loader image

Николай Димов: Животновъдният сектор е готов на масови протести

Фермерът, сочен от свои колеги като еталон, разпродава стадо от 700 животни Абърдийн Ангус, Лимузин, месодаен Симентал и Галоуей

Сочен като еталон български говедовъд разпродава стадата си и макар животновъдството да е в кръвта му и да се занимава с това още от дете, обмисля дали този път да не се откаже окончателно. Този път – защото вече е преживял подобно сътресение преди години, но тогава намерил сили и начин да се изправи на крака.

Разговаряме по този повод с Николай Димов, собственик на елитна ферма за породисти животни от месодайни породи в село Стефан Караджово, област Ямбол. Димов е смятан за доайен в тази сфера, а миналата година оглави Браншовата камара по месодайно животновъдство за следващите 4 години. В агробизнеса е от 1990 година, но като настоящата тежка криза не помни да е имало.

– Г-н Димов, лош е поводът, по който Ви търся – крайното решение да разпродадете животните. Какво се случва и защо стигнахте до такъв отчаян ход?

– Тежката икономическа криза повлия да взема това крайно решение. Но то не е окончателно. По всяка вероятност (аз съм животновъд от дете, човек като мен трудно се отказва) ще си оставя една определена бройка животни, но ще бъде сигурно от порядъка на 10-20% от това, което имам. Иначе казано – в момента имам 700 майки, месодайни, от породите Абърдийн Ангус, Лимузин, месодаен Симентал и Галоуей. Ликвидирам стадата Лимузин, месодаен Симентал и Галоуей. Ще си оставя Абърдийн Ангус, но не повече от 50-100 животни.

– Смятате ли, че това ще бъде достатъчно, за да продължите с бизнеса си и той да има икономически смисъл за Вас?

– Не очаквам икономически ефект от това, което ще си оставя, но то ще ми бъде основа, ако дойдат по-добри времена, да си увелича животните. За съжаление, ние сме загърбени от страна на държавата. Нямаме адекватни помощи. При една такава ситуация държавата трябва да реагира овреме. А тия голи обещания, които ни дават – и за ковид мярката, и за де минимиса… Мен де минимиса изобщо не ме топли. Тази дискриминация, която се прилага там по отношение на бройката на подпомаганите животни, не решава проблемите. Аз не виждам в момента те какво подпомагат! Малките – добре. Но аз открито мога да заявя, че в момента те подпомагат „сивия“ сектор. Колко от малките са на светло? Продават се животни без документи, там изобщо няма никаква отчетност. Ние не можем да бъдем конкурентноспособни с другите страни в Европейския съюз. Съседните нам държави – и Румъния, и Гърция, подпомагат в пъти повече, отколкото България подпомага нас. Като пример мога да посоча Гърция. Гърците купуват от нас телета, задържат ги за 5 месеца, вкарват ги в угояване и ги колят в техни кланици. Тия телета, които те са взели от нас и са гледали 5 месеца, след като ги заколят, на труп имат бонус по 2 евро на килограм. От едно животно 600 кг, ако трупното месо е 300 кг, фермерът получава 600 евро. В Румъния също се прилагат подобни плащания.

Имаше наченки тази мярка да бъде въведена и в България от предните управляващи, но беше инцидентно, много малко хора се възползваха и бюджетът не беше усвоен. А парите ги върнахме, сигурно са отишли по друго направление. Усвоеното беше не повече от 10-15%.

Такова подпомагане в България реално никога не е имало. Ние постоянно от бранша настояваме и пред предните управляващи, а сегашните пък изобщо не искат да говорят с нас!

– Защо да не искат да говорят с Вас? Вие опитвали ли сте?

– Ние сме им писали писма, излязохме по-предната седмица и с една декларация, подписана от 11 браншови организации от животновъдството. Изразихме и готовност за протести, но никой не понечи да се срещне с нас, за да чуе и види какви са проблемите ни. Поне някакъв разговор да има. Това обаче не се случи. А браншът вече е готов! Един да каже, всички ще излязат на улиците. Хората са настръхнали!

