„Намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци на 9% и нулева ставка за зърното до 2025 година. Това са две от предложенията, които с колегите от ГЕРБ-СДС в Комисията по земеделието и храните в Народното събрание, внесохме между първо и второ четене на Бюджет 2022“, каза бившият земеделски министър Десислава Танева. Освен това, депутатът от ГЕРБ заяви:
„Припомням, че обратното начисление на ДДС на зърнените култури, въведено 2013 година, ще може да се прилага до 31 декември 2025 г. Това реши Европейската комисия преди дни. Остава само волята на управляващите да продължи прилагането му и в България в този период. В противен случай съществува риск от връщане на данъчните измами, ощетяване на държавата със стотици милиони левове, както и на добросъвестните оператори на пазара, включително преработватели. Ако срокът не се удължи има опасност и за непризнаването на правото на данъчен кредит.
По отношение на предложението за диференцирана ставка от 9% за плодове, зеленчуци, мляко, месо, яйца и храни от първа необходимост, ако то бъде прието ще в полза на потребителите заради увеличаващите се цените и ще изсветли сектора. Най-големите разходи на домакинствата са за храна. В период на кризи, тези разходи се увеличават. Нашето предложение е в подкрепа за преодоляване на тази криза, особено от домакинствата под прага на бедност. Считаме подобно решение за антиинфлационна и компенсаторна мярка, която ще доведе до забавяне темпа на нарастване на цените на храните и ще запази покупателната способност на българите. Подобна мярка категорично ще доведе до изсветляване на сектора и търговията с храни и първичнопроизведени земеделски продукти като плодове и зеленчуци. Политическата воля да се приеме въвеждането на диференцирана ставка на ДДС върху храните е отношение първо към българския потребител в тази криза и после към българския производител – като равнопоставен на останалите си колеги от други държави на единния европейски пазар.
По отношение на бюджета, касаещ подпомагането на земеделските стопани, предложихме допълнително 200 млн. лв. държавна подкрепа за земеделските стопани, по бюджета на ДФЗ. Без компенсация заради увеличените цени на суровините, материалите и енергоносителите за производствата, малките и средни стопанства, както и недофинансираните сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство ще е фалират. Вече има първи факти за това. За този сезон между 70 и 80% от производителите на оранжерийни зеленчуци не заредиха отопляемите си оранжерии. Същото е положението и с малките животновъдни стопанства, особено в сектор „Мляко“. Как ще продължи тази тенденция и ще останат ли малките в сектора, зависи основно от този бюджет, в тази му част, и начина на управлението му. Само да припомня, че това са всички стопанства, които по коалиционното споразумение на сега управляващото мнозинство бяха обявени за приоритетни. Според статистическите данни при торовете при началото на новата стопанска година увеличението е два пъти, а при предстоящите пролетни обработки ще е три пъти. Шест пъти е увеличението на газта. Разходите за електроенергия на сектор „Животновъдство“ са нараснали с близо 53% през 2021 спрямо 2020 год., като най-високо е при млечното говедовъдство над 62%. Разходите за фураж са се увеличили с близо 15%, като на-високо е при птицевъдството и свиневъдството – с над 45% и 35%. Разходите за труд са с близо 18% повече, без да са променяни минималната работна заплата и осигурителния праг. В същото време средното покачване на цените на продукцията е едва 2%.
Предложихме и отстъпката от акциза на горивата за земеделски нужди да е в максимален размер, като за целта ще са необходими допълнително 51 млн. лв. Сега в предложения бюджет са заложени 100 млн. лв., колкото и миналата година. Отстъпката е частична, в размер на 43 ст/л при акциз 64,6 ст/л при дизел. Предлагаме отстъпката да е в максимален размер заради поскъпването на горивата с над 30% спрямо миналата година и липсата на какъвто и да е друг инструмент за компенсация на това драстично увеличение.Смятам, че ако не се увеличи значително подкрепата и не се управлява по нов начин, според новите ценови баланси и необходимости – следващата година ще отчетем поредното намаляване на земеделските стопани. Никакви средства, по никои програми, не могат да възстановят селските райони, ако там липсват хората с отношение към земята и животните. Това са малките семейни ферми, които в период на кризи винаги са били най-уязвими“.
