Ранното идентифициране на болестите по зимните зърнено-житни култури дава възможност за адекватна и навременна реакция
Агр. Петър Кръстев
Основните източници на инфекция от най-разпространените болести по зърнено-житните култури в есенно-зимния период са почвата, растителните остатъци и семената. За появата, разпространението и развитието на болестите влияят фактори като неблагоприятните условия на средата (високите или ниските температури, особено при отсъствие на снежна покривка, резките температурни промени, недостигът или излишъкът на влага), неспазването на правилен сеитбооборот, нарушената агротехника. Комплексното действие на патогените може да се различава в зависимост от климатичната зона на отглеждане (при големи водни басейни или в близост до планински вериги), сеитбооборота, вида на растенията, устойчивостта на сорта, прилаганата агротехника и степента на застъпеност в площите със зърнени култури. Болестите доста често се появяват в ранни етапи на вегетацията, което съществено повишава тяхната вредоносност и в следващите фази.
Най-разпространените и вредоносни болести по зимните житни култури са фузариум, хелминтоспориоза, церкоспороза, видовете кореново и базично гниене, снежна плесен. Понякога видовете кореново и базично гниене могат да са появят още в най-ранни фази на развитие на растенията, като в такива случаи те са много вредоносни. На едни и същи посеви могат да се открият няколко вида причинители на болести. Това води до значително намаляване на добива при ечемика, пшеницата, тритикалето и ръжта.
Преобладаването на едни или други фитопатогенни комплекси зависи от много фактори. Като правило болестите се разпространяват неравномерно и водят до загиване на пониците, намаляване на братимостта, повишаване чувствителността на растенията към ниски температури и други неблагоприятни климатични условия в зимния период в по-късни периоди на вегетацията. Всичко това в крайна сметка се отразява на количеството и качеството на добива.
Фузарийно кореново гниене (Fusarium spp.)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Заразяването на растенията започна по време на поникване на семената и в следващите фази на вегетативно развитие. Инфекцията колонизира покривните тъкани и ксилемата, прониквайки в корена. Поразените части на растенията покафеняват, тъканите се разрушават, понякога със сухо гниене. При влажни условия по тях се образува налеп с бял или розов цвят. Листата жълтеят и отмират. Фузарийното кореново гниене прорежда посевите, влошава презимуването на растенията, намалява качеството на зърното, намалява масата на зърното, причинява белокласие, полягане, което води до загуба на добив от 5 – 30%.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Инфекцията се намира непосредствено в семената, в почвата и в растителните остатъци. Отслабналите в резултат на неблагоприятни условия растения се нападат силно, развитието на болестта зависи от дълбочината на заравяне на семената, типа почва, температурата, осигуреността с влага и хранителни вещества. Заразяването и развитието на болестта по растенията протича в интервал на температурата 1 – 35°С (оптимална 13 – 20°С) и влажност в рамките на 40 – 80%.
Обикновено или хелминтоспориозно кореново гниене
Bipolaris sorokiniana (Helminthosporium sativum, Drechslera sorokiniana)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Първите симптоми за наличието на болестта се изразяват в покафеняване, деформация на кълновете, повечето от които загиват при показване на колеоптила на повърхността на почвата. При поникващите растения на влагалищата на листата, а по-късно и в основата на стъблата се наблюдават кафяви ивици и петна. Във фаза вретенене се появява покафеняване на възела на братене и първото надземно междувъзлие, което показва висока интензивност на поражение. Това обуславя загиване на братята, изоставане в растежа и развитието на растенията, прореждане на посева, а също така и частичното му или пълно загиване.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Патогенът се развива при температура от 0 до 40°С (оптимална 22 – 26°С). Покълването на конидиите и заразяването на растенията протичат при наличие на капка вода. Инфекцията се съхранява във вид на мицел в заразените семена, а също и като конидии и хламидоспори в растителните остатъци в почвата. Болестта се развива интензивно на слаби растения, нейната вредоносност нараства в условия на засушаване. Причинителят напада листата и зърното на пшеницата, ечемика и другите житни култури. В зависимост от мястото на поява на симптомите върху растенията, болестта е получила името „тъмнокафява петнистост“ или „черен зародиш“.
Церкоспорелозно кореново гниене (Очна петнистост по стъблата, пречупване на стъблата) Pseudocercosporellaherpotrichoides, Cercosporella herpotrichoides
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Гъбата се съхранява в сламата на зърнените култури. Най-характерни симптоми са поражението на стъблата в зоната на ниските междувъзлия във вид на елипсовидни белезникави петна с размити крайща или кафяви петна с розово-жълт ореол.
