Людмил Работов, зърнопроизводител от община Раковски, ще продължи да е председател на Управителния съвет на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив(СЗП) за трети пореден мандат.
Людмил Работов се занимава със земеделие вече 20 години, обработва 8000 дка земеделска земя. Не съжалява за избрания жизнен път, защото вярва, че не може да работиш нещо, което не ти е на сърце. Преживял е много тежки години, но вярва, че земеделците са корави и широкоскроени хора, които се справят с предизвикателствата. За Людмил Работов тежките години каляват характера и изграждат личностите. Земеделците през целият си живот се борят с природата и затова не се пречупват лесно и в живота, убеден е земеделецът. И казва, че човек трябва да е с голямо сърце и да гледа само напред. Да има повече доброта и разбиране между хората, е желанието на зърнопроизводителя.
Потърсихме Людмил Работов, за коментар оносно текущи проблеми в земеделието, както и за мнението му относно представеният проект на Стратегически план. Намерихме го, естествено, на полето.
„Времето е хубаво, бързаме с обработките. Дават прогноза за превалявания. Надявам се да се случат, за да може горният почвен слой да компенсира недостатъчната влагозапасеност“ , каза земеделецът. Но набързо успя да коментира някои от актуалните въпроси.
„Още не съм успял да се запозная в детайли с представения проект на Стратегическия план от Министерството на земеделието. Прочетох общите неща. Ще коментирам в детайли след като се запозная. Работата на полето винаги е с предимство.
Но от това, което чувам от колеги и коментари в пресата, предполагам какво ме очаква и не съм оптимист. Като знаеш какво те очаква и то не е позитивно, някак си нямаш мерак. А работа без мерак не става. Напоследък повече са приказките. Но когато много говориш, а резултати няма, рано или късно обществото и хората, които са засегнати, се възмущават.
Не е правилно намаляването на интензитета на съфинансирането по инвестиционните мерки. Пак опираме да някакви изкуствени критерии кой е малък, кой е голям. По принцип, за да прави проекти, стопанството трябва да има много добър производствен обем, за да може да обезпечи инвестицията. Намаляването на интензитета би обезмислило инвестирането през проекти и реалните земеделци ще загубят интерес, ако интензитетът е по-малко от 50%.
По отношение на таваните какво е мнението ви?
НАЗ има твърда позиция. Против таваните сме.Стопанствата вече са нагодили работата си към сегашните условия. Компромисен вариант е приетата сума от 100 000 евро с приспадането на разходите за фонд работна заплата и осигуровки. Сумата трябва да е пълната, на максималния осигурителен праг. Не бива всяка година да има актуализиране. Би трябвало да се взимат под внимание счетоводните документи на стопанството и на базата на това, което е като реална сметка за разходи за фонд работна заплата и осигуровки да се приспадат. Защото върху тях са платени данаци към НАП.
Социалната условност ще ви затрудни ли?
Информацията, която имаме на този етап сочи, че повечето от условията са неизпълними в земеделието. Поради простата причина, че все пак ние сме на полето. Тук ден година храни. Няма как да се съобразяваме с толкова много изисквания, които са създадени за промишлените предприятия на закрито.
Не става ли много трудно да правиш земеделие?
Трудно е, но земеделецът винаги е бил оптимист. Всяка година си казва – другата ще е по-добре. Така се държим и по малко успяваме да се напасваме към реалните условия. Най-тежка е не работата, а администрирането. Бюрокрацията е огромна. Заплаха са и климатичните условия – суша, киша, студ. Винаги има обективни фактори, които рефлектират пряко върху производството и добивите.
Каква е сметка при вас, правили ли сте сметка с колко ще се увеличат разходите и как се справяте с цените на торовете и препаратите?
Всичко е увеличено в пъти. Торовете поскъпнаха 4-5 пъти спрямо миналата година. Препаратите за растителна защита – също. Рентите също неминуемо ще се увеличат. Режийните разходи не са никак малко – горива, амортизация, части, машини, в които трябва да инвестираш и не на последно мясо и работните заплати, защото всеки един от работниците трябва да е достатъчно обезпечен и мотивиран, за да може да работи качествено и в полза на общесвото, защото ние произвеждаме храна.
Засега успяваме да се справяме с предизвикателствата на времето. Влизаме в оптималните срокове за обработка.
На какви култури залагате тази година?
Основно рапица, пшеница, ечемик, слънчоглед, грах и царевица.
Рапицата не иска ли много влага?
Да, културата е чувствителна, но на този етап е горе-долу добре. Нямат стрес културите засега.
Тепърва се опитваме да правим някакво поливно земеделие със собствени средства и през банки. Трудно ще е, но това е пътят за прогресиране и за правилно структуриране и усойчивост на стопанствата.
Как се справяте с намирането на работна ръка?
Трудно е като навсякъде. Но на базата на добрите отношения с хората, тяхната подготовка и условията, които създаваш и предлагаш, и се опитваш по всякакъв начин да подобриш сме изградили добър екип. Това е начинът да запазиш хората и да им създадеш стимул да работят.
Намират ли се висококвалифицирани и обучени кадри за работа с новите машини?
Няма. Трудно е. Ние и фирмите, които предлагат земеделска техника, ги обучаваме.
Сега стремежът на правителството е да върне младите на село. Има ли такава тенденция?
Не се забелязва. Напротив, младите искат да са спокойни, да свършат работа в 5 часа, да имат условията, които предлага градът с училища, детски градини, магазини, МОЛове. Трудно ще се върне младият човек на село. По-скоро трябва да запазим тези, които така или иначе са израснали със земеделието, като второто и третото поколение деца на земеделци, съответно и работници. Да запазим поне те да имат инерес да продължат тази дейност, която за тях е призвание.
Говори се и за поземлена реформа…
Има много какво да се направи в тази посока. По отношение на споразуменията сме предлагали от НАЗ много варианти на Министерството на земеделието. По отношение на ОПФ, ДПФ, длъжници. Има много какво да се прави, за да се улесни земеползването. Трябва и договорите да са дългогодишни, за да може да си правиш дългосрочни планове и инвестиции. С едногодишен договор няма как да инвестираш в напояване. Трябва да са поне 5-годишни.
В каква посока ще работите като председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив?
Продължаваме да решаваме текущи и належащи проблеми на сектора и да се борим за по-добро настояще и бъдеще. Да бъдем най-вече обединени.
Зърнопроизводителите сме достойни хора. Произвеждаме храна. Всеки един от нас помага и на общините и селата в социалните дейности. Плащаме ренти, които влизат в икономиката.
Ася Василева
