Проф. д-р Ангел Мотовски, двмн
Да се изкоренят болестите от фермата е ежедневна задача както на стопаните, така и на ветеринарните лекари. Биосигурност е термин, използван за серии от методи и процедури за предотвратяване навлизането на болестите в стадото. Филтрацията на въздуха, която се прилага напоследък, придвижи биосигурността една стъпка напред, като става бариера за разпространение на патогените по въздушно-капков път. Няма програма за биосигурност, която гарантира против проникването на всички болести. Измерването на риска и цената на неуспеха са трудни въпроси, с които се срещаме всеки ден. След като едно заболяване проникне в свинефермата, трябва да се вземе решение дали да се живее с него или да се борим с него. Най-добрият начин да се направи това е да се определи икономическата цена на болестта. Това може да се стане чрез симулационни модели, които ще помогнат да оценим загубата на продукция и каква ще е възвръщаемостта от ерадикацията. Заболяванията при животните могат да бъдат контролирани по няколко начина. Елинимирането на патогенните причинители (ерадикацията) от стадото е най-ефективният. Няколко метода могат да бъдат използвани за ерадикация и това зависи от заболяването, което искаме да елиминираме. Някои ферми използват комбивнация от тези методи за да ерадикират повече от едно заболяване. Yeske (2012) системантизира прилаганите методи за ерадикация по следния начин:
- Депоулация и репопулация
- Затваряне на фермата
- Ранно сегрегирано отбиване
- Шведска депополуция за микоплазма
- Програми с медикация
- Изследване и отстраняване (test and removal).
- Ваксинация
Депопулация и репопулация е най–правилният метод за ерадикация. Ползата от него е, че няколко заболявания могат да бъдат изкоренени едновременно. Той е бил успешен при болестта на Ауески (БА), репродуктивния и респираторен синдром при свинете (PRRS), трансмисивния гастроентерит (ТГЕ), атрофичен ринит, актинобацилна плевропневмония (АПП), дизентерия и краста. Проблемът е в опазването на фермата от ново проникване на инфекциите дори и при стриктни процедури за биосигурност.
Прилагат се два принципа на депопулация:
1) Пълна депопулация, последвана от населяване на фермата с неинфектирани животни (депопулация/репопулация) – SPF система
2) частична депопулация. Частичната депопулация е подходяща само за развъдните, докато пълната депопулация е единствената подходяща за угоителните ферми.
Стадото се депопулира или наведнъж (продаване на всички животни в един ден) или бавно във времето, следвайки нормалните производствени практики. След като фермата е депопулирана, се изчиства и дезинфекцира. Продължителността на времето преди репопулация (вкарване на нови животни) зависи донякъде от инфекциозните агенти, които са във фермата и нивото на риска, с който производителят желае да живее – по принцип 4 седмици от излизането на последното прасе до влизането на първото ново прасе е времето да се извърши почистването, дезинфекцията и фумигацията. Репопулацията може да се направи по няколко различни метода. Най-простият е да се вкара новото стадо и да започне развъждането му. Другият метод, който намалява празното време и загубата на приходи, е новото стадо да се отглежда и запложда на друго място и след това да се премести в оригиналната ферма, където свинете да се опрасват. Този метод представлява по-голямо изпитание и има повече рискове, тъй като се ангажира и друго място и транспорт между фермите.
Пълната депопулация се оценява на 98% успешна. Датската SPF система, базирана на пълна депопулация/репопулация, функционира от повече от 30 години. Датските SPF свинеферми са свободни от ензоотична пневмония (ЕП), АПП, дизентерия, PRRS, атрофичен ринит (АР), краста и въшки. Сега датската SPF програма цели освобождаване от ЕП, АПП и PRRS. Около 3500 (30%) от свинефермите са включени в SPF програмата.
При частичната депопулация всички животни, по-млади от 10 месеца се отстраняват от инфектираното стадо (прасета сукалчета, отбити, подрастващи и угояване) За период най-малко 2 седмици се налага спиране на опрасванията и само разплодните животни (ремонтни и основни свине и нерези) остават във фермата. През този период всичките те се лекуват с подходящ антибиотик. След спирането на антибиотика се възобновява производството във фермата. При частичната депопулация се включват само заболявания, за които предвижданият успех се оценява над 80%: ЕП, АПП, дизентерия, PRRS , краста и въшки.
