Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.
Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.
За
1. No-Till пести средства
Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.
- Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културитеПри No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.
- При No-Till по-малко хербициди попадат в околната средаТова е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.
- Повишават се добивите Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.
- Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опитМасовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.
- No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекомиСлед преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.
- Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машиниКапиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.
- No-Till спира ерозията на почватаПри оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.
- Против
- 1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермериПреминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.
2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболяванияВъпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.
3. Увеличаване на необходимостта от хербицидиОранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.
4. Положителните резултати може да се забавятАко земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.
5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно полеТехнологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа. - 6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-TillКъм тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.
- 7. No-Till ограничава възможностите за използване на земятаВ Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.
- 8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болестиРискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.
