Нека започнем от най-основното – храната. Русия произвежда 11.6% от пшеницата в света, Украйна произвежда 3,5%. Общо около 15% от световното производство. От гледна точка на износ (има разлика между износ и производство), Русия и Украйна отговарят за 26% от износа на пшеница в света. Този износ на пшеница може да се окаже напълно или поне частично недостъпен, особено за западния свят (от който сме част) поради ескалиращите икономически санкции налагани върху Русия. На този етап е трудно да се каже до каква степен руския износ на пшеница може да бъде възпрепятстван поради санкции, най-малкото защото нямаме никаква представа колко още може да ескалират.
Едно е сигурно обаче – пшеницата през тази година ще бъде по-оскъдна на глобалните пазари, най-малкото поради военните действия в самата Украйна, които възпрепятсват земеделието. Но отвъд пшеницата ситуацията изглежда дори по-зле. Например, Русия и Украйна заедно отговарят за 69% от глобалния износ на слънчогледови семена – от които се прави олио. Европейският съюз е силно зависим от Украйна в това отношение – 88% от вноса на слънчогледово олио в съюза зависи от нея.
Източник: OEC
Само Украйна отговаря за 7% от световния износ на пшеница, 11,4% от световния износ на ечемик, 13% от световния износ на царевица и 46% от световния износ на олио (слънчогледово). Така че дори да няма никакви санкции върху износа на хранителни суровини от Русия, военните действия в самата Украйна ще възпрепятстват огромен дял от износа на много зърнени култури. Това означава пряк инфлационен натиск върху всички храни, които се правят от тези култури. Хляб и олио са най-очевидните – много скоро може с носталгия да си спомняме за времето когато хлябът е бил „само“ 2 лева.
Освен прекия ефект върху всички видове храни от зърнени култури, възпрепятстването на гореизброения износ ще удари и цените на месото. Добитъкът трябва да се храни с нещо и фуражът обикновено също се прави именно от тези зърнени култури. Накратко, цените на всички основни видове хранителни продукти могат да бъдат притиснати значително нагоре вследствие на войната в Украйна. И това е само прекият ефект. Инфлацията в цените на храните в световен мащаб вече се усеща изключително тежко – към края на февруари индексът на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, който измерва цените на кошница хранителни суровини на глобалните пазари, достигна нов исторически рекорд. Тепърва ще расте още.
Графика 1: Индекс на ООН за цените на хранителни суровини
Трябва да се отчете, че България е един от големите световни износители на подобни суровини – 3,18% от износа на слънчогледово олио, 1,34% от износа на царевица, 2,14% от износа на пшеница. Правителството вече реагира на очаквания недостиг на стоки като пшеница на глобалните пазари и затова се предприемат мерки за масовото изкупуване на такава от български производители. В никакъв случай обаче не трябва да се налагат ценови контроли върху пазара – това само ще затормози неговата гъвкавост в период в който той трябва да има възможност да функционира възможно най-гладко, за да не се стигне то резки шокове в предлагането и съответно цените.
Цените на енергията
Когато се говори за износа на Русия традиционно всички веднага се сещат за газ и петрол. Към 2019 г. Русия е била вторият най-голям износител на суров петрол в света, с дял 12,5% от световния износ. Същевременно е и вторият най-голям износител на природен газ (в газообразно състояние) със 16,4% дял от световния износ. По отношение на втечнен природен газ, делът на Русия е 5,7% от световния износ.
Това са много съществени стойности за световния пазар, но това което е по-важно е как изглежда картината за Европейския съюз и конкретно за България. По данни на Европейската комисия от 2019, 41,1% от вноса на природен газ и 26,9% от вноса на петрол в ЕС идва от Русия. За България зависимостта е още по-голяма. Към 2019 г. Русия е вторият най-голям източник на внос (въобще, не само енергиен) с дял от 8,6%. Най-големията внос на България е именно суров петрол (7,9% от целия ни внос), който познайте откъде идва – на 55,7% от Русия.
Графика 2: Ниво на енергийна зависимост от внос, държави членки на ЕС, 2000 срещу 2019 г.
Енергийната зависимост на целия Европейски съюз от енергиен внос е огромна. По официални данни на Евростат зависимостта на целия ЕС е 60,5% към 2019 г. Приблизителните нива на зависимост от енергиен внос по държави можете да видите на графиката горе. За момента не са наложени преки санкции върху енергийния износ на Русия в ЕС. Въпросът обаче е – ще бъдат ли наложени? Пазарите изглежда очакват такива санкции да се появят и затова цената на руския петрол се срина и Шел осъществи сделка за 28,5 долара за барел, докато същевременно цената на барел петрол тип „Брент“ на глобално ниво скочи до нов исторически рекорд – 129 долара. Тази парадоксална ситуация се дължи на това, че изглежда всички очакват руския енергиен износ да бъде ударен пряко или непряко от санкции. Самите западни вносители на петрол може да се каже, че сами се санкционират – вече започват да избягват руски доставки поради изключително несигурната политическа среда и в очакване на по-тежки санкции срещу Русия, които ще ударят и енергийния ѝ износ. Това само по себе си кара цените на петрола и природния газ да растат със стремглави темпове. Тази сутрин цената на природния газ на европейския пазар за пръв път в историята достигна 3700 долара за 1000 кубически метра.
