Нов подход за ефективно подхранване на пшеница

Проф. дсн Николай Ценов
Д-р Тодор Губатов
Кризисната ситуация у нас и в Европа през последните месеци между средата на 2021-ва и началото на 2022 г. предизвика криза и в земеделието. От края на м. февруари към здравната, финансовата и енергийната кризи се прибави и военната. Поскъпването на енергийните източници още през миналата година доведе до покачване на цените и на торовите продукти. В момента у нас има недостиг на около 400 хил. тона азотни торове. Дори и да ги имаше, техните настоящи цени са вече 4-5 пъти по-високи в сравнение със същия период от 2021 г. Ситуацията предизвика стъписване на производителите, независимо от относително благоприятното повишаване цените на зърнената продукция от основните стоки: пшеница, царевица и слънчоглед. Разходите за торове на единица площ нараснаха пропорционално на техните цени. Изправени сме пред дилемата как да наторим земеделските култури така, че да получим високи добиви при намалени разходи от торове? В този материал се прави опит за анализ дали в някаква степен е възможно това.
Актуално състояние на есенните посеви
Настоящото състояние на есенниците е в резултат на няколко основни фактора: закъсняла като цяло сеитба, последвана от период с по-ниски от нормалните температури за достигане на фаза братене, периодична с много ниска интензивност вегетация на растенията в посевите, в зависимост от сортовия състав, през цялата зима. Като цяло гъстотата на посевите е под нормалната за периода, в поне 2/3 от площите на страната. Преобладаващата част от тях имат два братя, от които вторият е много малък. Вегетацията в края на февруари се отразява на развитието предимно на кореновата система на растенията. Промяната в надземната част на посевите засега се състои от преодоляване на „опърлянето” на листата от ниските отрицателни температури през януари-февруари, без съществен растеж и развитие. Посевите в страната засега като цяло са в добро състояние, с гъстота под нормалната и вегетация, която е свързана с денонощния ход на температурите.
Метеорологична обстановка
От гледна точка на запасите от влага на почвата ситуацията е нормална (Таблица 1). Падналите количества валежи през есенно-зимния период (1 октомври – средата на март) са по-малко в сравнение със същия период на миналата година, който бе значително по-влажен от климатичните норми за отделните региони. Следователно, обстановката от гледна точка на валежите е нормална. Влагата, която се е натрупала в дълбочина на почвата, не се различава от тази през миналия сезон. Изключение от това е Северен централен район, в който влагата в почвата е на по-малка дълбочина. Очакванията за добра зърнена реколта през настоящата година, от гледна точка на климата, са обективно оправдани. Величината на реколтата обаче ще зависи и от грижите за посевите, особено от торенето, което винаги е главният фактор за реализация на висок добив зърно.

Биологични особености през пролетта
Към средата на март дължината на светлата част на деня вече е над 11,30 часа. Това е достатъчна предпоставка да започне и развитието на житните култури, при наличие на температура над 50С. През най-ранна пролет притичат две от трите критични за житните фази: завършва процесът на братене, чието начало е преди зимата, и започва процесът на вретенете. По време на братенето продължава формирането на броя и размера на репродуктивните органи на класа (класчета в клас и цветчета в тях). Тази фаза продължава до трайното повишаване на денонощната температура над 12-130С. За да протекат нормално през пролетта двете фази, растенията се нуждаят от наличие на известни количества макроелементи (Фигура 1). Затова е изключително важно да има достатъчно храна за растенията в посевите. Особено голямо е потреблението от азот, фосфор и калий през цялата фаза на вретенете. Техните количества са неколкократно по-високи в сравнение с фаза братене: (за азота – 2 пъти, за фосфора – 4 пъти и за калия – 3 пъти). Това потребление нараства пропорционално, защото биомасата на растенията (листа и стъбла) изисква значително повече храна. А величината на биомасата е неразривно свързана с величината на добива зърно. Например, за реализация на 800 кг/дка зърно е необходима около 1 – 1,2 тона/дка биомаса.
Биологични изисквания за хранене
Пшеницата има определени изисквания към храненето през вегетационния период. Торенето с различни дози азотен тор води до различни нива на добива зърно, при една и съща почва и климатични условия (Таблица 2). Азбучна истина е, че колкото повече азот се внася, толкова по-висок може да бъде реализираният добив зърно, при сходни условия на отглеждане.

