- Високите разходи по производството изискват високи добиви, а те се постигат с оптимално подхранване, споделят производители от Добруджа
- Себестойността на пшеницата драстично скача, фермерите се надяват на добър пазар на зърното, за да покрият разходите
Земеделските стопани са в очакване на първите мероприятия на полето. На дневен ред идва подхранването на пшеницата. Големият въпрос е как ще торят и с какви средства? Въпрос, особено актуален на фона на нарастващите разходи в земеделското производство и постоянното движение на цените на торовете нагоре.
„Ще изчакаме да се събудят посевите и в края на февруари-началото на март ще започнем да торим“, заяви Кристиян Петков, земеделски стопанин от добруджанското село Градини, който обработва близо 20 000 дка в селища до румънската граница. Фермерът коментира, че цената на торовете е почти тройна в сравнение с предходната година и е стигнала 1400 лв./тон. Това ще повлияе върху себестойността на новата реколта от пшеница, изчислява земеделецът. „Ако хвърлим през пролетта 40 кг фосфорен тор, то разходите отиват 90 лв. на декар само за тор. Много голяма разлика ще има в себестойността на продукцията в сравнение с предходни години. Остава да чакаме цената на зърното да компенсира това, но е рано да се каже какъв ще бъде пазарът. Всичко зависи и от добивите, и от цените“, смята още Кристиян. Нарастващите производствени разходи изискват категорично високи добиви, а те могат да се извлекат с помощта на химичен продукт. „Няма как да получим максимума от културите, ако ние не им създадем оптимални условия“. Кристиян допълва, че до настоящата стопанска година разходите по производството на пшеница са били в порядъка на 120-160 лв. на декар без рентата. Обичайно една четвърт от тази сума се заделя за торовете. Сега цифрите отиват в други измерения.
През последните шест месеца са скочили всички разходи по производството, посочи и Мартин Маринов, земеделски стопанин от село Дропла, община Балчик. В момента се прави производство, което е на абсолютно различни цени в сравнение с предходната година. „Всеки ще вземе индивидуално решение с какво и колко ще тори. Със сигурност ще има хора, които ще намалят торовите норми. Всеки ще си направи сметка колко може да вложи и какъв риск да поеме“, уточнява младият мъж. Той изчислява, че ако се запазят нормите на торене, то разходите ще се вдигат от два до три пъти. „Второто най-голямо перо при производството на дадена култура са торовете. Сега този разход е страшно висок. В същото време ако не вложим нужното количество тор, няма да се изкара достатъчно добив. Трябва да има рентабилност“, обяснява за омагьосания кръг Мартин Маринов. „При всички случаи трябва да наторим. Каквото и да направим, ще трябва да отделим едни огромни суми“.
Според Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, през тази година почти всички земеделски стопани ще редуцират торенето. „Много внимателно ще се работи през тази година с торта. Няма как при 1400-1500 лв./тон амониев нитрат да хвърляш безразборно тор. Освен това не е нужно, това го е доказала науката“, изтъква производителката. Междуфирмената задлъжнялост ще стане още по-сериозна и ще изостри отношенията заради по-високите цени на торовете.
„Трябва да се завърти годината. Няма как да е по друг начин. Към този момент вече са направени редица разходи по пшеницата, до тук всичко това струва пари. Изорали сме, приготвяме се за пролетници. Това са разходи. Трябва да се изведе стопанската година, затова се прибягва до помощ от колеги, банки, фирми, изобщо търсят се варианти. Средни фермери помагат на по-малки колеги като закупуват количества на отложено плащане“, обобщи ситуацията Радостина Жекова.
Габриела Събева