– Всъщност това настръхване бе предизвикано, след като много Ваши колеги бяха изправени на ръба на фалита и стигнаха до крайното решение да продават животните или дори цели стада заедно с фермите. Вече в много интервюта с фермери усещаме това отчаяние.

– Така е. Много хора се ликвидират 100% или почти изцяло. Или правят редукция. И всеки тълкува така нещата – ако ще губя, да губя поне по-малко. В България никога не е имало стимулиране на угояването на телета. Е, как да има на пазара българско месо?!

– Но явно сега моментът е още по-тежък, отколкото при предходни кризи, след като толкова масово хората се отказват от този бизнес. Кое е нещото, което провокира толкова хора да си кажат: край, стига, приключвам?

– Икономическите загуби и нищожното подпомагане. В България аз твърдя, че внесохме много качествени животни. Такива, с които се подновява генофондът на страната, подобрява се производството, вдига се качеството на месото. И за съжаление, сега с лека ръка точно тези животни ги ликвидираме. И то защо? Заради смешното подпомагане. На една селекционна крава дадоха 120 лева. Обикновената получи 150, селекционната, която струва много пари и има в нея голям потенциал за подобряване на генофонда – смешни пари!

– Наскоро съобщиха, че отварят нов де минимис, по който ще се отпускат до 45 лева до 50-ото животно и наполовина по-малко – за останалите.

– Там е дискриминация! Дискриминация и спрямо животните, и спрямо нас, които сме по-големите фермери. От 51-вото животно нататък по-малки ли са потребностите?!

– И все пак – защо сега и Вие, и колегите Ви, усещате кризата кото по-тежка, а ситуацията – като безизходна? Говорим за проблеми, с които се сблъсквате от години. Поскъпването на енергоносителите ли беше капката, от която чашата преля?

– Вдига се още повече себестойността. Аз точно за това говоря – ние произвеждаме скъпо, а себестойността на комшиите е много по-ниска от нашата, като си сложат техните подпомагания. Ние не можем да бъдем конкурентноспособни при това положение. Навънка изобщо не можем да стъпим! И те използват нашия потенциал, нашето производство на малки телета. Много малко ферми в България угояват. Малките телета отиват навън – и в Гърция, и в Турция, и в Румъния. Но там угояването се подпомага. А тук – не.

– Какво трябва да се направи, за да се спаси българското животновъдство сега?

– Бърза реакция от страна на държавата и адекватно подпомагане. За да бъдем конкурентноспособни, ние трябва да имаме същото подпомагане като съседните нам държави, както и всички в Европейския съюз. Ние сега загиваме, отиваме си, ликвидираме бизнеса си. А от него зависи прехраната на населението. Вече споменах, че 11 животновъдни организации написахме до премиера точно това – че ако не се решат тежките проблеми в сектора, се задават масови фалити. Поискахме увеличение със 100% на предвидения бюджет за сектора, спешно изплащане на Ковид мярката в максимална сума от 300 000 евро, допълнена с де минимис помощта по време на пандемията, предсрочно изплащане на субсидиите за животновъдите за кампания, намаляване на ДДС на млечни и месни продукти, фуражи за изхранване на животните и торове, изплащане в пълен размер на неизплатените нотифицирани държавни помощи за хуманно отношение към животните. Искаме подкрепа в трудния момент, за да оцелеем и да останем в агробизнеса.

– Звучи наистина тревожно. Знае ли се колко са фермите с животни под селекционен контрол, които са застрашени от ликвидиране?

– Не мога да кажа с точност, но не са малко. В момента върви огромно брожение и хората се чудят какво да правят. Няма яснота в тунела. Аз от 30 години я чакам промяната, да видя нещо положително! Досега не го видях.

– А понеже споменахте нагласи за протести. Доколко е вероятно наистина да се стигне до това крайно решение и кога?