Подхранване през пролетта
Подхранването на есенниците с азот през тази пролет е силно променено заради липсата на популярните торове и високите цени на наличните на пазара. В настоящата тежка икономическа ситуация има няколко варианта на действие (вариант на подхранване). Те са в пряка връзка с конкретното решението на производителя, свързано с финансовите му възможности и от риска, който би поел спрямо непредвидимите очаквани приходи при реализацията на зърното от бъдещата реколта. Типът на подхранване може да бъде: Луксозен вариант: да се подхранят посевите с дози, необходими за реализация на максимално високи добиви, въпреки всичко; Намален вариант: да се намали дозата на азота според разбирането на всеки за очакван добив (Таблица 2) и Оптимизиран вариант: да се приложи средно висока торова норма, която да бъде оптимална от гледна точка на цената на тора и очаквания добив зърно (примерно 14 кг/дка, в активно вещество, азот).
Принципно нов начин за подхранване
Два нови и все още малко познати на широката публика органични торове: ITALPOLLINA и SONAR заслужават внимание, защото са напълно подходящи за торене и подхранване в създалата се през тази пролет ситуация. Те са във вид на пелети и се прилагат както всеки от гранулираните видове торове. Конкретната схема за торене с ITALPOLLINA и SONAR според изброените варианти на избор за подхранване е представена на Таблица 3.

Защо да използваме точно тези торове? Отговорът на този въпрос се крие в техните характерни особености, които други торове не притежават. Метеорологичната обстановка в страната, която в момента е зимна (няма активна вегетация), е благоприятна за ефективно подхранване на посевите, поне до края на март. Изборът на тези торове за подхранване осигурява следните съществени предимства пред популярните торове:

• Изцяло органичният ITALPOLLINA и органо-минералният SONAR са NPK тип торове, които са уникални продукти за страната;
• Двата тора имат в състава си около 70% органично вещество, богато на калций и магнезий, които са важна част от макроелементите наравно с азота, фосфора и калия;
• Комбинацията от NPK+Ca+Mg прави тези торове изключително ефективни, дори в по-ниски дози на приложение и/или при стресови условия на отглеждане (суша и студ), защото влияят много силно върху активността на кореновата система;
• Разходите на декар от препоръчваните дози за подхранване са напълно сходни с тези на амониевия нитрат и близки до тези на карбамида;
• Разходът на единица активно вещество при тези торове е три пъти по-нисък от всеки азотен тор, защото за същата цена се купуват три макроелемента (NPK);
• Приложението на ITALPOLLINA и SONAR може да става при всякакви условия, без никаква опасност от загуби на активни субстанции във въздуха или чрез отмиване във почвата;
• Подхранването с някои от двата тора СЕГА би осигурило възможно най-доброто комплексно хранене на пшеничните растения през критичните за пшеницата фази братене, вретенене и изкласяване (виж фигурата);
• ITALPOLLINA и SONAR могат да бъдат прилагани еднократно преди сеитбата (в пълна доза за цялата вегетация) или еднократно през пролетта, без опасност от прекомерно усилване темповете на растежа или развитието на посевите;
• При внасяне на някой от двата тора преди дълбоката оран срещу пролетници, те способстват за по-силно запазване на влагата в почвата, активните им вещества остават на дълбочината на оранта, без никаква опасност от загуба вследствие на „измиване” на азота в дълбочина;
• Прилагането на тези торове е по-ефективно от минералните, защото те осигуряват постоянен във времето приток на хранителни вещества през различните периоди от вегетацията, който се влияе слабо от промените на условията (температура и влага);
• Използването на средните и особено високите нива от препоръчителните им дози осигурява гарантирано положително влияние върху следващата култура от сеитбооборота, което е напълно аналогично на ефекта на оборския тор.