Революционната селекция стана възможна чрез нов метод за секвениране на ДНК, разработен от немски изследователи
Агр. Петър Кръстев
Използването на генетична информация е от съществено значение за съвременното отглеждане на растения. Въпреки че секвенирането на ДНК стана много по-евтино, откакто човешкият геном беше дешифриран за първи път през 2003 г., събирането на пълна генетична информация все още представлява значителна част от разходите за отглеждане на животни и растения. Но учените са намерили начин да решат този проблем.
Един от начините за намаляване на разходите е секвенирането само на много малка и произволно избрана част от генома и запълването на останалите празнини с помощта на математически и статистически методи. Интердисциплинарен изследователски екип от Университета в Гьотинген разработи нов методологичен подход, публикуван в сп. PLoS Genetics.
„Основната идея на метода е да разпознае „хаплотипни блокове“, под което се има предвид по-дълги участъци от генома, които са много сходни в различните растения поради наследяване, и да използва тази мозаечна структура за събиране на останалата информация“, казва д-р Торстен Пок от Центъра за всеобхватни изследвания на размножението към Университета в Гьотинген.
„Популациите за размножаване на последователностите, получени с този нов метод, са с качество, сравнимо със събирането на сто пъти повече информация от ДНК верига“, добавя той.
Целта на изследователите е да разработят царевични растения с ниска чувствителност към измръзване и суша като част от проекта MAZE. Селекционна компания, партньор по проекта, вече използва този метод в програмите за размножаване поради неговата рентабилност.
„Друго предимство е, че новият метод не само ни позволява да открием разликите в отделните нуклеотиди в ДНК веригата, но и да разпознаем структурни разлики, които досега са били до голяма степен неизползвани за целите на размножаването“, обяснява д-р Торстен Пок.
Въпреки че засега новият метод може ефективно да се прилага само за инбридни линии в растениевъдството, се планира по-нататъшна работа за разширяване на този метод до организми с конвенционален двоен набор от хромозоми. Това би означавало, че новият метод може да се използва при повечето гръбначни животни, включително при хората.
Изследването е публикувано в PLoS Genetics.
