Затова занапред с тях трябва да се говори само на икономически език, призовават от Икономическия и социален съвет /ИСС/ към Министерски съвет
За точни и ясни правила бяха повечето от протестите на производителите, ама все ги няма /правилата, де/
Такива са логичните изводи от становището на ИСС, което той представи на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите, за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.
Наталия Шукадарова, член на ИСС, зави пред депутатите, че съветът отчита забавянето в европейската законодателна процедура по приемане на първичното и вторичното законодателство, касаещо реформата на ОСП. Тя посочи като важна препоръка в документа, че при определяне на националната политика за селскостопанския сектор вече
трябва да се заложи на икономическия принцип на планиране
а политиката да е насочена към създаване, укрепване и запазване на жизнеспособни, конкурентни и пазарноориентирани земеделски стопанства.
Шукадарова подчерта и пред нас, че земеделските стопани имат сериозни опасения във връзка с резултатите от проведените редица проучвания и анализи на Европейския зелен пакт от страна на външни институции.
Оповестените проучвания отбелязват значително влошаване на търговския баланс на ЕС по отношение на селскостопански продукти и храни и
загуба на пазари
Земеделските стопани са подложени на все по-голям натиск и сегашната селскостопанска система вече често не е в адекватно състояние да осигури изкупни цени, които да гарантират и адекватно покритие на производствените им разходи.
Според съвета, климатичните стратегии в селското стопанство ще бъдат ефективни и достъпни, само ако се прилагат в тясно сътрудничество със земеделските стопани, които са основните участници при тяхното изпълнение, а не да им се спускат отгоре.
За да даде резултати на България, Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. трябва
да балансира трите стълба на устойчивост – икономически, социален и екологичен
и да стимулира реално създаване и укрепване на жизнени стопанства, като подкрепя младите, извън това смисълът му ще се изгуби в бъдещите 5 години.
Що се отнася до новият начин на финансиране, който трябва да влезе в сила от 2023 г., по този повод експертът Шукадарова заяви, че съветът подкрепя и по-амбициозен процент на национално съфинансиране към бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. На фона на 15% в двата изминали периода на ОСП,
от 2023 г. националното съфинансиране ще бъде 60 %
, което ще компенсира значителното намаление на бюджета от Европейския фонд и ще увеличи възможностите за постигане на целите в заложените интервенции за развитието на селските райони.
Няколко са основните нови елементи в реформираната ОСП 2023 – 2027 г., които да се имат предвид.
На първо място, това е задължението на държавите-членки да декларират доброволни за изпълнение от страна на фермерите схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Ние какво ще заявим?
Относно целите на ЕС за 2030 г. в Зелената сделка /по-конкретно в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие/ приносът от страна на държавите следва да бъдат финансово обезпечен, настояват те, за да не се компрометира продоволствената сигурност на ЕС. Какво предлагаме ние?
За новата политика относно прилагането на т.нар. социална условност пък, държавата трябва да предприеме съответните мерки, за да гарантира, че достъпът на работодателите до директните плащания е обвързан с условията за изпълнение на ясно приложими условия на труд и заетост.
За дигитализацията на земеделските стопанства и за уязвимите и специфичните селскостопански производства, за младите земеделски стопани, както и за жените-стопани, засега в плана липсва посочена конкретно подкрепа, казва ИСС.
Съветът набляга и, че е огромна нуждата от увеличаване на възможностите за управление на риска и от засилване ролята на финансовите инструменти – с ясен план.
Викория Димитрова
