„Имаме джентълменско споразумение Стратегическият план за земеделие, който бе приет от Министерски съвет, първо да бъде гласуван от тях и след това да ни изпратят пълният му вариант“, каза Пламен Абровски, Председател на Комисията по земеделие и народен представител от ИТН, пред Гласът на земеделеца. Причината е, че Стратегическият план в неговата цялост се приема от МС. А вече елементите вътре в него се доразвиват през законодателната рамка от Народното събрание. Защото ако нещо бъде представено на законодателния орган от страна на изпълнителната власт, а тя междувременно го промени, това може да се тълкува нееднозначно.
„Засега не мога да го коментирам в цялост, защото проектът, който ни представиха в МЗм на изнесено заседание на Земеделска комисия, беше по-скоро обща презентация на Стратегическия план с всичките му елементи. То беше доста общо и презентираше видовете интервенции по Първи и Втори стълб. След като получа пълният вариант, ще мога да направя по-задълбочен анализ“, добави Пламен Абровски.
Какво следва оттук нататък?
От момента, в който Стратегическият план бъде изпратен в ЕК, започват официалните преговори. Ясно е, че през изминалата една година са текли неофициални преговори. Аз имам информация, че почти всяка една от интервенциите е бил неофициално, ако не съгласувана, то показвана на ЕК. Затова от изпращането на Стратегическия план ще започне вече официалното съгласуване на всички интервенции, на финансовия план, на структурата му, на системата за контрол, на индикаторите, целите и начинът на тяхното постигане.
За мен лично в целия Стратегически план не се най-важни интервенциите, най-важни са целите, които си е поставила България и начините, по които тя ще докаже, че е постигнала тези цели. Защото във връзка с реформата на ОСП и свободата, която ни се дава в нея да поставяме собствени национални цели и да взимаме национални решения, ние трябва да покажем, че сме идентифицирали правилно нуждите, адресирали сме ги с правилни мерки и знаем и можем да докажем какво ще постигнем.
Затова по време на презентацията основно настоявах да видя схемата за управление и контрол и интервенционната логика. За мен, като политик, който е бил 5 години в Брюксел и се е занимавал основно с преговори с Европейската комисия, това са основните политически аспекти на ОСП. Интервенциите са практическият елемент. А ние, като политици, трябва да се стремим да гледаме и оценяваме по-скоро политика.
От тук нататък започват официалните преговори с ЕК, по време на които могат и е възможно да настъпят дори кардинални промени, стига да се докаже тяхната необходимост и целесъобразност. По-важно е какво ще договори държавата с ЕК, отколкото това, което е изпратено първоначално.
Едно от възраженията на някои от браншовете е, че до края не са видели Стратегическия план в неговата цялост...
На ТРГ би трябвало да са обсъждани и най-малките детайли. Дори и за целите на публичността. Защото ако се окаже, че не всички детайли са обсъдени на ТРГ, а Стратегическият план е изпратен в Брюксел, това на един по-късен етап би означавало, че не сме спазили изискването за публичност и съгласуване. А едно от основните изисквания в Регламента е Стратегическият план да бъде съгласуван с партньорите, сектора, с бранша, с всички.
Аз не съм запознат да е имало друго широко обществено обсъждане, освен това, което инициирах в Земеделска комисия. Но и то беше по-скоро запознаване, не обсъждане. Най-вероятно, за да се представи Стратегическият план е използвана като платформа Тематичната работна група.
След разговорът ни с господин Абровски дойде съобщението, че Стратегическият план вече е изпратен в Брюксел.
Ася Василева
