Имало е моменти, когато е било много трудно, но никога не съм съжалявал.
Който иска да гледа животни, първо трябва да има някакво земеделие. Почти е невъзможно да си купуваш храната и да имаш печалба от производството на мляко. Но животновъдството в България има добро бъдеще.
Интервю на Ася Василева
Основната дейност на „Караджа-ФАГ“ ООД, Исперих, е земеделие и животновъдство. Фирмата е създадена през 1993 г. Основоположник на е господин Гюнай Хюсмен. Той и съпругата му г-жа Махмуре Хюсмен са дипломирани агрономи, отдадени на селското стопанство от близо 30 години. През тези години, с неуморен труд и постоянство, г-н Хюсмен изгражда днешния модерен облик на земеделското стопанство.
Днес в кравефермата им в село Драгомъж отглеждат 1120 животни и обработват 35 000 дка земя в района на община Исперих, община Попово и община Разград. За тези дейности вече основно се грижи синът на семейство Хюсмен – Яман. Младият земеделец е завършил Професионална гимназия по ветеринарна медицина в град Добрич със специалност „Ветеринарен техник“ и е магистър от Аграрен университет – Пловдив със специалност „Растителна защита“. Вече дипломиран, той поема управлението на модерната и ефективно работеща ферма. Продължава да я развива с труд и любов към това, което прави.И казва, че не може да реши кое обича повече – животновъдството или растениевъдството.
Яман, ти си само на 29 години, а вече имаш сериозен професионален опит в земеделието. Това ли искаше да правиш в живота си?
През целия си живот се занимавам със земеделие. Винаги съм бил около родителите ми и съм им помагал, доколкото мога. Второ поколение земеделец съм.
Баща ми Гюнай Хюсмен е основал фирмата през 1993 г. заедно с моя чичо. И от тогава до днес се занимаваме със земеделие. Стигали сме до 80 000 дка земя. И през всичкото това време винаги сме имали някакви животни и сме правили животновъдство освен земеделието. Гледали са биволи, прасета, овце. В крайна сметка, преди около 15 години започнахме да отглеждаме крави за мляко.
След това намалихме земята на 50 000 дка, а от 3 години – и на 35 000 дка. Решението взехме, тъй като бяхме много разпръснати – от Исперих чак до Попово. С промяната на рентите през последните години започна да не излиза сметката. Сега от 35 000 дка правим горе-долу същата печалба, колкото сме правили от 50 000 дка, когато аз поех семейното стопанство.
Казваш, че в земеделието трябва да можеш добре да си правиш сметката и не винаги повече е по-добре…
Определено трябва да можеш да си правиш сметката. Когато земята е по-малко, но по-комасирана, с окрупнени блокове, имаш много по-добър контрол върху нещата. В земеделието ден година храни. Ако не вземеш на момента мерки да решиш определен проблем днес, утре вече е късно.
Разбирам, че за теб не е имало съмнение дали да се занимаваш със земеделие или с нещо друго като професионален път?
Не. Още от основното училище знаех, че ще правя това. Не бях сигурен за ветеринарната гимназия, но знаех, че ще уча „Растителна защита“ в Аграрен университет – Пловдив. Това за мен беше 100% ясно. Но когато станах 7-8 клас, започнах да се занимавам активно с животновъдство, говоря за млекодайното говедовъдство. Тогава майка ми предложи да завърша средното си образование във Ветеринарната гимназия в Добрич. Послушах я, и не съм сгрешил.
Защо инвестирате толкова много в животновъдство? И то в модерно животновъдство. Животновъдството е един сектор, които има много проблеми и животновъдите не са доволни. При вас как е?
В момента доим около 400 животни и даваме между 10,5 и 11 тона мляко всеки ден.
Най-големият проблем в животновъдството са хората, които са нужни за отглеждането на животните. Това е много трудоемка работа, при животните няма почивен ден. В днешно време е много трудно да намериш хора, които да са съгласни да вършат тази работа и да им харесва заплатата, която може да получават.
