- Затова няма и българска стока в магазините, споделя дългогодишният зеленчукопроизводител Маргарит Стефанов от Каварна
- Цените на електроенергията и водата обезверяват стопаните
Над 26 години посветени на зеленчукопроизводството, в което са ангажирани както цялото семейство, така и наети хора. Натрупан опит в полското и в оранжерийното производство, както и в производството на разсад. Изградена складова база за съхранение. Прокарани съоръжения за напояване. Всичко това е част от визитката на дългогодишния зеленчукопроизводител Маргарит Стефанов, който в момента, както всички свои колеги, е на кръстопът.
„Секторът е много объркан и не знае накъде ще върви. Това увеличение на цените на тока рефлектира върху цената на водата, а ние сме силно зависими и от електроенергията, и от водата. Това води до объркване. Ние не знаме какъв финансов ресурс трябва да осигурим, за да произведем продукцията, а после на какви цени ще можем да я продаваме. Аз като производител съм зависим както на полето от водата, така и в склада от електроенергията при складиране, сушене, охлаждане. Объркани сме, не знаем какво да правим. Ние ще работим, но защо? Цените на консумативите са три пъти по-високи“. Зад тези думи на стопанина се крие болката на цял един сектор, който е на път да бъде затрит. Маргарит Стефанов споделя, че мнозина вече са се отказали и дава пример със свой колега, който оставя 1000 дка: „Доста хора се отказаха. Колегата ми също се приключи с оранжерийното производство и ми даде земята си аз да я обработвам. Така остави 1000 дка и беше категоричен, че със зеленчукопроизводство и земеделие е до тук. Сега се чудя дали да се радвам, или да плача, тъй като вече площите ми стават над 2200 дка. За да я използваш правилно тази земя, то трябва вода и пак се връщаме в началото – скъпият ток оскъпява водата, обезценява и дори обезмисля производството“.
В момента няма нито един български зеленчук в търговските вериги. Няма как да има, смята стопанинът от Каварна. Той уточнява, че европейските му колеги имат по-високи субсидии, водата е безплатна, а консумативите са в пъти по-ниски. „Има организация на производството, агрономи, растителна защита, фабрики за преработка. У нас преработвателите нямат суровина. Няма как да имат при тези обстоятелства и тези политически решения. Аз не мога да сключа договор с фабрика за колко пари ще ми вземе суровината, защото тя самата не знае какво да я прави. У нас няма стратегия за оранжерийното производство“, категоричен е още Маргарит Стефанов.
Той е категоричен, че българските и европейските производители на плодове и зеленчуци не са поставени на една основа. Освен това у нас се вземат решения, които са без логика. Ето и примерът на стопанина: „У нас са забранени продукти за растителна защита от Турция. Добре, това ок, но защо тогава внасяме домати то Турция, третирани със забранените у нас продукти? Къде е логиката? В същото време ни приказват, че в страната ни влизат домати и краставици от Гърция или Испания, защото там било по-топло. А една Полша защо произвежда толкова много и продукцията й идва у нас на изгодни цени. Там да не би да е топло? В това правителство нали има специалисти, те не излизат ли на пазара?“, пита още зеленчукопроизводителят.
Зеленчукопроизводството като отрасъл е оставено в ъгъла. Този сектор създава най-много работни места, категорични са и колегите на Маргарит. „Вместо да ни се даде възможност да се развиваме, тъй като имаме достатъчно опит и в организацията, и в самото производство, да откриваме работни места, да плащаме на тези хора, да се произвежда качествено, да правим повече добавена стойност, то става точно обратното“, обобщи още зеленчукопроизводителят.
Габриела Събева
