Растенията решават колко братя да заложат още две седмици след поникването си
Фосфорът често се нарича елемент на растежа на кореновата система и както ще се убедим от неговата роля, това е основателно. В ранни периоди от развитие на пшеницата най-важно условие е наличието на достатъчно количество достъпен фосфор в повърхностния (0-15 см) почвен слой, който в най-добра степен корелира с добива на зърно.
Слабата осигуреност на растенията с фосфор увеличава броя на страничните корени, но ограничава тяхното удължаване. При това дефицитът на фосфор увеличава съотношението корен/надземна част на пшеницата.
В началото на сезона младите растения имат ограничена всмукателна повърхност на корените за поглъщане на фосфор. Оптималното им осигуряване с елемента на този етап подобрява развитието на корените и увеличава братенето, което, като резултат, се отразява на добива на зърно. Достатъчното количество фосфор също така увеличава студоустойчивостта на растенията, максимизира ефективността на използваната от растенията вода, ускорява узряването и намалява количеството влага в зърното в момента на прибиране.
В началните стадии на развитие пшеничните растения поглъщат фосфора по-интензивно, отколкото в следващите периоди на растеж. Растенията създават резерв от елемента, който след това преразпределят между органите в зависимост от техните потребности от фосфати за синтеза на органични вещества.
В най-ранна възраст растенията са крайно чувствителни към фосфатен глад, а неговиятнедостиг по-късно трудно се поправя.
Според развитието на растенията, кореновата система също се развива, увеличава се нейната повърхност, а с това и обемът почва, от който растението поглъща фосфор. Внесеният локално при сеитбата фосфор стимулира разрастването на корените в зоната на внасяне. Затова важен показател е съдържанието на фосфор в слоя почва извън зоната на присеитбено внесения тор.
Развиващите се растения снабдяват с фосфор младите листа и ако притокът на елемента отвън бъде прекратен, започва придвижване на фосфати от старите листа към младите (което обуславя поява на симптоми на дефицит по старите листа).
Във фазата на образуване и особено на съзряване на репродуктивните органи се наблюдава енергично предвижване към тях на фосфор от вегетативните части на растенията: от стъблата и листата – в класа и зърното. Така абсолютното количество фосфор в растенията – г(кг) Р2О5 на 1 растение (на ха) – продължава да се увеличава до пълното им узряване, а относителното съдържание (% сухо вещество) намалява с възрастта на растенията поради неговата концентрация в зърното.
Основният елемент на добива, на който влияе дефицитът на фосфор в началния стадий на растеж и развитие, е броят на братята. Изключването на фосфора от храненето на пшеничните растения в първите две седмици от периода на вегетация намалява добива с 42% от максимално възможния.
Фазата на братене на зимната пшеница при оптимални срокове на сеитба, при наличие на достатъчно количество влага и на достъпни хранителни елементи в почвата започва още две седмици след поникване есента.
Пшеничните растения образуват два вида стъбла – главно стъбло и различно количество разклонения (братя). В началото на жизнения цикъл растението решава какви разклонения да развива. Сред всички формирани от растенията разклонения, около половината от финалния добив се дължи на стъблата от братенето – фази Т1 и Т2 (формирани на база първи и втори лист). В началото на периода на вегетация повече от половината фосфор в растенията е за сметка на фосфора, постъпил с торенето. В условията на неговия дефицит инициирането на разклонения в Т1 и Т2 може да бъде сериозно угнетено, което може да доведе до загуба на половината от финалния добив зърно.