Аз до преди няколко години имах същия проблем. След като видяхме, че това е основен проблем в нашия сектор, решихме да инвестираме в механизация на производството на мляко. Преди 2 години направихме много голяма инвестиция – чисто нова кравеферма с чисто нова доилна зала по всички европейски стандарти. За онова време това беше възможно най-доброто на пазара. В момента в нашата ферма има 1120 глави животни, за които се грижат 15 човека. Което прави по 80 животни на човек. Това преди 10 години в България не беше възможно.
Освен работната ръка проблем са и фуражите. Особено сега, когато стават все по-скъпи.
Много млади хора искат да се заемат с животновъдство, но се плашат. Какво би ги посъветвал?
Да, не е лесно. Но ако имаш някаква основа, ако имаш земеделие и успяваш да произведеш храна за животните, нещата се получават. Ако тръгнеш да правиш животновъдство, купувайки храната, а това е най-голямото перо на разходи в една ферма, то нещата трудно ще се получат. Много е важно това правило.
Които иска да гледа животни, първо трябва да има някакво земеделие. Почти е невъзможно да си купуваш храната и да имаш печалба от производството на мляко. Изкупните цени на млякото наистина са ниски. Има покачване през последните няколко месеца. В момента са около 90-95 ст/кг, в зависимост от качеството на млякото. Обаче половин литър минерална вода струва 1 лв. Това за мен не е справедливо.
Но откакто правим инвестиции, развиваме генетиката на животните, така че животните да дават все повече мляко, като теглим чертата, накрая остава някаква печалба. Друг е въпросът, че ние винаги я инвестираме обратно в производството.
Българските животновъди се оплакват от подпомагането и субсидиите, че са недостатъчни и по-ниски, отколкото в другите държави…
Съгласен съм, че в другите държави са по-високи. Но аз не мога да се оплача, че субсидиите не са достатъчни. Разбира се, както е казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“. Няма да възразим на повече, разбира се. Но как да кажеш, че не са достатъчни, когато е факт, че има хора, които гледат животни само заради субсидиите и пак си изкарват прехраната.
Но тук вече идва другия въпрос – какво животновъдство се прави? Какви инвестиции се правят? Трябва да дадеш, за да получиш. Няма как да чакаме само на държавата. Докато чакаме само на субсидии за успешно животновъдство, това е предварително обречено на неуспех. Само със субсидии няма как да се получат нещата.
Казваш, че е изключително важно да се инвестира в животновъдството …
Абсолютно. Освен това трябват всекидневни грижи и контрол. Особено в животновъдството контролът е критичен. Там всичко се случва бързо. Не може да го оставиш за другата седмица. Всеки ден трябва да решаваш проблеми в кравефермата, защото става въпрос за жив добитък. Не можеш да го сложиш в склада и да чака.
А по отношение на реализацията как са нещата при вас?
Продаваме половината от млякото на мандра „Дестан“. Това е едно много сериозно предприятие. Откакто работя с тях съм изключително доволен. Няма един път, в който да са закъснели с плащането. Работим много добре заедно. Едни наистина добри партньори. Но избягваме да продаваме само на една мандра, защото диверсифицирайки продажбите, сме малко по-спокойни.
Какви култури отглеждате?
Традиционните зърнено-житни култури. Слънчоглед, рапица, царевица, пшеница и ечемик основно. Колкото ни е нужно заделяме и складираме за животните, всичко останало се продава.
Каква е годината в зърнопроизводсвото?
От предходната година не мога да се оплача. При нас нямаше някакви рекорди. Ние сеем единствено и само сорт „Енола“. Аз друг сорт пшеница не признавам. И тази година сто процента от площите ми са с „Енола“ отново.
За мен „Енола“ е първата ми голяма любов. Доволен съм, имахме добри добиви и цената беше добра. Това, което ни спаси тази година бяха добрите изкупни цени, а аз продадох месец след жътва. И пак сме доволни. Сега цените са с около 15 ст/кг повече. Чувам за 60 ст/кг пшеница в момента.
Защо „Енола“?
