loader image

Радослав Христов: Фалитите на зърнопроизводители са факт, ЧСИ разпродават машините им

Зелената сделка и биологичната храна са добра идея. Но можем ли да платим цената?

Визитка: Радослав Христов е земеделски производител от 21 години. Занимава се с производство на зърно. От 2008 до 2011 година е бил председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), а от няколко месеца насам Тракийския съюз на зърнопроизводителите от област Стара Загора, който е член на НАЗ.

В агробизнеса работи в семейна фирма, в която участват брат му, баща му и негов племенник. Заедно отглеждат 8000 дка зърнено-житни култури в района на община Раднево – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица.

От „Гласът на земеделеца“ го потърсихме за коментар по някои от горещите теми за агросектора.

– Г-н Христов, продължават разговорите между служители от Министерството на земеделието и представители на тематичните работни групи по изработване на Стратегическия план по ОСП за периода 2023-2027 г. Последната среща продължи часове, а след нея не стана ясно какво е постигнато, чуха се само добри пожелания. Докъде стигнаха нещата и има ли реалистична прогноза кога ще бъде готов окончателният вариант на плана?

– На този въпрос не мога да отговоря в конкретика, тъй като аз не съм присъствал на последната среща. Имаше други представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите, един от които бе председателят на УС на организацията Костадин Костадинов. Но нямаме още резюме от срещата, очакваме го. След всяка среща се изготвя такова резюме, от което разбираме какво се е случило, какво е решено и т.н. Единствено мога да добавя, че като че ли повече говорят в Министерството на земеделието, очевидно се забелязва липса на експертност от страна на новите зам.-министри, както и на самия министър. Но това е нормално, вероятно им е нужно време да навлязат в материята. Не знам новия ни министър дали е наясно, че поема едно от най-тежките министерства в страната. Лично според мен, може би след МВР Земеделското министерство е най-тежко за управление. Поради много фактори. Защото е голямо, разнородно, разностранно. Независимо, че говорим за земеделие, там нещата са широкообхватни. За така дългоочаквания Стратегически план – какво ще се случи, какво ще запишат вътре, още не е ясно. Говори се за прозрачност, но моите първи впечатления са, че няма много голяма прозрачност. Самият факт, че една от първите срещи в министерството по една от парливите теми – за таваните на плащанията (а може би не е парлива и сякаш доста се преекспонира) от министерството казаха: на тематичната работна група ще Ви представим варианта. Не се работи по този начин! Становищата се изпращат предварително, да се видят, да могат да се обмислят от съответните представители на тази тематична работна група и т.н.

– Наскоро стана ясно, че страната ни работи по десети вариант за изразходване на парите, които се очаква да бъдат спестени при въвеждане на таван при директните плащания от 100 хиляди евро за стопанство, без да се оповестяват публично предишните девет. Какво е мнението Ви и за самите ограничения, и за това накъде би трябвало да бъдат насочени събраните по този начин резерви?

– Ще изразя мое лично мое мнение – на Радослав Христов – тъй като становището на НАЗ не е окончателно. Имахме няколко варианта, независимо от това да какъв вариант ще се стигне… Първо тръгвам от това – нужни ли са тавани? Знаете, че като цяло от ЕС управляващите казват: тавани прилагайте по Ваше желание и ако прецените, че ще е полезно. Гледам че доста неправителствени организации, още повече голяма част от които са еднолични търговци (разбирате ме за какво говоря), които нямат никаква представителност, които въобще не са засегнати от тази тема, дават становища, и то такива против зърнопроизводителите или по-скоро против схемата за подпомагане на площ – хайде, да не казваме, че е конкретно срещу някакъв бранш, защото схемата не е само за зърнопроизводителите а е за всички, които обработват земя, без оглед на това какви култури се сеят на нея. Аз още преди време помолих браншови организации, които не ги засяга тази тема, да не вземат отношение по нея. Когато нещо касае техния сектор или подсектор, тогава да защитават становища.

