран и в значителна степен причината е Брюксел. И това, че Брюксел има притеснения не звучи както в началото на присъединяването ни към ЕС. Категорично възразявам срещу постулата – „Брюксел не дава“. Винаги в моя мандат, при диалогът ни с Брюксел, лично съм се убеждавала, че има партньорство и когато има достатъчно силни доводи, комуникация за това да докажеш правотата си, винаги са били приемани нашите предложения. Истината е, че премахването на напоителни системи от НПВУ беше политическо решение.
По принцип, още когато ние започнахме да правим Планът за възстановяване и устойчивост, самото включване на земеделието в нашето правителство също срещна съпротива. Това е нормално. Всеки гледа от неговата камбанария. Включително имаше вътрешна съпротива в Министерството на земеделието, да бъде включено в плана в такъв обем. Но успяхме да защитим правото си да бъдем приоритизирани.
Трябва винаги да гледаш малко по-напред от един мандат. В плана, който оставихме, не е имало реализирани процедури по ЗОП, нито някакви други ангажименти. Можеха каквото решат това да направят, само че трябваше да оставят земеделието в Плана. Защото се чуха доводи, че се премахва заради потенциални кражби. Не беше определено нито кой ще изпълнява проектите, нито как ще ги изпълнява. Нали сега се заявява прозрачно управление? Те можеха да изпълнят всичко прозрачно.
Няма нито един разумен довод защо Напоителни системи отпадна от НПВУ. Ако България няма фундамента и базата да развива модерно земеделие, какво ще дигитализираме? Управленско късогледство. Не виждам друга причина. Трябва да имаш визия и да виждаш отвъд частните интереси. Трябва да видиш какво ще стане след 20, след 30 години, и каква база трябва да оставаш. Мъдростта и надграждането за съжаление липсват от българския политически манталитет.
Вие смятате, че този план можеше да бъде защитен в Брюксел в диалог с ЕК?
Категорично, да. През годините, през които съм била министър, на практика не е имало решение, което да сме поискали и да сме мотивирали, и то да е било отхвърлено. Да, стават корекции, нормално е. Но всичко е въпрос на мотивация. Брюксел имаше притеснения и най-тежкият дебат за това Напоителни системи да бъде включен в НПВУ, го изкарахме в нашия мандат. С безброй онлайн срещи между експерти от различни главни дирекции, заедно с колегите от Министерски съвет. Това е истината. Бяхме стигнали почти до финала. Щеше да бъде приет. Защитата на националния интерес никога не е приета с аплодисменти. Трябва да си вътре в земеделието, за да можеш да разбереш гледната точка на сектора.