Когато завърших магистратура, и се върнах да работя в стопанството, имахме страхотни пшеници „Енола“. Но другата половина от площите бяха с друг сорт, от който се очакваше, че добивът трябва да достигне до 1 тон на декар. Три години след това сяхме от вносната пшеница. Каквото и да правихме, а имам претенциите да твърдя, че правим добро земеделие – хвърляме достатъчно тор, правим необходимите пръскания с фунгициди и хербициди, правим листно подхранване на растенията, стремя се да правя добро земеделие, за да имам добри добиви, но един тон пшеница не сме жънали. А при най-леката влага веднага се появяваха ръжда и болести. Вносните сортове за мен не са устойчиви на болести като „Енола“. Зимно време, ако няма сняг, вносните пшеници пожълтяват, Енолата седи зелена. По-миналата година взехме решение да минем изцяло на „Енола“.
Много съм доволен. Вече има и разлика в цените за качествено зърно с високи хлебопекарни свойства. Не е голяма, но я има. Когато аз продавах за фуражната пшеница, плащаха по 38 ст/кг, а за хлебната пшеница – 45 ст/кг. Това си е разлика.
Оптималните добиви при „Енола“ са 600-650 кг/дка, аз миналата година направих среден добив от 690 кг/дка. Сметките излизаха. Сега вече, при сегашното положение, с тези цени на торовете, сметката не е такава. 700 кг по 40 ст не излиза сметката.
Каква е сметката вече?
Тенденцията е рентата да става все по-висока, цените на торовете също растат. По-лошото е, че виждам на пазара, че няма и да има торове. Или поне ще ги намираме трудно. Ще настъпи една голяма война за торове. Ние сме упорити инати, ще си купим 2-3 тороразпръскващи ремаркета, имаме оборска тор, колкото искаш, и ще разпръсквам оборска тор. Но това не е стопроценово решение.
В момента само торовете излизат 60-70 лв/дка и още 60-70 лв/дка рента. И само, за да почнеш да правиш земеделие, имаш едни 120-140 лв/дка разход. И тук не влизат нито заплати, нито препарати, нито нищо. А като ги вкараме, излиза по 220-230 лв/дка разход, още преди да си почнал.
Колко добив трябва да изкараме, на какви цени да го продадем, за да има печалба? А ако не са такива цените на пшеницата? Не можем да предвидим бъдещето, работим в несигурност, която лично мен ме притеснява. Както и останалите земеделци.
Да, ако няма добри цени на зърното, аз ще го складирам и ще го давам на животните. Но идва следващата година. Къде ще слагам новата продукция? Земеделците сме притиснати. Държавата казва, че ще ни изкупи зърното, обаче никой не говори за цени и срокове. Аз не обичам да разчитам на държавата. Нито баща ми някога е разчитал на държавата, нито аз някога ще разчитам. Да, всяка помощ е добре дошла. Но не можем да разчитаме на това. Има достатъчно търговци и в България, и в чужбина. Въпросът е, какви ще са изкупните цени.
Решенията в земеделието винаги са трудни. Ето сега, например, заради сушата, от 5000 дка рапица, имаме 1000 дка, които не поникнаха на сто процента. Сега съм в дилема. Чува се, че подписват за рапица на 1300-1500 лв на тон на зелено в момента. Което ни кара да мислим, че евентуално това ще е цената, която ще стартира след жътва. Ако цената е такава, ако аз оставя тази рапица, въпреки че няма достатъчно бройки, поне няма да съм на загуба. Но ако не е такава цената? А съм оставил рапицата и не съм я развалил и засял слънчоглед, примерно? Това значи, че съм 1000 дка на загуба.
Няма как да предвидим какво ще се случи. Някой знаеше, ли че цената на карбамида ще стане такава? Отдавна щяхме да сме изкупили всичкия карбамид, ако знаехме.
А има ли опасност да намалят торенето земеделците?
Със сигурност ще намалят торенето. Дори аз съм го намалил. Сея пролетниците с 5 кг тор по-малко отколкото съм сял винаги.
Това няма ли да се отрази на добивите и да се получи омагьосан кръг?
Надявам се да не се отрази много. Аз обичам да разграничавам животновъдството и земеделието. В животновъдството нещата се получават, доволен съм. Но каквито приходи имаме, всичко инвестираме отново в бизнеса. Отнякъде нещо трябва да пестим.
Например, миналата година купувахме едни торове, тази година купуваме други торове. Защото гледаме какво има в касата. Хвърляхме едни количества торове, сега хвърляме други количества торове. Със сигурност това ще се отрази на добивите. Не вярвам още тази година добивите да бъдат много по-ниски, но ако цените на торовете продължават да са такива, със сигурност догодина ще имаме по-ниски добиви. А има хора, които не са торили изобщо.
