Изведнъж се оказа, че зърнопроизводителите са критично важни за изхранването ни и социалния мир в България и Европа. А тяхното зърно се оказа наше зърно. Или поне държавата мисли така.
10 дни минаха откакто между Украйна и Русия – основни производители на селскостопански суровини в света, започна война. Само 10 дни бяха необходими на Европа да установи, че цялата политика, която водеше години наред по отношение на земеделието и продоволствената си сигурност, вървеше в тотално грешна посока и ликвидира достъпното за хората производство на храни.
Всички милиарди, дадени за позеленяване, биологично производство, намаляване на количествата и обработваните площи, препаратите и торовете, опазване на местообитанията и т.н., се оказаха напразно изхарчени. 10 дни бяха достатъчни, за да разберем, че въпреки 50 години ОСП и наливане на милиарди, Европа не е в състояние да изхрани собственото си население с достъпна храна и собствените си животни с достъпни фуражи. Предположението, че винаги ще има външни източници на евтини суровини, се оказа грешно.
Паника обзе пазарите, борсите полудяха. Оказа, че храната е на цената на златото. Европейските министри на земеделието вече дадоха пълен назад по отношение на позеленяването.
На извънредното заседание за осигуряване на продоволствена безопасност, вече се даде идеята да се позволи на земеделските производители да използват заделена земя за отглеждане на протеинови култури. Идеята е на френския министър на земеделието Жулиен Денорманди след среща с колеги от ЕС. Френската селскостопанска кооперация InVivo предложи, премахването на правилата на ЕС за оставяне на площи под угар, което може да увеличи обработваемите земи с 10% до 15% и да увеличи производството на пшеница тази година.
Европейската комисия ще проучи как подобна стъпка, която би засегнала правилата на селскостопанската политика на ЕС за запазване на почвата и биологичното разнообразие, може да бъде приложена и ще направи предложения на следваща среща на министрите на 21 март, каза Денорманди. Не се съмнявам, че ще бъде приета и още много подобни стъпки ще има, след като Европа осъзна, че позеленяването е хубаво нещо, но не се яде. А налични евтини външни територии за логистично производство на достъпни храни, вече няма.
ЕС също обмисля мерки за торовете, свързани с въздействието на нарастващите разходи за енергия, каза еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски. Освен това мерките за помощ за секторите на свиневъдството и птицевъдството сега все пак се разглеждат.
Силно застрашено е и животновъдството. ЕС е един от най-големите в света нетни вносители на царевица за фуражи, като Украйна е основен доставчик. Фуражите стават недостъпни. А България е на седмо място в света производител на царевица. Имаме повод да се гордеем. Изведнъж производството с уж ниска добавена стойност, заради което ни критикуваха, се оказа с добавена стойност на златото.
Освен това се оказа, че българското зърнопроизводство е най-голямото богатство, което страната ни има. Изведнъж хулените зърнопроизводители бяха възведени в нова роля на отговорни хора, които трябва да спасят продоволствената сигурност. А и социалният мир. Защото всеки знае, че без хляб има война. Очевидно го знае добре и правителството. Колкото и да е цинично, колкото и да говорехме, че хората, които произвеждат хляба са най-важните хора в страната, докато не се случи война, държавата не го оцени. Твърдеше, че е свободен пазар. Сега пазарът за зърнопроизводителите се оказа несвободен. Държавата реши да се намеси и да изкупи зърното. На практика блокира свободната търговия.
Всички имаме подозрения, че държавният резерв е празен. За да го напълни, държавата ще изкупи зърното и ще притисне зърнопроизводителите. Правителството твърдеше, че в държавата има зърно за 2 години, но се оказа, че държавата имала предвид всичката налична пшеница на земеделските производители в техните собствени частни складове, но я считали за своя (държавна), само защото имали ресурс да я изкупят! Дали има ресурс в държавата също е съмнително, обаче ресурсът на зърнопроизводителите е осигурен чрез заеми, които имат падежи за плащане.
Когато държавата оперира на пазара, рядко цената е пазарна. Но ако зърнопроизводителите не успеят с получените пари да заложат следваща реколта, с огромните разходи в момента, ще стане още по-лошо. А как ще засеят следващата реколта? Държавата не им осигури гарантирани резерви от торове и горива на поносими цени. Никой няма да сее, ако разходите му са непосилни. А следващата реколта е още по-важна от наличните запаси.
Защото дори ако и когато Русия и Украйна – двата най-големи износителя на зърнени и маслодайни култури, възобновят пълноценния износ, а и Украйна едва ли ще засее тази година, логистиката ще бъде толкова скъпа, че това ще повлече значително повишаване на цените.
„Войната в Украйна – това е глад. Всяка хуманитарна катастрофа води до глад. Дори ако войната свърши утре, продоволствената ситуация в света няма да се подобри скоро“, се посочва в доклад на ООН.
Важно е да мислим за следващата реколта. Запасите в склада могат да загинат. Дори и от най-банална гъгрица. А и рано или късно ще свършат. По-скоро рано. Време е Европа да разбере колко е важно производството на достатъчни количества евтина храна, за да има спокойствие, мир и независимост от външни интереси. Което и първоначално беше идеята на Общата селскостопанска политика.
Ася Василева
