По 200 лева на декар са сигурните пари до момента, разходите за зеленчука – в пъти повече
Само по около 200 лева са сигурните пари за пострадалите при градушката от края на август миналата година производители в Пловдивско със 100% пропаднали площи. До момента от Министерството на земеделието са изпълнили ангажимента си да изплатят на стопаните с напълно унищожени насаждения по 730 лева на декар. Но още тогава се е знаело, че като нямат добиви и не могат да ги декларират с фактури, няма да вземат обвързаното подпомагане, което е по около 500 лева на декар. Така реално им остава само разликата, при това – след облагане с данъци на преведените суми, така че накрая може да се окажат и под 200 лева.
Това обясни пред „Гласът на земеделеца“ един от зеленчукопроизводителите, обезщетени за 100% унищожената си продукция. Георги Чакандраков е от Дълго поле, но отглежда земя и в близкото село Ръжево Конаре. Именно там природната стихия ударила с цялата си сила и смляла до корен всичките му насаждения от пипер.
Разказът му от първо лице звучи и гневно, и разочаровано, и обезверено при мисълта, че у нас земеделците пак са оставени да се борят сами с проблема си и да мислят откъде да намерят средства, за да започнат новата стопанска година.
„В нивите ми в Дълго поле нямаше чак толкова щети, бяха в местност, която беше заобиколена от бурята, но в Ръжево Конаре имах блок от 50 декара – тотално го унищожи – разказва Георги. – Да, както обещаха, обезщетиха ни, дадоха ни по около 730 лева на декар, но ни спират обвързаната подкрепа, която трябваше да вземем през март. Де факто – откъдето дошли, там и отишли. Още при изплащането на тези пари ни предупредиха, че ще спрат обвързаната подкрепа. Обещаха обаче, че след Нова година ще пуснат de minimis за всички, включително и за колегите с частично унищожена продукция. Целта уж беше да достигнем едни около 1000 лева на декар, които да ни покрият направените разходи, макар че и те не са достатъчни – зеленчукът е скъпо производство. Но най-лошото е, че за този de minimis вече изобщо не се говори. На тези, които са с под 100%, ще им дадат обвързаната подкрепа. При нас обаче какво се получава – дават ни 700, спират ни обвързаната, която е около 500 и не остават едни 200 лева! Отделно от това тези, които бяха с частично унищожени насаждения, им казаха, че няма да им изискват документи за реализирана продукция и че без тях ще им бъде изплатена обвързаната подкрепа. Това беше при срещата и с министъра на земеделието (тогава – проф. Христо Бозуков – б.а.), и с президента. И като отидоха колегите да си подават документите за засегнатите парцели, изведнъж започнаха да им искат документи – каквито фактури имате, казват, давайте! Аз лично имах 120 декара, от които 50 ми бяха напълно унищожени. Другите пък останаха под вода, така че и там имах много щети, но за тях нито съм търсил нещо, нито съм викал комисия. Само за градушката потърсих и получих. Само че, както Ви казах, като изгубя обвързаната подкрепа, остават 200, върху които веднага трябва и данък да се плати. И реално – нищо! Нито за едните, нито за другите!“.
Тук Георги уточнява, че няма нищо против да си плаща данъците и винаги стриктно го е правил. Не е в това проблемът. Обидно му е обаче от начина, по който с колегите му са били подлъгани, че ще им дадат компенсации, и то за градушка, допусната по вина на някой държавен служител, забранил да се обстрелват облаците, когато е трябвало, а реално на земеделците се подхвърлят жълти стотинки. ,
Накратко, обещанието било тези със 100% унищожени площи, да вземат по около 700 лева на декар до Нова година, но им спрат обвързаната подкрепа. А останалите, с частично ударени площи, да получат обвързаната подкрепа, но не и обезщетение от първия транш. Така и за едните, и за другите се очаквало да има по две плащания, които да им възстановят поне частично понесените загуби. На практика и едните, и другите до момента са получили само по една мярка, а за обещаната схема de minimis вече изобщо не се коментира.
„Другото, което ни казаха, беше: имаме 2 милиона за бедствия и аварии, ако Правителството гласува бюджет, 15 милиона са Вашите щети – ще Ви ги дадем. Ние с колегите гледахме по нощите гласуването и парите бяха отпуснати – 15 милиона лева. Но реално погледнато те не ги усвоиха, дадоха ни само 2 милиона и пак ги върнаха на Правителството. На срещата в Белозем и президентът, и служителите от Министерството казаха: трябва сигурна подкрепа. А какво стана, отпуснаха се 15-те милиона, чудиха им се 2-3 месеца какво да ги правят, не ни ги дадоха и пак ги върнаха в хазната!“
Земеделецът признава, че не знае защо е било решено така, а и никой не е коментирал официално причините. Фактите обаче са такива – само големи приказки и обещания.
„На мен само разходите ми за пипера до момента, в който стихията го унищожи, беше стигнал до 1500 лева на декар. И говорим за нехибридни сортове. А хибридните – плюс 1000 лева! А де факто ни залъгват с по 200 лева на декар. Какво мога да направя аз с тези пари?! Нищо!“.
