Защо сектор животновъдство е получил над 79 % от усвоения финансов ресурс за миналата година и знаем ли реално колко стока имаме
Продължава практиката с виртуалните стада и прибраните пасища от хора без животни
През 2021 г. по линия на краткосрочните схеми за подпомагане ДФ „Земеделие” е подкрепил земеделските стопани с цели 26 държавни схеми, се посочва в доклад на фонда.
Общо договореният и изплатен ресурс по мерките за краткосрочно субсидиране и кредитиране е 221 069 968 лв. Подпомогнати са 46 955 бенефициенти.
Субсидиите са 219 595 995 лв., а кредитите – 1 473 973 лв.
Подпомагането на сектор животновъдство е с близо 4 пъти повече (174 971 479 лв. общо) от това на растениевъдството и възлиза на над 79 % от общия усвоен ресурс.
Растениевъдите са получили 46 098 489 лв., и то заедно с предоставените им кредити.
По Ковид мерките като подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, отглеждащи едър и дребен преживен добитък, са изплатени 37 366 388.85 лв. на 12 584 стопани, а за осигуряване на ликвидност на стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци – 29 426 507.53 лв. на 11 117 производители.
Цифрите развихриха страстите. И по-специално най-голямо недоволство предизвика съотношението 80:20 в полза на животновъдния сектор.
Подобно разпределение на средствата си върви още от 2012 г., като при това колегите животновъди отделно са получили и 120 млн.лева по линия на обвързаното подпомагане, казва Тодор Джиков, председател на националната асоциация на картофопроизводителите.
Според него и колеги от други растениевъдни браншове, години наред много повече милиони се изливат в животновъдния сектор, където
битката е за пари „на калпак“
Една от причините е, че от години не е прекършена практиката да се взимат пари за т.нар. виртуални животни, за които между другото сме изписали бая мастило.
Между фермерите и днес вървят коментари, че немалко браншови лидери на животновъдни организации също са притежатели на такива животни и им е удобно да продължава политиката на раздаване на парите „на парче“.
Затова у нас не става като в Германия например, където за определен брой реални животни трябва да имаш определени декари земя и да гарантираш, че си произеждаш фуражите, допълва Джиков. Според него в българското животновъдство над 60% от животните са виртуални.
Не че в растениевъдството всичко е наред – там пък над 40% от площите са засети или с нещо друго, с което не може да се кандидатства за обвързано подпомагане, или с всичко друго, но не и с културата, която е очертана за подпомагане.
Но сега говорим за това
как за виртуални животни се получават реални пари и до кога
„Виртуалните животни източват най-малко 20 млн.лв. на година субсидии от хазната и ЕС“ – алармира още преди две години Симеон Караколев, председател на НОКА. Според него при овцете и козите има между 100 и 120 хиляди виртуални животни, с които на година се източват около 20 млн. лева.
Какъв е механизмът?
Всяко животно във фермите трябва да има ушна марка, която е уникален номер, с който то е вкарано във ветеринарната система ВетИС. Въз основа на регистъра за него се получава субсидия – на глава. При клане марките трябва да се връщат от стопаните, а ветеринарите да отписват животните от регистъра, но това често не става. Стопани си прибират марките и продължават да получават пари за мъртви души.
Втората схема е още по-елементарна – едни и същи овце се местят от едно място на друго, за да се покажат пред контрольорите, че са налице.
Подобни схеми не биха могли да се осъществяват без участието на ветеринари и чиновници, разбира се.
На следващо място
българска престъпна практика за точене на пари са и пасищата
Въпреки, че по време на втория кабинет на Борисов бе променен Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и агроминистър Десислава Танева гордо заявяваше, че с това ще се сложи край на измамите, те продължиха.
Законът уреди, че пасища от общините могат да се наемат само от животновъди с животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ.
Но с пасищните площи от общинския и държавен поземлен фонд пак продължиха да се уреждат тези с виртуалните животни, и тези с връзки и влияние.
Така, според Караколев от Брюксел се прибират 1,5-2 млн.лв на година.
За тези две животновъдни схеми в България се знае отдавна.
Виртуалното животновъдство продължава да е схема за точене на пари от хазната и ЕС, пасищата да са обект на войни по землища и общини, а победители да са по-силните и влиятелните.
Предложение на фермери, пристигнало във вестника ни…
…Няма да е така и да съществуват престъпните схеми, ако ливадите, мерите и пасищата се предоставят за ползване само на животновъди, които кандидатстват за обвързана подкрепа – т.е. получават пари срещу продукция.
Тогава много бързо ще изчезнат и виртуалните животни, и ще се види колко реални имаме.
Това предлагат фермери животновъди. Според тях проблемът е лесен за решаване, но на някои не им е изгодно. А всъщност…на кого е изгодно и при кого отиват парите?
Виктория Димитрова