Да се върнем в 2013 година. Тогава имаше едно споразумение между 29 неправителствени организации, много от които и тогава бяха бутафорни, за таван от 150 000 евро. Та и в момента имаме таван. Защо много от неправителствените организации и техни представители, без въобще да имат мандат на техните членове, ако изобщо имат членове, почнаха да тропат по масата и да викат: тавани, тавани, тавани? И по-скоро започнаха да дават съвети, акъл сумите, които ще останат свободни след корекцията на таваните къде да отидат. Всъщност, това е разковничето на въпроса – тези средства къде ще бъдат насочени. Колко ще бъдат, още никой не знае – това е хипотетично. А нали знаете колко лесно и бързо може да бъде заобиколен този казус – ако фирмата ти обработва 20 000 декара, регистрираш втора и стават 2 по 10 000 декара. И таванът не те засяга. Това ще се случи и вече се случва – в последните 2-3 години са се нароили в по-малки. Искам да отбележа още нещо по темата – много е грозно, когато говориш за стратегия, за политика, за подпомагане, а това нещо се решава предизборно, на политическо ниво. Говоря за онази прословута среща, която беше излъчвана онлайн и на която сегашният министър-председател изтърси, че от 15 000 декара нагоре нямало да получават субсидии. Защо? И друга голяма глупост, която чух по темата от сегашен зам.-министър, който каза: политиката ни ще бъде такава, че малките да станат големи. Та те си противоречат! От една страна казват, че трябва да се подпомагат малките, а големите нямали нужда от подпомагане, от друга – ще правят от малките големи. Подпомагането трябва да бъде, господа министри и зам.-министри, такова, че малкият да си остане малък, но да бъде устойчив и да му е удоволствие да си върши работата с това, което има в момента. А дали ще стане голям или не, това никой не знае.

Това е същността на темата за таваните. И в момента, както виждате, неправителствените организации са много изненадани, защото очакваните резерви няма да ги насочат към никого и май ще отидат по втори стълб. А всички, които се надяваха да прилапат нещо оттук-оттам, явно ще останат с пръст в устата. За което аз лично съм много удовлетворен.

Мисля, че на никого не е необходим таван, защото дори в исторически план, ако се върнем в 70-те – 80-те години на миналия век, когато България по отношение на земеделието е цъфтяла, зърнопроизводителните стопанства са били такива, каквито са били и землищата на населените места – 20 000 декара, 50 000 декара, 100 000 декара. Тогава едно ТКЗС или АПК колко земя е обработвало? Не са били само 500 декара. И тогава са работили хиляди декари, защото това е стабилното зърнопроизводително стопанство, което е доказано в исторически план. И ние сега какво – да ги направим малки. И защо – да бъдат неустойчиви, така ли? Всички знаем, че секторът в земеделието ни, който е на европейско ниво, това е зърнопроизводството. Защото се саморегулира. Когато държавата започне да се намесва в определени сектори, тя трябва много внимателно да обмисли как да го направи. Има една приказка: ако не помагаш, поне не пречи! А в момента държавата май това се опитва да направи с нормалните стопанства в зърнопроизводството. Да, нарицателно е, чували сме го много пъти как имало много големи стопанства, които работели по 200 000 декара, които работили по половин милион декара. Но тези стопанства се броят на пръстите на едната ми ръка, те са 4-5 в България, не са хиляди. Аз не мисля, че това трябва да бъде лицето на българското зърнопроизводство и то не е. Лицето са тези, които в момента работят – на практика тези стопанства, които са създадени на чисто пазарен принцип, а не са създадени от субсидиите. Те успяват, защото са ги управлявали грамотни хора и са вземали правилни решения как да организират работата си. Така че принципът трябва да е пазарен. Безсмислено е да се наливат пари в нещо губещо. Тоест – може, но разумно, до определен момент. За да създадем едни нормални, устойчиви стопанства, без оглед на това какво и колко отглеждат. Или трябва тези, които са „на изкуствено дишане“ да ги поддържаме още 10 години по този начин, да наливаме милиарди, а след всичко това да се окаже, че те са си на същото ниво? Тогава какво правим. Да, много държави поддържат малките стопанства, за да имат заетост и – подчертавам – да създават някакъв брутен вътрешен продукт, да не са в сивата икономика. А у нас мога да дам десетки и стотици примери на малки стопанства, които ги няма на картата. Един от примерите беше с въвеждането на електронната система за оповестяване на пръсканията с препарати за растителна защита. Пчеларите, както дотогава бяха 15 000, в момента в тази система има между 3000 и 4000. Защо другите ги няма на светло, плащат ли си данъците? Това се получи, защото в тази система не може да има нерегистрирани. Както аз отговарям на всички изисквания, както други земеделци отговарят, така всички трябва да отговарят. Имам усещането, че това се прави, за да се харесат управниците на малките земеделци. Това, което виждам, до момента, е, че ще се пестят едни около 60-65 милиона лева на година, не знам за какво по-напред ще стигнат. Затова казвам, че това е чисто популистки ход. Ако с тези пари ще оправим земеделието в България, да налагат тавани.

