Не искаме бюджети, а политики и заложени резултати
Не сме виждали готов Стратегически план на живо
Интервю на Ася Василева
Господин Костадинов, приключи и последната Тематична-работна група по изговянето на Националния стратегически план за земеделие за следващия програмен период. Вече вероятно сте наясно с плана. Каква е вашата оценка? Ще се справи ли България този път с предизвикателството да направи едно модерно и съвременно работещо земеделие?
В контекста на реалната ситуация този въпрос звучи странно. Да, тематичните работни групи приключиха. Но цялостен Стратегически план ние не сме виждали.
Какво разбирате под цялостен?
Показаха ни бюджети по еко-схеми, основен бюджет, базово плащане. Към всички тях, насреща им, не сме видели точните цифри. Не знаем остойностяването на тези схеми. Представиха ни единствено обобщени бюджети.
По Втори стълб ни представиха общия бюджет. Хубавото е, че се предполага, че националното съфинансиране ще е увеличено. Досега беше около 15%, сега се предлага да бъде 60%. Но интервенциите, заложени по Втори стълб с това съфинансиране, ние смятаме, че няма да изпълнят целите, които са заложени от Европейската Комисия.
Нямаме заложени и показани междинни индикатори. През 2025 г. ще се преглежда от къде сме тръгнали и къде сме стигнали и какво трябва да постигнем още до края на периода. Тогава от ЕК ще ни питат какво постигнахте за тези 2 години по повод междинните индикатори, които сте си поставили. Такива цели ние не сме видяли.
Видяхме – през предния програмен период парите се даваха на калпак, за чувствителни секори и т.н. И в крайна сметка нямаше резултат. А сега по средата на програмния период трябва да изпълним междинни индикатори и според тях ще се реши какво и дали ще получим като средства за останалия програмен период, ако не сме изпълнили това, което сме заложили.
В настоящия Стратегически план трябва да бъдат интегрирани стратегиите „От фермата до трапезата“, част от Зелената сделка, тази за биологичното земеделие. Със заложените интервенции, некасаещи масовото производство, няма как да ги изпълним. Има заложени количествени индикатори – определена площ под някакво биопроизводство, намаляване на препарати и торове с 50 на сто.
С две заложени в тази посока интервенции в зърнопроизводството, от които едната е „Устойчиви практики и сортове“, ограничена до 1000 дка на стопанство, няма как да се получи. Само с тази мярка България е решила да изпълни 5-6 от целите на Зелената сделка – почва, вода, въздух, въглеродно земеделие и т.н. Това е мярка, която касае предимно зърнопроизводсвото. Но когато я прилагат много производители на малки площи, дали ще се получи ефект и процентно изпълнение на това, което искат от ЕК? С поставеното ограничение от 1000 дка, никой няма да я спази. Кой ще се хване с 1000 дка, при положение, че само сеялката за тези технология струва 300 000 лв, а трябва да се подмени и останалата техника? Кой ще седне да го прави за 1000 дка, да губи 2-3 години в преход, няма смисъл.
Другата интервенция е за „Интегрираното производство“, което всъщност е пътят към биопроизводството. Ограничено на 1000 дка, но без да се прочете Наредбата за интегрирано производство, която е част от Закона за защита на растенията. Ако работиш по технологията на интегрираното производство, цялото ти стопанство трябва да е по нея. Как и по каква логика са сложени тези 1000 дка?
Не ви ли обясниха от къде идват тези 1000 дка?
Обясниха ни, че такъв бил бюджета.
Тоест, разпределен е един бюджет, без да се държи сметка за целите?
Да, обикновено гледат парите. Но пък бюджета в други сектори е нереално завишен. Който си е свършил лобистки работата, е спечелил.
Другото, което ни притеснява са финансовите инструменти и Взаимоспомагателния фонд. Нашето предложение беше да се създаде Взаимоспомагателен фонд и застраховката на доходите на земеделския производител. В цял свят се работи по тази схема. Подпомага се застраховката на дохода на земеделския производител, и при катаклизми или икономически затруднения като тази година, земеделските производители са защитени. Тук правим някакъв взаимоспомагателен фонд, който не покрива на сто процента климатични събития. Другата част щяла да се покрива от застраховки. Не може едно нещо да го застраховаш на две места. Във всички общи условия е записано. Не можеш да получиш за едно застрахователно събитие обезщетение от две места. Има много неща в този стратегически план, написани от хора, които нямат понятие за какво става дума. И не слушат експертите.
