Според гл.ас. Десислава Тотева от Института по аграрна икономика научните знания за суровинния потенциал за производство на слънчоглед и пшеница показват, че те са огромен неизползван фактор за развитие на биоикономиката.
В разработка на научен екип в състав с колегите й гл.ас. д-р Росица Микова, гл.ас.д-р Петър Маринов и проф..д-р Румен Попов те изследват сравнителните предимства за получаване на биомаса.
Картират вече и най-подходящите региони за развитие на биоикономически производства у нас.
В изследването екипът разглежда суровинния потенциал за производство на пшеница и слънчоглед в шестте района на планиране у нас.
Според гл.ас. Тотева въпросът с потенциала на биомасите от пшеница и слънчоглед в България е станал особено актуален през последните години.
Биомасите са изцяло екологичен възобновяем източник на енергия. Използването им за тази цел води до спад на въглероден диоксид, намаляване на енергийната зависимост, развива на нови производства. Нивата на вредните емисии при преработката са значително по–ниски, така е когато се изгаря екологична биомаса.
Сламата и слънчогледовите отпадъци принципно се приемат за биогорива, предоставящи сравнително голям потенциал за производство на топлина, обяснява специалистката. Изгарянето им се оказва рационално решение при производството на топлинна енергия, както за индивидуални потребители, така и в по големи централи.
Посочваните предимства на сламата и слънчогледовите люспи като горива се изразяват в широкото им разпространение и лесната достъпност в селскостопанските райони; в неутралността по отношение на отделяните въглеродни окиси, поради, която те се считат за екологично чист източник на енергия.
Факт е, че те се явяват сравнително евтино гориво в сравнение с традиционните горива, тъй като в повечето случаи се получават като странични продукти от производството на зърно и слънчогледово семе.
Изследователите в момента работят, за да разкрият пълните сравнителните предимства за получаване на биомаса, начините за това и картират най-подходящите региони.