– Болният проблем за всички земеделци в момента са нарасналите в пъти цени на основни компоненти за производството – горива, газ, електроенергия, торове, препарати. Как се отразява всичко това на зърнопроизводителите? Надявам се, че не е довело до фалити, както вече се случи с животновъди и собственици на оранжерии!

– В последните няколко месеца в страната много се говори за поскъпването на енергоносителите. Аз ще дам отново пример – юни 2021 година, цена на амониев нитрат – 290 лева. Януари 2022-ра – няколко месеца по-късно същият тор вече е 1420 лева. Виждате колко пъти се е увеличила цената и не напразно посочвам амониевия нитрат – той е основният тор, който се ползва в земеделието за подхранване на всички видове посеви. Промяната в цената му е 450-500%! Пет пъти само на една от основните суровини. Това в момента никой не го коментира в държавата. Правителството е заето с други неща. Фалитите вече са факт – има! Ако си направите труда да погледнете какво се случва при частните съдия-изпълнители, ще видите, че в последните 2-3 месеца едни от основните им „клиенти“ са зърнопроизводителите. Започна масово да се разпродава земеделска техника, както беше през 1999 година. Тя е на фалирали стопанства, занимавали се със зърнопроизводство. Няма точно статистика точно колко са фалиралите, но в последно време прави впечатление, че при съдия-изпълнителите се увеличават търговете за имущество на земеделски стопани и се разпродава техниката им, а като я гледам каква е, тя се ползва основно за зърнопроизводство. И нещата тепърва предстоят. Това е само едно начало, което никой не може да предвиди докъде ще стигне. Следващото, което ни очаква напролет, са увеличените цени на препаратите за растителна защита, семената, допълнителните торове за производството. С колко – все още не знаем, когато започне активният сезон от февруари-март-април. Така че ни очаква едно доста скъпо производство, а на какви цени ще продаваме нашата продукция, още не е ясно. Знаем цените за момента – пшеницата от 35 стотинки стана 50, или с 30-40% увеличение, а виждате с колко пъти се увеличават разходите за производството.

– Какво е, по Ваше мнение, решението, така че фермерите в България да понесат по-безболезнено трусовете, свързани с поскъпването?

– Това е една идея, която стои пред нас от Националната асоциация на зърнопроизводителите. За съжаление, все още не сме стигнали до тази тема все още с Министерството на земеделието, тъй като, виждате – сроковете са кратки, доста енергия хвърляме в момента по тази тема за таваните, която за мене е… ще го кажа пак, много е грозно, много е популистко да вземаш такива политически решения, когато става въпрос за земеделие. Защото в коалиционното споразумение било записано. Ами хората, които бяхте там, 99% от вас не бяхте чували за земеделие. И вземате някакво коалиционно решение да има тавани. Ама икономическа обосновка няма. Не виждам насреща някакви силни мотиви, аргументи защо трябва да бъдат наложени таваните.