Казваш, че не обичаш да разчиташ на държавата, но не трябваше ли държавата да направи някаква интервенция на пазара, за да помогне на земеделците с цените на торовете и горивата, както направиха други страни?
Абсолютно логично е да бъде и при нас така. Но аз съм реалист. Виждаме, че няма никакви помощи за бизнеса в България като цяло. Цените на тока не се регулират по никакъв начин. Камо ли да се надявам, че ще ми помогнат на мен нещо, за да мога аз да наторя. Логично беше да се направи, обаче.
Трябваше да се помогне на земеделците с цените на торовете и акциза на горивото. Ние произвеждаме храната на държавата. Добре би било, но тъй като виждам, че политиката в земеделието напоследък е твърде неадекватна, гледам да си направя нещата така, че да не се налага да разчитам на държавата. А само от акциза за горивата могат сериозно да ни подпомогнат.
Работим много предпазливо. Имахме планове да закупим 2 чисто нови комбайна и 2 нови трактора. Само че купихме 1 нов комбайн и 1 нов трактор. А другият проблем е, че те все още не са дошли. Няма доставки. Чупят се машини и не можем да намерим резервни части. Нещата в земеделието стават все по-трудни. Но пък аз съм оптимист. И си мисля, че и това ще мине и всичко ще бъде по-добре. Трябва да издържим дотогава.
Кое ти е по-голяма страст животновъдството или растениевъдството?
Имам две деца и не мога да кажа кое обичам повече. Същото е и с животновъдсвото и растениевъдството. Не мога да ги разгранича. И не мога да ги разделя. И двете ги обичам еднакво. И двата сектора имат своите предизвикателства.
И двете направления са създадени от моя баща. Много безсънни нощи е имал. Аз сега дори не мога да си представя как са създавали този бизнес, когато са били на по 27 години, когато са започвали. Не мога да си представя да започна нещо на такава възраст и да стигна дотук.
Освен растениевъдството и животновъдството обаче, ние имахме 1000 кошера пчели, сега са по-малко. Това също е много сериозна тема. Битката между земеделците и пчеларите е безкрайна. Ние обаче не можем да вземем страна. Като земеделци и пчелари, знаем как да работим на полето, без да навредим на пчелите.
Да, преди препаратите бяха по-вредни. Но те стават все по-меки. Което пък рефлектира върху земеделието. Вместо да пръскаш два пъти, се налага да пръскаш три пъти. Това оскъпява производството. ЕС все повече забранява работещи препарати, които пречат на пчелите. Вече няма системни инсектициди. Всички инсектициди са контактни. Съгласен съм. Всички искаме да има пчели. Но ако използваш тези препарати правилно, няма никаква опасност за пчелите. И като земеделец и пчелар, искам да кажа на пчеларите – ние, големите земеделци пръскаме отговорно, само вечер. Да не търсят вината в нас. Големите земеделци много добре осъзнаваме какъв е приносът на пчелите в земеделието. Ако избием пчелите, как ще се опрашват културите? Ние също искаме да има пчели.
Сега много изговориха, че ще върнат младите в земеделието. Ако ти не беше израсъл в земеделието, щеше ли да станеш земеделец?
Аз много искам да има млади хора, които да се занимават със земеделие. Но е много трудно. Но както казах, не мога да си представя сега, както баща ми през 1993 г., когато са създавали фирмата, на 27 години, да тръгнеш тепърва да наемаш земя, да я обработваш, да успяваш да си платиш торовете, да успяваш да си реализираш продукцията и да изкараш някаква печалба. Според мен е много трудно.
Държавата не помага на такива млади хора. Има програми „Млад фермер“, но те не са достатъчни, за да помогнат на един млад човек да пробие в света на това вече установено и разпределено земеделие. Защото тези, които вече отдавна са на пазара, могат да си позволят да дадат по-големи ренти. Разбирам, че заради по-големите, младите не могат да започнат. Там трябва държавата да помогне реално. Поне с пари, с които да могат да си наемат земя.