Несигурността е най-големият проблем в момента. Ключовият въпрос на който трябва да се даде еднозначен отговор от Европейските лидери възможно най-скоро е – ще бъде ли или няма да бъде санкциониран енергийния износ на Русия за ЕС? Данните сочат, че в краткосрочен план съществено санкциониране е абсолютно невъзможно. Реалността е, че с дял 41,1% от общия внос на природен газ, ЕС в близко бъдеще буквално не може да си позволи да живее без Русия. Разработването на алтернативни източници би отнело поне няколко години. Германия няма дори нито един терминал за доставки на втечнен природен газ и е на 67% енергийно зависима от внос, по-голямата част от който идва от Русия. В краткосрочен план може да се обмисли връщане на въглищните ТЕЦ, но това изисква сериозно преразглеждане на плана на ЕС за декарбонизация на европейската икономика и редица законодателни изменения. И дори тогава пълен отказ от руския внос остава невъзможен в обозримо бъдеще.
Каквото и да се случи със санкциите рязката инфлация в цените на енергийните суровини е факт. И това води до ръст в разходи, които са част от всяко производство – разходи за транспорт и ток/отопление (природният газ е ключов и за заместването на въглищата като източник на електроенергия в ЕС). Освен пряко върху цените за отопление, транспорт и енергия на домакинствата в по-дългосрочен план това може допълнително да захрани инфлацията в почти всички потребителски стоки.
Цените на промишлените суровини
Освен хранителни и енергийни суровини, войната в Украйна заплашва да предвизвика и глобален недостиг и съответно инфлация в редица индустриални материали и суровини. Например, автомобилни производители като BMW и Volkswagen вече страдат от нови проблеми с доставките на производствени материали от източна Украйна, поради което временно се паузира производството в някои фабрики. Миналата година това се случваше редовно поради глобалния недостиг на полупроводници и чипове.
Ситуацията с недостига на чипове най-вероятно тепърва ще става все по-тежка. Около 65% от световното производство на неон е концентрирано в две предприятия – едно до Одеса в Украйна и едно до Москва в Русия. Неоновият газ е ключов за направата на лазери, които пък са ключови в производството на чипове, които пък в наши дни са навсякъде – в компютъра ви, в телефона ви, в колата ви. В момента доставките от предприятието в Одеса са нарушени поради войната и е неясно до каква степен доставките от това до Москва страдат поради санкции. Какво ще се случи ако Русия превземе Одеса и контролира 2/3 от глобалното производство на неон?
Графика 3: Цена в американски долари на тон алуминий
Източник: TradingEconomics
Ако погледнем и производството на ключови индустриални метали (базови и скъпоценни), виждаме, че към 2019 г. Русия отговаря за 16% от световния износ на платина, 24.3% от световния износ на паладий и 10% от световния износ на алуминий. Освен това, един от най-големите производители на никел в света е руската компания „Норилск Никел“. Тя сама по себе си отговаря за 6,7% от годишния глобален добив на никел. Никелът е важен компонент за направата на неръждаема стомана, но също има и широка употреба в производството на батерии за електромобили. Големият въпрос е – до каква степен санкциите ще повлияят на доставките на всички тези суровини? Ако реакциите на пазарите е индикация – до много значителна. Цените на всички тези (а и други) суровини експлодираха пред последната седмица. Никелът скочи с 18%, а алуминият с 21%. Всичко това предвещава силна инфлация в цените на редица на най-различни нехранителни продукти с висока добавена стойност.
Идва ли рецесия?
Всички тези данни сочат, че можем да очакваме инфлационният шок само да се засили, поне в краткосрочен план. А в средносрочен много вероятно ни очаква икономическа криза. Изключително резките ценови шокове, особено при енергийните стоки, обикновено водят до рецесия. Пазарът не може да издържи скокът в разходите, в отговор търсенето и производството колабира и се стига до икономическа криза. Всеки път когато цената на петрола е скочила с темпове сравними със скорошните е следвала рецесия. Ще станем ли свидетели на първото изключение? Едва ли. Въпросът кога ще дойде и дали инфлацията ще си тръгне след като пристигне кризата. Уви, на този етап няма как да знаем и поради екстремните шокове от страна на предлагането се опасявам, че рискът от стагфлация става все по-сериозен.
Източник: ekipbg.com