Ако обобщим, какво виждаме в самия Стратегически план?
Небалансиран по сектори план. Стратегически план, който ще ни го връщат гарантирано със забележки от Брюксел. Наблегнато е отново на чувствителни сектори и животновъдство. И евентуално България няма да може да изпълни поставените цели.
И дано през 2025 г. да не се окаже пак, че за това сме виновни ние, зърнопроизводителите. И да тръгнем тогава да завишаваме допълнително цели, да спасяваме стратегическия план и подпомагането. Защото след проверка на индикаторите и неизпълнението им, възможността е или да не получим средства или да завишим целите. Защото някои хора не могат да смятат какво е количествен показател. И че количественият показател се смята на цялата територия на обработваемата площ в страната. Говорили сме, писали сме становища, не искат да ни чуят.
Сега ще пишем директно до Европейската Комисия при обсъждането. Защото ние после ще сме потърпевши.
А по отношение на Втори стълб?
Сектор “Зърнопроизводство” го няма никъде по отношение на инвестиционните мерки. 170 000 евро – 340 000 лв. стандартен производствен обем (СПО) и оттам нататък си голям. На тези цени, които са в момента, при горе-долу 200 лв. разход на дка, се получава 1700 дка! За тях това е много голямо стопанство и на него субсидиите му са 30% при покупка на техника. Само застраховките и консултантите струват толкова.
А при нарастващите цени на машини и несигурността, никой няма да тръгне да ги прилага и то на 1700 дка, за които ще хвърли един куп разходи и няма да получи нищо нарсеща . На фона на растяща инфлация и несигурност! Преди 2-3 години имаше прием по подмярка 4.1 за животновъдство. Преди ден одобриха проектите. А приемът, който беше през септември 2021 г. един Господ знае кога ще се одобри. Нищо като цени и оферти не е същото като тогава, когато си подавал. И сега да тръгнеш, в такъв момент и при база 30% – няма смисъл. Само си създаваш допълнителни административни тежести. По-добре да си вземеш една машина втора употреба или на лизинг.
40% е неусвоеният бюджет по подмярка 4.1 от предния програмен период. Защото беше за чувствителни сектори и най-вече животновъдство. Правеха се едни проекти, но стопанствата не са устойчиви и нямат финансиране.
Втори стълб този програмен период ще е съфинансиран 60 на сто от държавата. И се надявам държавата да следи за изразходването точно на тези средства.
Какво ви обясниха за това?
Обикновено държавата се оправдава, че има приоритетни сектори, има коалиционно споразумение и политически решения, когато не мога да ни отговорят на въпросите.
По отношение на таваните наясно ли сте какво се прие в крайна сметка?
Поисках специално да ни разяснят. Изслушахме представянето на плана на срещата на Земеделска комисия с МЗм. От него разбрахме основно за Коалиционното споразумение и за взетото решение за тавани върху 100 000 евро с приспадане на разходите за заплати и осигуровки с коефициент 2,5 над нормата за средна годишна работна заплата в сектор земеделие. Поискахме разяснение какво са разходите за труд.
Всяка година средната годишна работна заплата ще се изчислява от предходната година от НСИ. В момента е сложена база от 950 лв, която е взета от предната година от някъде си за цялата страна. В момента от 1 април ще има нова минимална работна заплата и с осигуровки само това е горе-долу тази сума.
През последното тримесечие на 2021 г. в Добричка област средната работна заплата в Сектор Земеделие е 1620 лв. И тук, ние зърнопроизводителите, понеже така или иначе ни делят от останалите сектори като най-лошите, искаме да има едно деление. Да има заплата в сектор зърнопроизводство, различна от другите. Защото тази малка сума на средната заплата в земеделието е точно заради това. Защото има сектори, в които работниците са на минимална заплата, други при които се сключват някакви еднодневни договори, всички знаем защо пада заплатата в целия сектор.
Ще искаме отделна заплата в сектор зърнопроизводство. Така е реално. А най-правилно беше да се приспадат всички декларирани разходи на реални заплати и осигуровки. Не може да се сравнява заплатата в земеделието в област Добрич от 1620 лв с тази в област Смолян, където почти я няма.
Какви ще са следващите ви действия?
На 25 февруари Управителният съвет на НАЗ ще има заседание. Ще взимаме решение какво да правим. Това, което нас ни обижда най-много е, че обявяват ТРГ в петък сутрин за следващия четвъртък. В понеделник ни казват, че ще е във вторник сутрин. В понеделник в 3 следобед идват нови интервенции в биологично земеделие и други. Ние не сме организация от трима души семейство и не можем да взимаме еднолични решения. Имаме 20 регионални структури. Трябва да ги запознаем, да чуем мнението им, да изработим становище. Това не става от днес за утре.
