Лицемерието на управниците е особено притеснително в наши дни. В името на малките и онеправданите се извършва политика, която в крайна сметка води до намаляването точно на малките и онеправданите. Ако слушаме и родните, и европейските политици – то малките и семейните ферми и у нас, и в Европа, би трябвало да цъфтят и просперират. Но не.
Защото опаковани в красиви приказки, омайващи масите, се прокарват точно обратните политики, насочени към загиването на дребните бизнеси и стопанства. Социалната условност е една от тях. Загрижени за правата на работещите, синдикатите навсякъде по света провеждат и налагат политика, която е непосилна и твърде скъпа за малките фирми. За да се изпълнят всички регламенти и поднормативни актове, които всяка година се увеличават и включват всякакви безумни изисквания, всяка фирма с поне един работник, трябва да има поне един ТРЗ, счетоводител и компютър с връзка с НАП и НОИ. И непрекъснато обучение, за да се следят новите изисквания. Това е по силите само на големите. Малките винаги ще са в нарушение. Така е замислено.
Зелените изисквания са друг начин за редуциране на малките и семейните стопанства. Под мотото за загриженост за планетатата и климата, се ограничава и оскъпява драстично производството, въвеждат се непосилни въглеродни квоти, неимоверно се увеличават изискванията и данъчната тежест. Докато за по-малко субсидии трябва да се извършва много повече работа. Всъщност, в крайна сметка, ще се дават пари на данъкоплатци за това да не се произвежда храна, а хората в селските райони да се държат в контролирана мизерия и да забравят как се произвежда. На фона на говореното, че трябва да увеличим производството на храна. Как? С но-тил? Ха-ха, би казал всеки, които разбира от земеделие.
Няма никаква реална икономическа причина амониевият нитрат да струва 1300 лв за тон. Но точно толкова, че и повече, струва в момента. Причина за това са само и единствено зелените амбиции. Но никой не си и отваря устата да ги отменим. Зеленото вече се възприема за нормално като законите на гравитацията. Нищо, че води до драстично обедняване.
Демонизирането на животновъдството е в ход в целия свят. Това са милиони малки бизнеси на животновъди, които ще загинат, за да останат няколко завода за месо на големите корпорации. И всичко това ще се случи на фона на красиви приказки за спасяването на света.
Говоренето в полза на малките и семейните винаги води до първосигнално одобрение от обществото. Но, ако погледнем под повърхността, виждаме осигуровки за ЗП поне върху минимална заплата от 710 лв. Виждаме хубаво говорене, но реална помощ за загиващите производства – не. Виждаме говорене за възраждане и развитие на земеделската наука, която е в основата на всяко успешно земеделие. Но като погледнем проекта за бюджет за 2022 г. за Селскостопанска академия виждаме предвидени 49 000 лв. Дано им стигнат да си платят тока. Говореното е за възстановяване на напояването, без което не може и няма да има никакво земеделие в България. Но като погледнем, виждаме целенасочето разрушаване на Напоителни системи.
Да, може корупцията вече да не е на ниво бутане на чиновника на 500 лв на ръка. Но тя се пренася на много по-високи и по-страшни нива – канализиране на информация и целенасочена политика за икономическа невъзможност за съществуването на малкия бизнес. И всичко това опаковано в приказки за лошите големи. И на народа се подхвърлят зрелища вместо хляб. Така е било, така ще бъде…
Освен ако земеделците не осъзнаят силната, крещяща, належаща нужда от лобизъм! Законов, организиран и силен.
Ася Василева
