Основната задача на производителите на зърнени култури е ефективният контрол на състоянието на посева, като се взема предвид реалният потенциал на продуктивността, формиран чрез подбора на вида, сорта и стратегията за минерално хранене. Преди всичко трябва да се определи необходимата запасеност на почвата с фосфор и калий, което гарантира достатъчно храна за растенията в продължение на цялата вегетация. Оптималната наличност в почвата с биодостъпен фосфор при отглеждане на зърнените култури трябва да е над 10 мг P2O5 /100 г почва.
Съдържанието на калий в почвата в зависимост от почвеното плодородие трябва да е 12 – 20 мг K2O /100 г почва. Наличието на достатъчно високо количество калий в почвата дава възможност на растенията по-ефективно да използва влагата, което влияе съществено на процесите цъфтеж и формиране на зърната в периода на пролетната вегетация.
При определяне дозите на минерално торене задължително трябва да се има предвид износът на хранителни елементи с реколтата. Предполага се, че за производството на тон зърно заедно със сламата, пшеницата потребява 22 – 30 кг азот, 9 – 12 кг фосфор, 14 –25 кг калий и около 5 кг магнезий.
Площите за зимни житни трябва да бъдат така добре подготвени, че да могат културата и сорта да реализират максималният си продуктивен потенциал. От четири основни вида зимни житни, два вида – ечемикът и ръжта, достигат фаза на пълно братене още есента. На този етап основнен елемент, способстващ образуването на силно стъбло, е фосфорът. За пшеницата и тритикалето фаза братене протича както есента, така и пролетта. Затова потребността от този хранителен елемент при тези култури през есента ще бъде малка. Вземайки предвид този факт, логично е да се очаква и различна реакция на различните зърнени култури спрямо фосфорното торене. Отсътствието на предсеитбено внасяне на фосфор за културите, които минават фаза братене есента, не може да бъде компенсирано чрез внасяне на пълна доза фосфорен тор през пролетта. Такава стратегия още от самото начало е грешна и може да доведе до значителна загуба на добив зърно. Отделен въпрос е, че липсва техническа възможност за внасяне на фосфорни торове в почвата напролет в житен есенен посев. Тяхното повърхностно разхвърляне по полето би имало значение само за следващата култура в сеитбооборота.
Втората критична фаза от развитието на растенията от гледна точка на осигуреността с фосфор е наливането на зърното. На този етап от развитието си растенията използват запасите от хранителни вещества, натрупани по-рано във вегетативните органи, а също усвояват и от почвата. Ако се вземе предвид фактът, че пролетта повърхностният слой на почвата бързо изсъхва, става ясно, че растенията не могат ефективно да използват хранителните елементи от почвата. Така източникът на фосфор остава в по-дълбокия слой на почвения профил, и то при условие че там се съдържа достатъчно количество от елемента.
Зърнено-житните култури имат брадеста коренова система, която се развива бавно пролетта, по-интензивно прониква в почвата и е в състояние да усвоява запасите фосфор от торовете, внесени есента в почвата. Локалното отсъствие на фосфор принуждава растенията да развиват коренова система с цел увеличаване потреблението на вода и минерални елементи. Трябва да се има предвид, че дефицитът на калий и магнезий от своя страна водят до слабо развитие на кореновата система, което в крайна сметка води до намаляване на добива.
За групата зърнени култури, които преминават активна фаза братене пролетта, съществува практическа възможност за набавяне потребността от хранене на растенията по време на вегетационния периода. В този случай внасянето на торове трябва да не е по-късно от началото на възобновяване на пролетната вегетация.
Количеството минерални елементи, натрупани в растенията, са основа при разработката на дългосрочни стратегии за внасяне на торове. Установено е, че скоростта на натрупване на минерални елементи в растенията играе съществена роля през цялата вегетация и определя скоростта на растеж и развитие на растенията. По-развитата коренова система на зърнените култури позволява ефективно усвояване на торовете от почвата. Затова най-добре е планираната доза фосфор да се внесе преди сеитбата.
Ако е необходимо да се използват високи дози фосфор и калий, целесъобразно е тяхното разделяне наесен и рано напролет. Тази стратегия заслужава особено внимание в години, когато много стопанства са принудени да правят икономии. При такива обстоятелства на богати на фосфор почви наесен могат да се внесат само 15 – 30% от пълната доза фосфорни торове според конкретното поле.
Дефицитът на калий в почвата води до силно забавено развитие на растенията и е тясно свързан с динамиката на усвояване на азота, което има крайно негативни последствия за бъдещия добив зърно. Културните растения се нуждаят от калий в точно определени фази на растеж. При зърнените култури тази фаза е вретенене. Пшеницата изключително интензивно усвоява калий в периода от пълното излизане от фаза вретенене до цъфтеж. В това време растенията усвояват калий от целия почвен профил чрез кореновата система. Именно тогава кореновата система на пшеницата достига своето максимално развитие, което води до активно търсене и усвояване на хранителни вещества от почвата. Дефицитът на калий във фаза интензивно развитие се проявява не само в забавяне на растежа растенията, но и в прекомерно усвояване на азот. От натрупването на азот във вид на нискомолекулни съединения се повишава чувствителността на растенията към атаки от гъбни патогени (Табл. 2).
Вземайки предвид особеностите на растежа и развитието на зърнените култури, се определят и агротехническите срокове за внасяне на фосфорни и калиеви торове. Освен товахимичното естество на двата компонента не трябва да бъде пренебрегвано. Фосфорът, като правило, е слабо подвижен, затова трудно се придвижва по профила на почвата. По този начин при внасянето му в почвен слой, който е подложен на бързо изсъхване, т. е. в условия на недостиг на влага, елементът остава слабо достъпен за растенията. По тази причина оптималният срок за внасяне на фосфорни торове е непосредствено след прибиране на предшественика, преди оранта или предсеитбената обработка според прилаганата технология.
Що се отнася до калия, ситуацията е по-лесна. Този елемент влиза в състава на минералните торове и се разтваря много по-добре от фосфора. За разлика от фосфора, добивообразуващата роля на калия в по-голяма степен зависи от плодородието на почвата. Предсеитбената му доза трябва да осигури есенните потребности на зимните култури от този елемент. Останалата част от него може да се внесе в удобно време – по време на зимния покой, но не по-късно от 2 седмици до възобновяване на пролетната вегетация. Колкото по-рано бъде внесен калиевият тор, толкова по-добре е от гледна точка на дълбочината за проникване в профила на почвата. Изключение правят много леките почви, където е целесъобразно торовете да се внасят веднага след възобновяване на вегетацията.