Някой си е наумил нещо и не взима предвид мнението на тези, които ще трябва да го изпълняват. Правим едни бутафорни ТРГ-та и всичко е решено. Утре ще мине на МС и ще замине за Брюксел. Отношението на ръководството на МЗм е обидно за нас.
Какво ще решим на Управителен съвет ще видим в петък. Ще изложа всичките си аргументи пред колегите. Само не знам какво да им отговоря на въпроса „Къде сме ние, зърнопроизводителите, в Стратегическия план?“ Този въпрос ми се задава всеки път. Нямам какво да им отговоря по Втори стълб. Първи стълб е ясен.
Това е втори програмен период без инвестиционни мерки за зърнопроизводство. Ние не сме претендирали за по-високи бюджети, ние претендираме за политики. Политики, свързани с целите, които са ни поставени от ЕС по отношение на околната среда и климата.
Ние търсим начин сами да се справим, за да не дойде после по-трудно. Много от тези практики ние сме ги въвели в България и в момента хората ги прилагат без подпомагане. Но когато насреща ни има хора, които не разбират за какво става дума и бюджети и схеми се напасват по втория начин, нещата не вървят. И то се вижда. Два периода се наливат средства в един чувствителен сектор. Какви са резултатите? Казват, че трябва да вдигнем производството. И досега беше наливане. Но анализ на подпомагането в предния период няма.
Има ли време за реакции?
След като внесем плана в ЕК имаме време за обществено обсъждане. По време на общественото обсъждане ние ще представим отново всичките си забележки и ще пишем до ЕК по определени точки. Защото в тях има ограничаване на определени екологични цели, които се възпират до определено ниво. В другите страни това е противозаконно. Комисията налага определени цели, които трябва да се изпълнят с приоритет, а България им налага ограничения. И се чудим как са изпълним тези цели по заобиколен начин.
Ще пишем, не изключвам и варианти с протестни действия. Зависи от решението на УС на НАЗ. Защото с такова отношение към един сектор в земеделието, който издърпва икономически всички останали на гърба си, който плаща данъците в тази държава за тези 60% национално съфинансиране, не сме съгласни да получим това. Никой не пита от къде идват парите, всеки дърпа към себе си да получи.
Лошото е, че не се подкрепят тези, които работят, произвеждат и плащат данъци, а евентуално отиваме пак в група схеми.
Каква е сметката в момента в зърнопроизводството?
Ако до миналата година разходът за декар пшеница беше 110-120 лв, сега ще бъде около 200 лв на декар. Каква ще е цената при борсови стоки никой не знае.
За инвестиране и развитие на стопанствата едва ли можем да си говорим?
Няма как в такава рискова година. Няма да има финансов инструмент по програми. Да не говорим за дигитализацията, която също е приоритет на ЕС, но е изцяло зачеркната от Стратегическия план. Защото, никой не знае защо.
Казват, че я имало в НПВУ. Който също се превърна в пълна мистерия. Вие наясно ли сте какво се случи с него?
Никой вече не знае каква е сумата за земеделие в НПВУ. Тайна. Никой не ни я каза. Знаем, че има 40 млн. евро за мерки по опазване на горите за ИАГ с външни фирми. Чуваме за някакви 99 млн. евро за напояване. Но кое напояване, какво напояване и откъде напояване, след като в момента вече го сринаха. Чуваме, че ще имаме някакви пунктове за изкупуване на продукцията в страната. Имаше и подвижни кланици, което е невъзможно да се случи. И някаква електронизация, която обаче беше за системи в Министерство на земеделието. Ако има за земеделци, как ще се направи демаркация с подмярка 4.1? Не сме виждали последния вариант и на НПВУ на живо. Всичко е скрито и тайно.
Нали обещаха прозрачност?
Няма. Например в Стратегическия план. Не го публикували, защото трябвало да има одобрение от МОСВ – екологична оценка. И там притискат за техни си неща да се вкарат. Гледам, че са вкарали египетски лешояд, някакъв орел, очаквам да вкарат каракачанския лъв или странджанския тигър. Ще видим. Очакваме най-накрая да видим този план на живо. А това ще стане като го качат на сайта на МС и на комисия. Другаде нямаме къде. Същото е с НПВУ, където в началото имаше много добри идеи, но те приключиха.
