Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски повтори колко е важно държавите-членки да представят своите национални стратегически планове едновременно, предупреждавайки, че в противен случай това крие риск от несправедлива оценка.
Плановете са една от основните новости на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Чрез тези планове страните от ЕС ще очертаят поотделно как възнамеряват да постигнат деветте цели за целия ЕС на реформираната ОСП, като същевременно отговарят на нуждите на фермерите и селските общности.
От правна гледна точка държавите-членки трябваше до 31 декември 2021 г. да представят своите проекти на планове за одобрение от Европейската комисия.
Една трета от страните-членки обаче не успяха да спазят този срок.
Докато една от тези изоставащи, Литва, оттогава представи своя план, останалите осем държави-членки, включително Белгия, България, Чехия, Германия, Латвия, Люксембург, Румъния и Словакия, все още не са поставили плановете си на масата.
Представител на ЕС каза на EURACTIV, че Комисията е решила да предложи известна гъвкавост, оставяйки оперативната система за подаване на плановете отворена.
В опит да ускори процеса, комисар Войчеховски изпрати писмо до забавените държави-членки, потвърди той по време на заседание на земеделската комисия на Европейския парламент в понеделник (10 януари).
„Първата половина на годината всички погледи са насочени към стратегическите планове; това е най-важното предизвикателство пред комисията да анализира, оцени и накрая да одобри стратегическите планове“, каза той.
Той добави, че е изключително важно Комисията да получи останалите планове възможно най-бързо, тъй като е „много важно да има всички планове по едно и също време“.
Това е, за да се гарантира, че след това Комисията може да ги оцени „с едни и същи, справедливи критерии, за да се избегнат двойните стандарти“, предупреди той.
След като държавите-членки представят успешно своите планове, Комисията е определила тримесечен период за изготвяне, приемане и изпращане на писмата за наблюдение до държавите-членки.
Според служител на ЕС, ще има и период за преразглеждане на плановете за ОСП от държавите-членки в сътрудничество с Комисията.
Това означава, че шестмесечното обратно броене е поставено на пауза и няма ограничен срок за този период.
Това обяснява „трудността да се предвиди кога ще бъдат одобрени плановете“, каза служителят.
Той обаче добави, че „целта е всички планове за ОСП да бъдат одобрени до края на 2022 г., така че изпълнението да може да започне в началото на 2023 г.“.
Една от пречките при представянето на плановете за ОСП беше, че ключовото гласуване по вторичното законодателство на реформата на ОСП беше отложено от парламента от декември до януари.
По-конкретно, одобряването на тези актове, включително един, относно интервенциите в стратегичестиге планове и друг относно правилата за разплащателните агенции и други органи, е решаваща стъпка за предоставяне на държавите-членки на пълноценна правна рамка за подготовка на техните планове.
Тъй като крайните срокове за следващите стъпки на реформата на ОСП се очертават, Европейската комисия първоначално настоява за това, което е известно като „предварително гласуване без възражения“ по две крайъгълни части от вторичното законодателство, свързано с ОСП, така наречените „делегирани актове“. ‘.
Парламентът обаче отхвърли това, тъй като е необходимо повече време за надлежна проверка.
Двата акта бяха окончателно одобрени в понеделник (10 януари) от депутати в земеделската комисия на Европейския парламент (AGRI), които не повдигнаха възражения. Предстои актовете да бъдат одобрени на пленарната сесия в Страсбург следващата седмица.