Дължината на петната е 0,5 – 2,5 см и повече, във вътрешността на които често се образува тъмна строма (микросклероций), което прилича на „птиче око“ При силно нападение петната обхващат стъблото до половина, от което то се пречупва. Това води до хаотично полягане на растенията, което усложнява прибирането и увеличава загубите от добива, които могат да надвишат 30%.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Развивайки се по колеоптила или в основата на младите растения, патогенът формира нови конидии върху заразените тъкани за 4 – 12 седмици. Болестта се развива в ниските части на растенията, рядко се качва по-високо от 15 –20 см над повърхността на почвата. За спороношението си гъбата се нуждае от висока относителна влажност на въздуха (80%) и температура 2 – 15°С (оптимална 5 – 9°С). Развитието на болестта се забавя при температура, по-висока от 20 – 25°С. Топла зима и хладна пролет благоприятстват по-силното заразяване на растенията и развитие на болестта.
Снежна плесен (Microdochium nivale)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
При условия за епифитотийно развитие на болестта, поражението на зърнените култури стига до 40 – 50%, при което възможните загуби на добив достигат 15 – 20% от обусловеното от почвено-климатичните условия ниво. В повечето случаи растенията в посевите загиват на огнища (хармани). Първите симптоми на инфекцията се появяват още есента: спираловидно усукване на пониците. Растенията изостават в растежа си и в основата се покриват с белезникаворозов памукообразен мицел. Болестта най-добре се проявява при пролетното възобновяване на вегетацията. На инфектираните участъци, появяващи се изпод снежната покривка, пониците са покрити с мицел, който има от мръснобял до светлорозов цвят. При слънчево и ветровито време този мицел изчезва. Нападнатите листа имат бледожълт цвят, а по-късно придобиват кафеникав оттенък и загиват. При силно нападение се стига до загниване на възела на братене, листните влагалища, корените и загиване на цялото растение. Оцелелите растения изостават в растежа и развитието си, формират клас с непълноценно зърно, което води до загуба на добив.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Източник на инфекцията са посевният материал и растителните остатъци в почвата. В есенния период разпространението на болестта се благоприятства от съчетание на следните фактори: гъсти посеви, прекомерен растеж на растенията, висока влажност на почвата и въздуха, ниски положителни температури. Ниските температури през зимата забавят развитието на гъбата, но жизнеспособността на мицела и конидиите се запазва. Развитието на болестта в зимния период се благоприятства от продължително задържане на снежна покривка със значителна дебелина при висока температура на почвата, под които се формира зона с температурна разлика. При такива условия растенията могат да възобновят вегетацията, в резултат на което се повишава интензивността на дишането. Това е съпроводено с намаляване запасите на пластични вещества, т. е. протича изтощаване на растенията, което намалява тяхната устойчивост към причинителя на болестта. Патогенът има повишена агресивност при ниски плюсови температури (5°С), с което се обясняват възможни епифитотии в години с хладна пролет.
Оптималната температура за развитие на болестта е 17 – 23°С при относителна влажност на въздуха 90 – 100%. През вегетацията на зърнените култури в основата на стъблото и върху растителните остатъци се формира конидиалното спороношение на гъбата. Заразяването на листата, а по-късно и по-класовете, става с аскоспори и конидии, които се разпространяват с вятъра и дъжда.
ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ ПО ЗАЩИТА НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ БОЛЕСТИ
Борбата с болестите трябва да е насочена към агротехнически и химични мерки, максимално ограничаващи действието на всички възможни вредни фактори, благоприятстващи развитието на патогените. Препоръчително е използването на качествени, сертифицирани семена, относително устойчиви към болести сортове от зърнени култури, спазване на сеитбооборота и оптимални срокове на сеитба, внасяне на органични и фосфорно-калиеви торове. В зависимост от вида на причинителя се изисква третиране на семената чрез предсеитбена обработка с подходящи фунгициди. Тези фунгицидни обеззаразители са предназначени за опазване на семената по време на покълване и поникване и на младите растения през есенния и част от зимния период. Все пак активните им вещества, както и активните вещества на всички препарати за растителна защита, имат ограничен период на действие.
Това налага в ранна пролет, непосредствено преди възобновяване вегетацията на зимните житни култури, да се пристъпи към непрекъснат мониторинг на посевите както за болести, така и за неприятели. Важно е и проследяването и регистрирането на климатичните условия, което дава възможност на специалистите да прогнозират по-точно появата и развитието на едно или друго заболяване. Внимателното наблюдение стимулира навременната реакция на земеделските производители и предприемането на навременни профилактични или терапевтични химични мерки, които целят предотвратяване или ограничаване развитието на дадена болест или комплекс от болести.
