Земеделието е не само работа, земеделието е и задължение. Земеделието е и отговорност и ние я носим всеки ден
На 9-ти ноември 2021 г. Венелин Делгянски получи званието „Агробизнесмен на България“. Той е зърнопроизводител от град Раковски, син на Йосиф Делгянски – един от най-справедливите и мъдри земеделци в страната, изградил обширното си стопанство с много усилия и с поглед напред. Венелин е на 41 години, съсобственик на “Ви Ем Агротрейд” ООД в Раковски, който със семейната “Гранд Агро” ООД обработва 65 000 дка земя. Венелин определя себе си като безнадежден оптимист.
Господин Делгянски, Вие неслучайно бяхте удостоен с наградата „Агробизнесмен на България за 2021 г.“. Как се прави успешно земеделие и зърнопроизводство в настоящата икономическа, политическа и климатична ситуация?
Независимо от годината, всички успехи се постигат с много труд и много четене. Но най-важното нещо в земеделието е да се учим от грешките, които сме допускали и да си направим правилните изводи от тях. Мисля, че с това ще е съгласен всеки един колега земеделец.
Колкото до икономическата ситуация в момента в страната, а и в целия свят, то тя е тежка. България е част от голямата общност на Европейския Съюз, и за добро и за лошо, ние се възползваме от всички привилегии и задължения, които са включени в нашето членство в Общността.
Разбира се, тази година нещата няма да са лесни. Всички знаем цените на торовете, на препаратите за растителна защита, на енергоносителите. Но тук трябва да се върнем отново на опита. Опитът, които имаме, особено този, които има баща ми Йосиф Делгянски, като управител на нашата фирма, ни подсказа решението да закупим торове по-рано и навреме, и използвахме горе-долу нормални цени. Това ще ни позволи да произведем, при нормална в климатично отношение година, култури с по-нормална себестойност от това, което се предлага на пазара. Разбира се, това ни задължава да получим добри и високи добиви.
Защото ако тази година сме имали късмета и умението да си закупим торовете на по-поносими цени, догодина това няма как да стане. И за нас е задължително да получим добри добиви, с които да реализираме добри приходи, за да имаме възможност отново да закупим торове и да продължим стопанския цикъл.
В условия на криза държавата веднага се сети за зърнопроизводителите и ги призова към солидарност да изхранят населението. Слава Богу, в България зърно има. Но чувствате ли се вие достатъчно подкрепени от държавата?
Нормално е, държавата да са интересува. Населението трябва да яде. Трябва да има продоволствена сигурност, особено в криза. Знаем колко болезнена тема е хлябът. Това е основна храна за българина. Но в България зърно има.
Колкото до зърнопроизводството, то тук трябва да разделим нещата между ЕС и България. Никой в ЕС не е казал на България задължително да налага тавани на субсидиите или някакви рестрикции за зърнопроизводство. Това са решения на местно ниво. Това е една целенасочена политика през последните 6-7 години.
Виждаме каква кампания се води в общественото мнение срещу зърнопроизводителите. Опитват с помощта на медиите да ни изкарат лоши и виновни за обезлюдяването на селата. Това, разбира се, не е вярно. Но градският жител, който не е запознат с реалността, няма как да знае каква е истината. Той отдавна е взел решението си да напусне селата и се е преместил в големия град за по-добър живот. Няма как да го върнеш обратно на село.
Ние, зърнопроизводителите, ще си понесем цялата тежест на ситуацията. Но аз винаги съм бил оптимист. Досега сме се справяли с всички трудности, знам че и сега ще се справим. Нашата работа не е лесна. Но тя е не само работа, земеделието е и задължение. Земеделието е и отговорност, и трябва да я носим.
Каква е обстановката на полето в момента?
Поне при нас нещата засега са добре. Всеки се притеснява от недостатъчна влагозапасеност. Но за това са новите технологии. Затова производителите трябва да експериментират на своите полета. В нашето стопанство правим точно това, за да можем да минимизираме капризите на времето. Но в момента при нас и есенниците, и рапицата са добре. Готвим се за пролетната кампания.