За евентуално подпомагане по отношение на драстичното поскъпване – това вероятно ще бъде един от приоритетните въпроси които ще бъдат повдигнати от наша страна пред Министерството на земеделието. В момента не мога да кажа кой е най-добрият начин. Но има начини и средства, когато една държава иска да подкрепя земеделските си стопани в трудни моменти като сегашния, да го направи. Ако схемата в момента не е разрешена, знаете добре, пътят е да бъде одобрена такава схема от Брюксел и съответно да бъде приложена. В момента нямам конкретно предложение какво би могло и би трябвало да се направи. Това, което в асоциацията сме коментирали – да се увеличи помощта, която в момента се дава за възстановяване на акциза на горивата, да се връща пълният му размер, защото в момента той е 64 стотинки, от които се възстановяват 38-39 стотинки. Може би ще бъдат необходими още 50-60 милиона да се добавят към тази помощ. Което на фона на милиарди, които се дават за далеч по-безсмислени неща, е напълно реалистично и постижимо. Това е само една от възможните мерки, която може да се приложи лесно и бързо.

– Да разбирам ли, че според Вас подобна схема може да се приложи и за торовете и горивата?

– За тях по този начин няма как да бъдем компенсирани. Но пак казвам – има достатъчно инструменти, които може да бъдат използвани за компенсации в тази толкова тежка година с това драстично увеличение. Макар официално да се твърди, че инфлацията е 5-6 процента, аз вече споменах – част от компонентите за нашето производство са увеличени в пъти. При горивата мисля, че тепърва предстои нов скок, независимо от поскъпването им през последните няколко месеца. В момента цените на едро вървят нагоре.

– Трудности в бранша се очакват и заради Зелената сделка. Реалистични ли са за българските условия конкретните цели – намаляване с 50% на загубите на хранителни вещества, с 20% – на ползваните торове и препарати, 25% от площите да преминат към биопроизводство?

– По отношение на намаляването на торовете и препаратите – лично мое мнение е, че по-реалистично ми изглежда това да е възможно при торовете, но не и при препаратите. Човек, когато се разболее, му се изписва конкретно лекарство в конкретна доза. Ако изяждаш на ден определено количество храна и я намалиш с 10-15%, може би няма да е толкова страшно, ако я замениш с по-качествена храна. Но при препаратите за растителна защита няма заменяемост. Можеш да смениш един продукт с друг, но то активното вещество е същото. Така е и при лекарствата. Дали ще вземеш крем срещу пъпки на една или друга фирма, и в двата активното вещество е цинк. Така е и при растенията – когато боледуват си искат правилните съставки, за да се възстановят.

По принцип съм за намаляването на торове и препарати, още повече, че чисто икономически – както си говорихме преди малко за огромните разходи, те може да се свият, но дали чисто икономически ще получа същия резултат?

Земеделието е един от работещите сектори, към темата трябва да се подхожда много внимателно.

Още повече, че засега не се знае каква сума ще бъде предвидена за компенсиране на загубите от зелената политика дали няма да е обвъзразана с други неща, на този въпрос още не му е дошло времето.

– Не по-маловажна е и прогнозата на селскостопански производители, че Зелената сделка слага край на евтината храна. А потребителите у нас не са платежоспособни. Има ли риск при слабо търсене на биопродукти идеята в страната ни тази идея да се провали и какво може да се направи, за да се избегне такъв сценарий?