И друго – много е голяма бюрокрацията. В тези програми има 1500 изисквания. Разбирам, че са направени така, за да няма злоупотреби. Но как човек с 50 кози например, може да се оправи с тях? Само договорът е 25 страници. Как да стане? Критериите са прекалено завишени. Не е лесно. И в повечето случаи младите хора, като видят колко много бумащина има и колко много неща трябва да изпълнят по критериите към тези проекти, просто се отказват. Или минават в сивия сектор. Оглеждат тайно телета за месо в задния двор, продават без фактури. Държавата ги принуждава да отиват на такива варианти. Не че не искат да излязат на светло, но не могат.
Доколкото знам, по инвестиционните проекти вече и големите се отказват да участват…
Да, отказват се. Ние кандидатствахме по подмярка 4.1 с два проекта. Имаме късмета да имаме добра консултантска фирма. В първия проект кандидатствахме за самоходен миксер и по критериите за биосигурност направихме ограда за кравефермата. Да, но докато имаме работещо правителство, минаха 2 години откак сме входирали проекта. И в момента цената на миксера далеч не е тази, която съм договорил преди 2 години.
И въпреки всичко казваш, че без инвестиции, земеделие не може да се прави…
Няма начин да се развиваш без инвестиции. Ако тъпчеш на едно място, ще потънеш, както казва един мой приятел. Няма как да стане земеделие без инвестиции.
Като млад човек обаче ти виждаш ли бъдеще в земеделието?
Абсолютно да. Но специално аз намалявам растениевъдството и увеличавам животновъдството. Една идея по-сигурен може да бъдеш с животновъдство. Там приходите са всеки ден. Ако имаш добър партньор, които плаща навреме, нещата се получават.
Ние имаме 13 000 дка лична земя. Дори и да намаля само на лична земя, тя ще е достатъчна за изхранването на животните. Растениевъдството ни е тръпка и затова продължаваме да го работим. Но по-сигурно бъдеще виждам в животновъдството. Особено при настоящата ситуация.
Мисля, че съм намерил формулата. Не мога да се похваля с рекордно големи добиви на мляко. Но нещата се получават и съм доволен. И ако не се бяха вдигнали толкова цените на строителните материали, в момента щяхме да строим втори обор за още 200 дойни крави, бяхме запланували да доим 600 крави.
Тоест високата инфлация възпрепятства инвестиционните намерения на земеделците?
Абсолютно, да.
Имаш две прекрасни дъщерички – Ирен и Инес, искаш ли да поемат по твоя път?
Тайно се надявам да продължат по моя път. Опитвам се да ги възпитавам да обичат земеделието. Голямата много обича животните, обожава да идва във фермата. Ходим на полето, търсим семенца, обяснявам за дълбочина на сеитбата.
Но трябва те сами да решат дали искат да продължат по пътя на земеделието. Както беше при мен. Никой не ме е карал насила да поема земеделието. Но баща ми така ме възпита, че аз си знаех, че това ще правя.
Съжалявал ли си някога?
Не, никога. Имало е моменти, в които ми е било много трудно. Когато завърших университета, директно ме хвърлиха в дълбокото. Баща ми ми предаде бизнеса и ме остави сам. Разбира се, майка ми движи офиса. Ако не е тя, с всичките документи сам няма да се оправя никога. Разчитам на сто процента на нея. Много трудно беше, но с гордост мога да кажа, че откакто съм поел стопанството, няма година в която да сме били по-зле от предходната. Трудно беше, но баща ми има една приказка, която много харесвам: „За да печелиш докато спиш, първо трябва много да не спиш“.
Как виждаш бъдещето?
Искаме да се развиваме още, имаме планове да инвестираме, да увеличаваме стадото. Купуваме животни от чужбина. Променяме генетиката на стадото. Постоянно се движим напред и нямаме намерение да спираме и да намаляваме, поне животновъдството.
За земеделието в момента мога да кажа, че съм намерил златната среда като мащаби. След тази година ще видим какво ще каже калкулатора накрая. Но успяхме да засеем есенниците, успяхме да ги наторим, преполовил съм сеитбата на пролетниците, имам тор за тях, дори им добавям микрогранули.
Остава да видим какво ще се случи на жътва. Земеделците сме оптимисти.