Вместо това Георги всяка вечер с разочарование слуша за нови и нови правила, схеми, мерки, докато за унищожените от августовската градушка през 2021 година насаждения сякаш всички са забравили. А са над 2500 декара само в Пловдивския район.
„На фона на това вижте какво се случва сега по веригите и магазините – пазарът е залят с внос. Изобщо не се мисли за нас, които изхранваме България със зеленчук, но отвориха ниша за търговците. Всеки от зеленчукопроизводителите в страната ни наема и работници. В брането, в пика на кампанията всеки ден съм имал по 15 души на нивите. 5000 такива работници останаха без шанс да изкарат пари. И не само при мен – аз съм един от средните, но има и няколко далеч по-големи стопанства с по 300-400 декара, и при тях беше така. А реално подкрепата отива за неизвестни вносители от Турция, Гърция и още кой знае кои страни. На нас ни забраняват да пръскаме с турски препарати и ние не пръскаме с турски препарати а веригите са пълни с турски краставици, чушки домати. Те с какво са пръскани – с препарати, разрешени в Европейския съюз ли?! И хората ядат скъпите краставици по 6-7 лева килото, без дори да знаят с какво са третирани. Но иначе няма проблем, нали ние не пръскаме с турски препарати! Ние сме свикнали, като ни се каже, ще спазваме. Но когато ни е толкова необходима подкрепа от държавата, за да оцелеем, за да продължим да работим, трябваше нещо да се направи. И системата със застраховките не работи, каквото и да Ви говорят. Аз на срещата с президента точно това му казах: Ако решите проблема със застраховките, няма да имате проблеми с нас, така че по-добре решете въпроса за целия бранш, отколкото да имате проблеми с хиляди хора. Аз не застраховам, но от колеги знам как се действа. Минава градушката, изтрепва всичко, викат застрахователя. Той идва и казва: плодът ти е ударен, но растението е живо, то ще ти роди и си тръгва. Така че от това няма никакъв смисъл. А въпросът може да се реши – както го решиха преди години с „Автокаско“ за колите, с по-стегнат регламент. Така може да се реши и за нас, но явно не искат, така им е удобно – да ни убие нас градушката, да си внасят те зеленчук откъдето се сетят, да си прибират митата. За какво да ни дават на нас помощи и субсидии?! А нашата почва тук в Пловдивско е толкова плодородна, че с минимални количества тор се ражда хубава продукция. Няма да споменавам имена на държави, но съм виждал как гледат зеленчук в чужбина, с какви количества химия и торове се действа за да се постигне някакъв задоволителен резултат“.
Мъжът разказва, че много от колегите му се отказали от подпомагане още в началото и оттеглили протоколите си. Досетили се, че ще им е по-изгодно поне да си вземат обвързаната подкрепа. Но не се знае още дали и за нея няма да решат в последния момент да е в процент според представените фактури за реализирана продукция, така че и те не са сигурни дали са направили верния избор.
Георги смята, че е извадил късмет с това, че градушката е пощадила 70 декара от засадените му площи. С изкараните пари ще може да си купи семена и торове за старта на новата стопанска година. Но ще му е много трудно. Още повече, че на всичките загуби отгоре тази пролет ще трябва да плаща тройно по-скъпи цени на торовете, поскъпнали са и горивата.
„Ще се тръгва някак отначало, но с намаляване на декарите, без торове – колкото-толкова, трябва да свием колкото се може разходите. Други колеги също намалят декарите, много от тях окончателно се отказаха от земеделието. Веднъж завинаги – с разпродажба на стопанство, техника и приключване. Аз умишлено бях решил в две землища да гледам зеленчук – сякаш някакво предчувствие имах, че нещо такова ще се случи. Така едното землище ме спаси от фалит заради загубите от другото. Пак съм на минус, но поне ще оцелея. Някои от колегите обаче няма как да оцелеят – всичко им беше унищожено. Разходите са огромни – торове, капково, семена. Производството на разсад ми излизаше за миналата година по около 4 стотинки на коренче от оранжерия, сега ни излиза по 8 стотинки. Ще залагаме на късна продукция, без ранно производство. Но оттам се губи време, губи се идна-две ръце бране, губи се добив – всичко пада, намалява и приходът. Не знам дали тази година няма да е последна и за мен“.
На финала земеделецът казва, че положението е безнадеждно и не се надява разказът му в публичното пространство да предизвика разумна реакция у управляващите, така че те да коригират пропуските си и да компенсират по-реалистично пострадалите от градушката. Мъжът припомня, че след стихията с колегите му пътища затваряли, но пак нищо съществено не са постигнали, като се има предвид какво са получили. А най-тъжното е, че случилото се е можело да се предотврати. Ако някой се беше сетил да промени примерно, маршрута на самолета, така че да може да се разбие градоносният облак.
Припомняме, че градушката с размери на орех до ябълка беше допусната до нивите със зеленчуци заради забрана да се обстрелва облакът. Разпореждането било дадено на полигона в село Голям чардак, за да се осигури въздушен коридор за преминаващ по същото време товарен самолет на НАТО. Факт, който тогавашният министър на земеделието проф. Христо Бозуков е признал при едно от посещенията си в пострадалите райони.
Стоимена Александрова