Нищо необичайно в сравнение с друга година, освен икономическата ситуация. А тя е тревожна. Амониевият нитрат през 2020 г. се купуваше за 320 лв. (с цената за доставка), а цената на пшеницата бе 360 лв./тон. През 2021 г. цената на този вид тор достигна 600 лв., а цената на пшеницата – 460 лв./т. Днес цената на пшеницата на вътрешния пазар е 620 лв., при цена на амониевия нитрат – 1 695 лв. Цялото това поскъпване ще се отрази на крайната цена на продукта след 3-4 месеца.
Очаквате ли да има и проблеми с доставки на тор, горива?
Със сигурност, ще има. Знаем от къде се снабдяват със суровини не само българските производители на торове, но и българската рафинерия на петрол. При лошо стечение на обстоятелствата, ако спре нефтът и газа от Русия, то на 95% ще се отрази на доставки на торове, на горива. А ние сме много зависими, особено за горивата в земеделиео, знаем за какви разходи става въпрос.
В новия програмен период ще трябва да се изпълняват новите зелени изисквания, в които вие с вашия баща сте сред пионерите в българското земеделие, вече от дълги години. Какво точно иска ЕС от земеделците, притеснява ли ви то и ще успеят ли земеделците да го изпълнят?
Българският земеделец е гъвкав и той винаги ще се справи. Няма начин да не се справи, защото това е бизнес. За да си задържиш бизнеса и да можеш да си храниш семейството, ти си длъжен да се справиш с всякакви условия. Тези изисквания по някакъв начин ще отсеят истинските земеделци.
Що се отнася до зелените практики, ние ги налагаме в нашето стопанство вече от 6-7 години. Пътят е ясен и ще продължим по него. Има много минуси в някои от нещата, но всичко е въпрос на гледна точка. Оскъпяването идва от инвестициите, които правиш в опити. Защото, както казах, всеки земеделец и всеки човек трябва да си прави изводи от грешките. Информацията, която е налична по общодосъпните канали, не винаги отговаря за района, в който се работи. България не трябва да се дели само на Северна и на Южна България. Има микрорайони, и тъй като всички имаме метеостанции в стопанствата, виждаме, че има голяма разлика в климата и дъждовете и на 40-50 км по въздух от нас. Почвите също са различни. Всеки трябва да подхожда индивидуално към своето стопанство, да открие оптималното за себе си. А това става с проби и грешки.
Само с проба-грешка ли става? Има ли къде все пак българските земеделци да намират адекватна информация?
Разменяме информация между колегите. Но специално в България, повече са търговците на No-till машини, и винаги когато някой ти казва нещо като съвет е с мисълта, че нещо трябва да ти продаде. А не трябва да е така. Но тук идва вече ролята на университетите, на науката да изгради нещо, което върши работа на българските земеделци и то да работи. Трябва да има микрорайониране.
Но това е от рода на това, което винаги си говорим, че трябва. През последните години основните думи са „трябва“, „ще“ и т. н. Но реални действия няма на нито един фронт. Ще се справим, на някаква по-висока цена, но ще стане. Оптимизъм.
Само оптимизмът ли е причина да изберете да останете в земеделието? Защо хората избират професията земеделец?
Земеделието е любов. Не мога да си представя да работя друго. Не мога да си представя да седна на бюро. Сигурно съм можел да имам и такава възможност, но аз съм от малък на полето. Любов към земята, това е. Не трябва държавата да пречи на тези хора да се развиват. Да, работим много декари. Но не сме „зърнари“, ние сме хора, които обичаме земята. Хора, които произвеждаме. Това е нашето бъдеще. Така възпитаваме и децата си. Аз имам две дъщери, обожават трактори и комбайни. Това е любов, отношение към земята и труда, което ние трябва да създадем. Бизнес за поколения.
Ася Василева
