България е внесла в бюджета на ЕС малко под 14,16 млрд. лв. от 2007 до 2021 включително – по данни на Министерството на финансите. Само до 2015 по различни оперативни програми ЕС е разплатил проекти за над 13,16 млрд. лв. В приключващия следващ период до 12 януари 2022 ЕС е разплатил проекти за над 10,35 млрд. лв. А това означава, че България е получила над 9,3 млрд. лв. повече, отколкото е дала като вноска в ЕС до днешна дата. За следващия програмен период, на базата на най-груби сметки, се очаква България да внесе около 10 млрд. евро, а да получи от ЕС 29 млрд. евро, което означава, че страната остава сериозен нетен получател на средства от Общността.
Резултатът от членството и европейските пари е видим и осезаем в инфраструктурни проекти – като софийското метро, нови градски центрове, нови пътища, канализация. Но той се усеща и във всички области на живота. А че качеството понякога е ниско – това вече не е европейска вина.
Икономически растеж и по-високи доходи
Знаем от прехода, че „асфалт не се яде“, но ако погледнем данните за икономическия растеж и жизнения стандарт, ще видим, че развитието на България през тези 15 години е сериозно. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек, измерен с отчитане на инфлацията (Real GDP), през 2013 е бил 5390 евро, а през 2020 – 6380 евро, по данни на Евростат.
Коефициентът на безработицата през миналата година е бил 4.6%, а при влизането ни в ЕС е бил 7.82%.
Средният общ доход на домакинство за 2008 година е бил 9297 лв., а през 2020 година – 15 704 лв. Въпреки че стандартът расте, България продължава да бъде най-бедният член на ЕС. Но границата с богатите, поне според показателя БВП на глава от населението по покупателна способност (PPS), се топи, макар и бавно. По този показател през 2007 България е била на 41% от средния PPS за ЕС, а през 2020 стига до 55%.
В някои други области направо са постигнати чудеса. Така при влизането ни в ЕС в България е имало 3020 деца, отглеждани в социални домове, а през 2020 те вече са били едва 290.
Освен това Брюксел играе съществена роля като партньор регулатор в процеса на реформи в съдебната система и борбата срещу корупцията.
Обратната страна на медала
Като цяло само популист може да реши, че свободното движение на стоки без мита в пазара на 27 страни, свободното придвижване на хората из същите тези 27 страни и свободата да работиш и да учиш в тях може да бъде заменена с някакъв химерен суверенитет. Гражданите на Великобритания в момента го осъзнават.
Разбира се, България плати за това с нещо ценно – с хора. Заради ниския стандарт и местни особености – като корупция и несправедлива съдебна система – стотици хиляди българи решиха да живеят в други страни от ЕС. За последните 10 години официално 396 000 българи са напуснали страната, според първоначалните данни от преброяването.
Георги А. Ангелов