– Контактуваме с целия животновъден бранш. Даже преди малко с Иван Иванов, овцевъд, си говорихме. Всички са настръхнали и са готови. Въпросът е не ако, а кога ще решим. Не е определена точна дата. Вероятността е голяма, защото не се вземат адекватни мерки и нещата отиват към протести. Трябва да си защитаваме интересите, защото иначе не виждам как ще се оправят нещата. Тези управляващи направо ни хвърлиха в девета глуха! Пълно безхаберие. В Министерството на земеделието има хора, които хал-хабер си нямат защо са там. Нито един няма представа от животновъдство. Нито един не знае че тези животни 365 дни в годината трябва да имат човек при тях, 365 дни в годината ядат. Не може да спрат. Ако е промишлено предприятие, затваря вратите, намира някакво решение. А ние не можем – няма как! Притиснати сме отвсякъде! И от скъпите фуражи, и от енергоносителите – горивата и тока, и от всичко. Все чакаме по-добри времена, но не идват и не идват!

През 2014 година започнах да правя инвестиции в качествени животни, с генетичен потенциал, с родословие. И с много труд достигнах до сегашните бройки, но се налага да ги ликвидирам. Това ще ми е второ зануляване, през 2010 беше предишното. Дотогава имах едно стадо биволи и малко млечни крави, но през 2010 година ги продадох всичките и занулих. Но то човек, като е закърмен с мерак към животните, няма как. Биволите така и не си ги възстанових. Биволовъдите в страната останаха на пръсти да се броят. С някои от тях поддържаме връзка – и те са на прага да ликвидират.

Нашето е семеен бизнес, имаме и растениевъдство. Синът ми Димитър Димов е агроном, той се занимава основно с тази дейност. Отглеждаме пшеница, рапица, слънчоглед, ечемик, царевица, имаме и градини. Част от продукцията е за фураж – 2000 тона на година концентрат отива за животните. Аз, ако го продам на сегашните цени, ще взема 1 милион лева, а кога ще взема толкова от тези животни?! Никога!

– Поне растениевъдството смятате ли да запазите?

– При всички положения. Аз съм изградил поливни полета, така че там ще държим позициите. Имам и теглени кредити, купил съм машини на лизинг, трябва да се изплащат отнякъде, няма как. В животновъдната ферма също имаме големи инвестиции – машини за обслужване на животните, изградени прокари с овали – гледал съм ги в Ирландия, оттам си ги копирах, на всяко стадо съм ги направил. Водохващания със сондажи съм направил на всяко пасище. Но ще остане всичко ей така!

– А като споменахте, че продавате, има ли интерес към животни в толкова труден момент?

– Тука, в България, малка част, много слаб интерес има. Хората се чудят накъде да хващат. Спазарил съм тези стада, за които Ви казах, ще отидат в Румъния.

– А там ще се запазят ли като стада?

– Те ги вземат всичките наведнъж, но какво ще се случи оттам нататък, не мога да кажа. Не зная дори дали ще ги отглеждат или ще ги колят. Давам ги на безценица! Това, което съм вложил, наполовина не мога да си го върна. По 4 лева в момента върви килограм месо, а разходите са над двойни. Разкладката на едно животно е 8-9 лева, и то качва на ден по кило-кило и половина, а тези, които са по-големи, почват да падат надолу. Но дори по кило да качва, като имаш по 8 лева разходи, значи с 4 лева си на загуба. Ако стадото е 500 животни, по 4 – смятайте! 2000 лева само от угояването. А само то ли е? Ситуацията е кошмарна! Не ми се смята!

– Излиза, че съседните страни ще се облагодетелстват от случващото се в момента с българското животновъдство.

– Точно! Точно това ще се случи! Навсякъде угояването се подпомага. Оттам идва и добавената стойност. Но нас ни докараха дотам ние да нямаме добавена стойност!

– Какъв призив бихте отправили Вие лично към управляващите в този труден момент?

– Да намерят начин да помогнат ефективно на животновъдството, защото то загива като сектор. Това е! Но тези хора, сегашните управляващи, ме плашат – пълно безхаберие! Отчаяни сме всички! Тези хора, не ги ли вкараме в оборите, да видят как се работи, да видят как се печели, никога няма да реагират правилно и да ни защитават интересите, да ни влязат в положение!

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X