– Много се говори за биологичната продукция, но малко я консумират. Имаше една вълна преди 4-5 години, имаше някакъв бум, някакво търсене и накрая – всяко чудо за три дена. Всичко е кампанийно. Трябва постоянно да се рекламира, промотира обяснява. Като цяло, всеки уважава природата и иска тя да се опазва, но и цената на храната не му е маловажна. Тук може да отворим една друга тема – за да получим равностоен продукт като конвенционалния, разликата трябва някой да я плати. И се питаме кой. И колко ще струва, ако решим да налагаме биологични продукти на пазара. Ако краставиците от 4 лева поскъпнат до 12 лева и само за краставиците цената, която ще плати държавата, излезе 3 милиона лева? Ако биологичната пшеница стане 2 лева, а хлябът – 4 лева, кой ще плати разликата, за да остане той поносим за потребителите? Това са много въпроси, на които трябва предварително да се намерят въпроси, но засега само думкаме по масата и казваме, че мислим за природата, за екологията. А ефектът от това?

– Ваши колеги споделят, че един от най-тежките им проблеми е качествената работна ръка. На фона на демографската криза у нас къде виждате решението?

– Това е много сериозен въпрос. Освен със зърнопроизводство, се занимавам и с трайни насаждения. За такива производства, които не могат да се обработват механизирано, да се намери работна ръка – проблемът е огромен. При механизираното пък въпросът опира да компетентността на кадрите. Работната ръка от ден на ден все повече намалява, причините ги знаем – статистиката наскоро ги потвърди. От друга страна, технологиите и новите машини в земеделието с все повече хардуер и софтуер, не позволяват да ги карат текезесари, образно казано. Имам чувството, че за тези машини ще трябва да търсим специалисти.

– Именно заради това Ваши колеги смятат, че трябва да се внася и работна ръка.

– Ами те другите държави го правят това. Виждате, че масово и кампанийно голяма част от тродоспособното ни население заминава за Италия, Франция и къде ли не, за да работи. При тях също недостигат работници, а при нас е огромен проблем. Преди няколко години имаше един такъв момент, когато черешите закъсняха, други култури се развиха по-рано, а когато се дублират такива производства, става едно конкуриране за работници и надниците скачат по две и по три. Знаете как в един такъв момент преди няколко години по същите причини част от продукцията остана неприбрана, защото в този момент се беряха и череши, и други култури, търсенето на работна ръка стана много голямо. И се стигна дотам, че килограм рози се изкупуваше на 1,60 лева, а берачите искаха по 1,20 на килограм за бране. Не знам какво е решението, може би и тук държавата трябва да се намеси. Трайните насаждения – плодове, лозя – всичко се бере на ръка. Навлизат някакви машини, но те не са щадящи за самите растения, увреждат корени стебла, още не са добре доизмислени. Докато това навлезе, трябва да се вземат мерки.

– Новото ръководство на Министерството на земеделието декларира желание да увеличи българските храни в търговските вериги. Не закъсняхме ли с тази мярка, която неизменно присъстваше и в изявленията на предишни хора от властта, а не успя да се реализира достатъчно на практика?

– Като цяло подкрепям идеята. Ако могат да го въведат, да го направят. Ако не – да кажат честно, че не могат. По кой закон може да задължат търговеца каква стока да продава? Нали се опитваха 10 години да го правят – някой да е успял?

Нека пропомним какво се случи с храните по БДС. Преди години бяха много популярни, но сега, като отидете в магазина, надали ще намерите и един вид кайма или колбас „Стара планина“. Ясно е защо. Това нещо тръгна, но скоро след това залезе. Бяха хубави и качествени продукти, но вече ги няма, даже в големите вериги.

По чисто административен начин да принуждаваш някого как да произвежда и да продава – няма как да стане. Още преди две години, когата се говореше за зелената архитектура, един колега каза така: „Аз ще произвеждаме ако има файда“. Каквото и да си говорим всеки, който произвежда, иска да има икономически смисъл, в противен случай не би го правил. Ще работи на загуба, ако някой му я компенсира и все пак излезе на печалба. Очевидно е, че административният подход не работи. Явно трябва да се обърнем към пазарния принцип – той е действащия и по-дълготрайния. Ако има някакви стимули, може и да се получи.

Според мен, насоката би трябвало да бъде в стимули – било икономически или други, които да върнат или да увеличат продуктите по щандовете на нашите магазини – малки или големи.

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X