Признаци, по които трябва да се избират зайците, които се отглеждат за месо:
Екстериорни (външни) признаци. Мъжките и женските животни трябва да притежават нежна глава, къса, добре замускулена шия, късо и сбито тяло, къси уши, прав гръб и коремна линия, широки гърди, широка и добре замускулена поясница и крупа, добре развити плешки и бутове.
Устойчивост срещу някои заболявания и приспособеност към условията на външната среда. Тези признаци имат наследствена основа и чрез отбора могат да бъдат подобрени. Избират се животни, които не са боледували. Зайкини, които системно раждат голям брой мъртви или хилави приплоди, се изключват от разплод. Ако някоя роди 5-10 добре развити жизнени зайчета и няколко мъртви, изключение може да се направи. За допустима се счита 15% смъртност в зайчилото (включваща мъртвородените, умрелите от раждането до реализацията и закланите по необходимост през този период). Свеждането й по пътя на отбора до 10% е достижимо и това трябва да бъде целта на зайцевъдите.
Плодовитост. Нормално зайкините имат 8 цицки и могат да кърмят едновременно толкова зайчета.
Не е необходимо да се стремим чрез отбора да увеличим плодовитостта им до 12-14 приплода. Освен това раждането на повече зайчета в зайчилото е съпроводено с по-ниското живо тегло на малките, по-бавния им растеж и по-висока смъртност. Някои майки понасят високи натоварвания – по 7-8 озайчвания на година. Такива зайкини трябва да се оставят за разплод, а техните приплоди – за ремонт на стадото.
Високата млечност също трябва да бъде признак, по който да се отбират женските животни за разплод.
Бързият растеж на зайчетата през първите 10-14 седмици от раждането им е гаранция за по-нисък разход на фураж за единица продукция и за по-доброто му оползотворяване. Освен това помещенията и оборудването се използват по-добре и се правят по-малко разходи на труд при отглеждането им. Интензивността на растежа зависи от млечността на зайкинята, от условията на хранене и гледане и от наследствените фактори. Ако зайчетата достигат 2 кг живо тегло на 8- вместо на 10-седмична възраст, разходът на фураж за 1 кг прираст ще бъде с 14-15% по-нисък.
Кланичен рандеман (тегло на тялото без главата, краката, кожата и вътрешностите в процент от живото тегло). Това е важен стопански показател. Той зависи от породата, възрастта на животните, качеството на фуражите и от други фактори. За разплод се оставят зайци, чийто приплоди имат по-висок кланичен рандеман от другите животни на същата възраст и от същата порода и които са гледани при еднакви условия. Целта е по пътя на отбора да се подучат животни, които при 2,5-2,8 кг живо тегло достигат рандеман 55%.
Качество на трупчето. Високото качество зависи от добрата замускуленост на шията, плешките, поясницата, крупата, гърба и бутовете и от по-нежната костна система. То е наследствено обусловено и по пътя на отбора може да бъде подобрено.
Качеството на кожата също не бива да се подценява. Тънката, плътна, добре прилепнала към тялото кажа, с гъста и добре оцветена космена покривка освен че е ценна суровина за кожарската промишленост, е показател и за добро здраве, конституция и месодайни качества. Дебела, рехава и образуваща гънки кожа имат зайци, които са къснозрели, с груба костна система и с други недостатъци. Отглеждането им за месо е нерентабилно.
Тегло на възрастните зайци. Животните, които са с по-високо живо тегло при равни други условия и показатели с останалите животни, са икономически по-неизгодни поради по-големия разход на фураж за поддържането на теглото им.
Буйният темперамент, голямата полова активност, високата оплодителна способност, съчетани с добра замускуленост, интензивен растеж в млада възраст и добро оползотворяване на фуражите, са най-желаните качества при мъжките разплодници. Тези показатели могат да бъдат подобрявани по пътя на отбора.
Добрите майчински качества – подготовка на удобно гнездо, липсата на канибализъм, спокоен нрав, също са показател, по който трябва да се отбират зайкините.
Много трудно могат да бъдат събрани всички изброени качества в едно малко стадо зайци. Затова селекционерите създават отродия – 2-3-4, в които животните притежават няколко силно изразени ценни качества. Кръстосвайки ги, зайцевъдът може до голяма степен да съчетае тези качества в едно животно.
Обикновено в отродията (линиите) за майчини форми се селекционират количествени показатели многоплодие, висока млечност, добри майчински качества, а в бащините линии – качествени показатели, като интензивен растеж в млада възраст, добра замускуленост, добро оползотворяване на фуража. Когато искаме да премахнем даден недостатък, мъжкият трябва да бъде безупречен по този признак.
Зайчетата кръстоски (междупородни или междулинейни) имат по-интензивен растеж, по-жизнеспособни са, по-добре оползотворяват фуража. Ето защо икономически по-изгодно е те да бъдат отглеждани за месо.
